Определение № 116 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 770/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Е.-С. против решение от 4.02.2011 г. по в.гр.д. № 11121/2010 г. на СГС в частите, с които: 1. По същество касаторът е осъден да заплати на С. АД-С. сумата 10 000 лв. по частичен иск на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.350 ТЗ., 2.Потвърждава решение № 88/2.06.2010 г. по гр.д. № 14881/89 г. на СРС в частта, с която касаторът е осъден за сумата 1 000 лв. по частичен иск за неустойка., 3. Осъжда касатора за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.