Определение № 4670 от 17.10.2024 г. на ВКС по д. № 2623/2024 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд Пловдив и Административен съд Пловдив, повдигнат с определение № 8434 от 09.07.2024 г. на Районен съд Пловдив по гр.д. № 10983/2024 г., относно компетентния съд, който да разгледа подадената от Б. Г. Ш. жалба против решенията по протокол № 1/25.04.2024 г., издаден на основание чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед на кмета на [община] за разпределение на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. на територията на [община]. Настоящият състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По делото е установено, че жалбоподателят Б. Ш. е подал на 7.03.2024 г. заявление по чл.37и, ал.5 ЗСПЗЗ, в качеството му на собственик на животновъдни обекти, регистрирани в Интегрираната система на БАБХ, да наеме общински земеделски имоти в землища, находящи се в [община]. С протокол от 25.04.2024 г. комисия, назначена от кмета на [община] със заповед от 04.04.2024 г., е разгледала постъпилите 15 бр. заявления, като е приела, че четири от тях не следва да се допускат до процедура за разпределение, между които е и заявлението на жалбоподателя. Изложените мотиви за това решение на комисията са, че към 25.04.2024 г. заявителят Б. Ш. има задължения към НАП, както и поради факта, че след справка чрез системата „RegX“ в информационната система на БАБХ, е установено, че заявителят притежава няколко животновъдни обекта, единият от които се намира в [населено място], но в него няма вписани животни, като тези описани в приложение № 1 към подаденото от Ш. заявление се виждат описани в обекта, регистриран в [населено място]. По жалбата на Ш. е образувано адм. дело № 1254/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, като производството по него е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Пловдив с мотиви, че в случая се обжалва протокол на комисия, назначена от кмета на [община], издаден на основание чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ /в приложимата редакция/ за разпределение на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. и по силата на §19, ал.1 от ЗИД на АПК /изм. ДВ, бр.102 от 2023 г./ може да се обжалва пред районния съд по местонахождение на имота.. С определение № 8434 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 10983/2024 г., Районен съд Пловдив е приел, че от съдържанието на оспорения административен акт е видно, че жалбоподателят не е бил допуснат до процедурата по разпределение на общинските пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. на територията на [община], т.е. че в случая не се оспорва решението за разпределение на имотите по отношение на тяхната площ, а отказът на административния орган да допусне жалбоподателя до процедурата за разпределение. При съобразяване на нормата на чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ, според която протоколът по ал.6 и ал.7 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14 дневен срок пред районния съд, както и на задължителните указания по приложението на чл.24а ЗСПЗЗ, уреждащ отношенията по отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общински поземлен фонда, наред с нормите на чл.37и-чл.37о ЗСПЗЗ и чл.98-чл.104 ППЗСПЗЗ, дадени с мотивите към Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, според които компетентен да се произнесе по жалби срещу актове по чл.24а, ал.5 ЗСПЗЗ е административния съд, като за тях не се отнася предвиденото в § 19 ЗИД на АПК изключение от общата подсъдност, районният съд е приел, че компетентен да разгледа спора е Административен съд Пловдив, поради което е повдигнал и настоящия спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че делото следва да бъде разгледано от административния съд, като съображенията за това са следните: Уредбата на производството по отдаването под наем или аренда на земи от общинския поземлен фонд се съдържа в чл.24а ЗСПЗЗ, чл.37и-чл.37о ЗСПЗЗ и чл.98-104 ППЗСПЗЗ. Същественото е, че отдаването под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, както в общата хипотеза на чл.24а, ал.5 ЗСПЗЗ, така и в специалната по чл.24а, ал.6 ЗСПЗЗ, съставлява акт на управление на недвижими имоти, общинска собственост, поради което приложение следва да намери разрешението, дадено с т.10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съобразно което жалбите срещу актовете по приложението на чл.24а ЗСПЗЗ са подсъдни на административния съд, като за тях не се отнася предвиденото в § 19 ЗИД АПК изключение от общата подсъдност. Съгласно трайната практика на смесени петчленни състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по приложението на чл.24а ЗСПЗЗ, това разрешение е приложимо и за жалбите срещу актове за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд в случаите по чл.24а, ал.6 ЗСПЗЗ, без търг или конкурс, тъй като и в този случай отдаването под наем и аренда на земеделски земи, е акт на управление на недвижими имоти общинска собственост и актовете на компетентните органи в рамките на осъществяването на тази дейност имат същия характер, както актовете, издавани в случаите, при които отдаването под наем на общинските земеделски имоти става след провеждане на търг или конкурс. Изключение е предвидено само в два случая: 1/ за отказите за регистрация /когато е преценено, че заявителят не е сред субектите, които биха могли да станат наематели или арендатори на земеделска земя без търг или конкурс, тъй като не са сред лицата по чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ/ - те подлежат на обжалване пред областния управител и 2/ за актовете на комисията по чл.37и, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ, с които се осъществява разпределение на имотите между лицата по чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗЗ – те се обжалват пред районния съд само относно площта на разпределените имоти, съгласно чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ. В случая, както правилно е приел районния съд, се касае до индивидуален административен акт по приложението на чл.24а ЗСПЗЗ, поради което и компетентен да разгледа правния спор е административният съд, като правилото на § 19 от ЗИД на АПК /изм. ДВ, бр. 85/2017 г./ е неприложимо. Неправилно административният съд се е позовал на изключението, предвидено в чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ, като необосновано е приел, че се касае до акт на комисията по чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ, с който се осъществява разпределянето на имотите между правоимащите лица по чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ, в който случай оспорването е пред районните съдилища, но само и единствено относно площта на разпределените имоти. В конкретния случай с решение на комисията по протокол № 1/25.04.2024 г., жалбоподателят изобщо не е допуснат до участие във фазата на разпределение на имотите, поради което и случаят не попада в приложното поле на чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ. При тези съображения настоящият състав приема, че спорът относно законосъобразността на протокол № 1/25.04.2024 г., издаден на основание чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед на кмета на [община] за разпределение на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. на територията на [община] в частта му, с която жалбоподателят не е допуснат до разпределение на имотите – общинска собственост, е подсъден на Административен съд - Пловдив. Водим от горното и на основание чл.135, ал.4 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,