Определение № 1905 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4540/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. А. против решение № 477/25.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 421/2024 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, отменил решението на районен съд, с което е уважен частично иска, като е постановил ново, с което го е отхвърлил. Съдът е приел, че при преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага следните критерий: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценя ва съобразно броят на страните по делото, броят на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Съобразно така посочените принципни критерии, на първо място трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му. От събраните доказателства се установи, че съдебното производство пред РС-Козлодуй (от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт) е продължило 1 година и 4 месеца. Съдът е приел, че този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики - районният съд първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със 9 значителна сложност; събран е голям обем доказателствен материал; допусната е съдебносчетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а същите се установяват и от приложената справка от ЕИСС за движението на гр.д.№ 894/2022 г. по описа на КРС. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по- дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. В тази връзка съдът е посочил, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава X. "Бързо производство", Част III "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета - неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове. В случая обаче спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. В исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от м.01.2023 г. до насрочване на делото, като съчетано с общата продължителност на процеса се твърди, че е налице бездействие, продължило отвъд разумния срок за разглеждане на делото. От данните по делото е видно, че действително е налице един по- значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а именно - от 03.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лицепомагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до 11.09.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл.140 ГПК за насрочване на делото. Съдът е приел, че този период на забава не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство и е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са пряко свързани с предмета на правния спор, без да се посочва в коя от хипотезите на чл.280 ГПК попадат поставените правни въпроси. Поставените въпроси, касаещи продължителността на производството – отпуск на съдията, съдебна ваканция, натовареност на съда, евентуалното бъдещо бързо разглеждане на делото от горната инстанция, срок от сезиране на съда да изпращането на делото на горната инстанция, не са обсъждани от съда и не са били определящи при определянето на разумния срок за разглеждане на спора, както е приел съда. Освен че не се сочи основание, на което да се допусне касационното обжалване, посочено в разпоредбата на чл.280 ГПК, за да се търси кое да е от тях като наличие /въпреки липсата на служебно начало от страна на ВКС/, на първо място следва да има произнасяне в правните изводи от страна на въззивния съд по поставените въпроси. Липсата на подобно произнасяне води и до липса на касационно основание по допустимостта на касационното обжалване. По останалите два въпроса, които са във връзка с критерия обща продължителност на съдебното производство според предмета на делото, даденото от въззивния съд разрешение, не противоречи на съдебната практика на ВКС, на която се е позовал в мотивите си въззивния съд и според която релевантна за отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделни съдопроизводствени действия е без значение, като е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай е допуснато забавяне при насрочването на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения във връзка с предмета на делото и във връзка със страните по него. Отчитайки и факта, че производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, въззивният съд е приел, че така констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, обуславящо извод за нарушено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок. Във връзка с наведеното в касационната жалба твърдение, че и към момента на подаването й, въззивната жалба срещу постановеното от първата инстанция на 7.11.2023 г. решение все още не е администрирана, за което липсват данни, следва да се посочи, че предявяването на настоящия иск за обезщетение на вреди по висящо производство, не е пречка за предявяване на иск по чл. 2б ЗОДОВ след приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. В практиката на ЕСПЧ при преценка на критерия "поведение на компетентните органи" се прави разграничение между ситуация на "хронична претовареност" на съдилищата, т. е. при която има текущ проблем, за който държавата е отговорна и внезапно или "временно натрупване на дела за разглеждане", за което държавата няма да отговаря, дори и ако не е предприела никакви специални мерки – делото Foti и други срещу Италия. Освен това при прилагането на този критерий, ЕСПЧ взима предвид и какво е "в риск" за жалбоподателя (делото Fridlender срещу Франция), като в практиката си е идентифицирал много видове дела, в които е необходима особена експедитивност на това основание, като сред тях са делата относно трудовата заетост на жалбоподателя, гражданско състояние, родителски права върху деца, образование, здравеопазване, собственост върху земя, обезщетения от пътнотранспортни произшествия и наказателните дела, особено когато обвиняемия е задържан, в които случаи се прилага и по-строг стандарт. Има и случаи (делото Х. срещу България), в които ЕСПЧ установява, че общата продължителност на производството е шест години и два месеца за три инстанции, че интервалите между някои заседания са били значителни, за което отговарят съдилищата, но същевременно приема, че интересът по делото, чиито предмет е било обезщетение за ползване на сграда за един месец, не е особено значим и поради това не е изисквал по-завишено внимание от страна на съдилищата и стига до извод, че чл. 6, § 1 от Конвенцията не е нарушен. В настоящия случай въззивният съд е приел, че конкретното дело не представлява значителен интерес за ищеца, доколкото то не е свързано с лишаването му от правото на труд и получаване на трудово възнаграждение, поради което макар е да е констатирано забавяне при насрочването на делото, то последното не обуславя извода за неразумна обща продължителност на съдебното производство пред първата инстанция. На следващо място, при прилагането на посочените фактори, ЕСПЧ приема, че дори и да са налице доказани случаи на забавяне, не е налице нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, при условие че общата продължителност на производството не е прекомерна предвид броя инстанции на производството по делото – делото Pretto срещу Италия, при което е имало забавяния от по няколко месеца в гражданско производство преди разглеждането на жалба и обявяване на решение по делото, но "въпреки че е съществувала възможност да бъдат избегнати тези забавяния, те не са достатъчно сериозни, за да обосноват заключение, че общата продължителност на производството /от три години и шест месеца/ е била прекомерна". Предвид изложеното, обжалването не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС