Определение № 432 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2112/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца Д. Б. срещу въззивно определение на Софийски градски съд, потвърждаващо първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Частната жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 83, ал. 2 ГПК и извън ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК (арг. чл. 113 ГПК). За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел фактическите констатации на първоинстанционния, а именно, че съобразно представената декларация жалбоподателят осигурява издръжка на две деца, притежава два недвижими имота и три моторни превозни средства, както и паричен влог от 8000 лв., като реализира и доходи от 1627 лв. месечно. Приел е от правна страна, че при така установените факти за жалбоподателя недостатъчност по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК на средства за заплащане на държавна такса (в случая 400 лв. по подадена въззивна жалба) не е налице, акцентирайки особено върху притежавания паричен влог. Касационно обжалване не следва да се допуска. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, а именно че няма основание да освободи жалбоподателя от заплащането на такса, въпреки представените доказателства в обратна насока, според които същата не притежава недвижимо имущество, което може да отчужди или отдаде под наем, както и че осигурява издръжката на две деца. Този въпрос се твърди да е решен в противоречие с конкретно цитирана практика на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (погрешно посочено в изложението като т. 2). Поддържа се също, че въпросът е от значение за точното рилагане на закона и за развитието на правото предвид твърдяно (без конкретност) нееднакво третиране на различни страни при сходни обстоятелства. Касационно обжалване не следва да се допуска. Не е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно съдържанието му, разяснено с т. 1 на ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Не е формулиран конкретен правен въпрос/проблем, по който правните изводи на въззивния съд да са обусловили крайния решаващ извод за неоснователност на искането за освобождаване от такса. Единствено е възпроизведен този краен извод за неоснователност, като се оспорва неговата правилност на база представените доказателства, т. е. по съображения, извлечени от фактите по конкретното дело. Тези оплаквания обаче представляват не основания за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, а касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство. В отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване не подлежат на обсъждане специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С тези мотиви съдът