Определение № 268 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 57/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.286 ал.2 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на „Т”Е. срещу Р. т 23.10.2009 год. по ч.гр.д. № 4989/2009 год. на Софийски градски съд за връщане на частната касационна жалба на дружеството срещу постановеното въззивно определение по същото дело, поради неотстраняване на недостатъците по нея. „Т”Е. се позавава на това, че указанията на СГС са били изпълнени своевременно, поради което неправилно е било разпоредено връщането на частната жалба. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. Дружеството „Т”Е. <Еад&@Е. &/span> е депозирало частна касационна жалба срещу въззивното О. № 7429/06.07.2009 год. на Софийски градски съд. С него, произнасяйки се по реда на чл.213 ал.2 ГПК СГС е оставил без уважение частната му жалба срещу отказа на СРС за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане срещу М. П. В. С разпореждане от 01.09.2009 год. съдията-докладчик по делото на СГС я е оставил без движение за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване – чл.284 ал.3 т.1 ГПК, за представяне на преписи от нея, както и за внасяне на държавна такса.казанията са връчени редовно на 17.09.2009 год. В кориците на делото на СГС липсват данни указанията да са били изпълнени. Като е счел, че нередовностите не са отстранени, въззивният съд е разпоредил връщането на частната касационната жалба. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: При упражняване на правомощията си по чл.285 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК, към които препраща чл.278 ал.4 ГПК въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Твърдението, че на 24.09.2009 год. „Т”Е. е депозирал молба-изложение на обстоятелствата по чл.280 ГПК и е представил доказателства за внасянето на държавна такса е недоказано. В кориците на делото на СГС такива документи не се съдържат. Представената с частната жалба молба-изложение е недатирана, поради което не може да се приеме, че именно тя се е съдържала в пощенската пратка ок 24.09.2009 год., разписка за която е представена. Поради изложените съображения, разпореждането за връщане на частната касационна жалба ще следва да бъда потвърдено. Извън посоченото по-горе, не е без значение и обстоятелството, че от представеното по делото писмо на С. община, Район „М” е видно, че М. П. В. срещу когото се иска издаването на заповед за изпълнение е починал още през 2004 год. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.