Определение № 207 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 180/11.04.2019 г. по ч.гр.дело № 4911/2018 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 386/19.09.2018 г. по гр.дело № 444/2018 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 8300/24.10.2018 г., подадена от ищците М. Н. Ж.-М., К. Р. К., Р. Р. К. и В. И. М.-Д., всички чрез адв. Д. Ч.. Срещу определението на състава на ВКС е подадена частна жалба от ищците М. Н. Ж.-М., К. Р. К., Р. Р. К. и В. И. М.-Д., всички чрез адв. Д. Ч.. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени същото, като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което да се отмени определението на Пловдивския апелативен съд от 19.09.2018 г. по гр.дело № 444/2018 г. и вместо това се постанови друго, с което молбата на Община Хисаря за допълване на определение от 25.04.2018 г. по гр.дело № 560/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските се остави без уважение. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите в частната жалба и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение № 180/11.04.2019 г. по ч.гр.дело № 4911/2018 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 386/19.09.2018 г. по гр.дело № 444/2018 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 8300/24.10.2018 г., подадена от ищците М. Н. Ж.-М., К. Р. К., Р. Р. К. и В. И. М.-Д., всички чрез адв. Д. Ч.. Това определение не подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно разпоредбите на чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС подлежат определения, постановени от състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението на състава на ВКС по чл.274,ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е от кръга на посочените в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба. Осъществената правораздавателна дейност от ВКС с определението по чл. 274,ал.3 ГПК, с което е извършена преценка за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК е от такова естество, че не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, а е предварителен етап на касационното производство по подадена касационна частна жалба, чиято цел е да се разреши въпроса дали определението от 19.09.2018 г. по гр.дело № 444/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите, чрез адв.Д.Ч. частна жалба вх. № 21835/16.07.2018 г. следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, установени в процесуалния закон. С оглед на това отказът на състава на ВКС с обжалваното определение да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване на тези определения не е предвидена от законодателя, нито същите имат преграждащо развитието на делото значение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба срещу определение № 180/11.04.2019 г. по ч.гр.дело № 4911/2018 г. на ВКС, IV г.о. следва да се върне като процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение