Определение № 195 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3819/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба с вх. № 106145/01.09.2020 г. на Й. К. - непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Д. Й., Я. К. и М. К. – малолетни, представлявани от майка си и законен представител Д. Й. чрез адв. Т. П. от АК - Варна срещу въззивно Решение № 30/08.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 53/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 536/17.12.2019 г. постановено по гр. дело № 1474/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е обявен за окончателен сключения на 08.04.2015 г. между Д. К. /наследодател на ответниците в производството/ и ищцата Ф. К. – Занетту, предварителен договор за покупко – продажба на поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.501.48 – с административен адрес [населено място], [улица] площ 98 кв. м. заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа с кадастрален идентификатор 67800.501.48.1, със застроена площ от 72 кв. м., при продажна цена 15 000 евро. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1/ „Следва ли съдът, на когото е препратено делото по подсъдност да изготви доклад по реда на чл. 140 ГПК и да разпредели доказателствената тежест между страните или е достатъчно да приеме събраните доказателства и да продължи делото?“; 2/ Допуснал ли е съдът процесуално нарушение, след като при новото разглеждане на делото/пред Окръжен съд, на когото е изпратено по подсъдност/ ДСП – София не е конституирана и не е взела участие по делото?; 3/ Съставлява ли доказателство и как следва да се цени, даденото от ищцата обяснение по чл. 176 от ГПК и достатъчно ли е само въз основа на него съдът да изведе изводи за основателността на иска?; 4/ Разколебават ли дописванията в предварителния договор неговата действителност и следва ли предвид направените възражения да бъдат събирани допълнителни доказателства, установяващи волята на страните по договора и чия е доказателствената тежест?; 5/ Предвид оспорването на предварителния договор и предвид забраната на плащания в брой, на суми над 10 000 лв./ЗОПБ/, може ли да се приеме за доказано плащането на продажната цена?; 6/ Доказана ли е по делото изправността на купувача по предварителния договор и налице ли са предпоставките за уважаването на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД?; 7/ Допуснал ли е съдът нарушение на материалния закон, като е приел, въпреки прекомерно занижената продажна цена на процесния имот, че е налице накърняване на добрите нрави?; 8/ Допуснати ли са нарушения на процесуалните правила поради липса на мотиви е решението?. Ответната страна по касация Ф. К. - Занетту, чрез адв. Т. А. от АК - Бургас, в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна за установено, че на 08.04.2015 г. ищцата и наследодателя на ответниците са сключили предварителен договор за покупко – продажба, с който продавачът Д. К. се е задължил да прехвърли на купувача Ф. К. – Занетту правото на собственост върху описания недвижим имот; постигнато е съгласие продажната цена на имота да е в размер на 15 000 евро, която съобразно договора е заплатена при подписването му, а предварителния договор служи за разписка за получаването на сумата. Окончателният договор е следвало да бъде сключен на 31.08.2016 г., но договора не е сключен на посочената дата. Обещателят по предварителния договор е починал на 12.09.2017 г. и от брака си с Д. Й. е оставил законни наследници Й. К., Я. К. и М. К.. С нотариална покана от месец ноември 2017 г. ищцата е поканила ответниците да сключат окончателен договор. От правна страна съдът е разяснил, че за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: обвързващ страните предварителен договор, който да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор - индивидуализация на продавания недвижим имот и на продажната цена; ищецът да е изправна страна по предварителния договор; задължението на ответника за прехвърляне на правото на собственост да е с настъпил падеж; продавачът да е собственик на продаваната вещ и да са налице други изисквания на закона за прехвърляне на правото на собственост. Съобразил е, че закона не е поставил изискване за формата за валидност на предварителните договори, с изключение на изискването за писмена форма, когато за окончателния договор формата за валидност е нотариален акт в тази връзка е посочено, че в процесния случай изискуемата писмената форма е налице. По отношение твърденията за неавтентичност на предварителния договор, въззивният съд приел, че съгласно чл. 180 ГПК при неоспорен подпис на наследодателя на ответниците, частният документ е доказателство, че изявленията съдържащи се в него са направени от лицето издател на документа. За да обоснове довода за неавтентичност, оспорващата страна е релевирала доводи, че саморъчно изписаните цифри, думи и дата в предварителния договор са положени не при подписването му, а по – късно. По релевираните твърдения възивния съд е съобразил, че съобразно разпоредбата на чл. 176 ГПК ищцовата страна е дала обяснения. В открито съдебно заседание ищцата е поддържала твърдение, че ръкописният текст е включен в съдържанието на договора в деня на неговото сключване, в присъствието на страните и адвокат, а плащането е извършено в брой с оглед близките отношения между страните и тъй като към момента на извършване на плащането обещателят не е имал открита банкова сметка. Изложените пояснения не са оспорени от ответната страна. По делото е представена и справка – удостоверение на нотариус К.К. с район на действие към РС – Бургас, в което е разписано, че при нотариална заверка № 2060 е вписана заверка на подписите на страните по предварителния договор за покупко – проеажба на недвижимия имот с цена в размер на 15 000 евро, въз основа на което въззивният съд приел, че продажната цена е била уговорена и вписана към момента на заверката на подписите. По отношение на възраженията на ответната страна за нищожност на предварителния договор по чл. 26, ал.1 предложение трето ЗЗД е приел, че цената е определена с оглед близостта на страните и състоянието на недвижимия имот към момента на сключване на предварителния договор. Съобразил е, че за да се направи преценка дали е налице противоречие с добрите нрави, следва да се извърши преценка кога престациите са нееквивалентни до степен предизвикваща нищожност на сделката. Посочил е, че такива критерии са необходими, доколкото в противен случай преценката на съда ще измести волята на страните и ще бъде нарушен основния принцип на свободата на договаряне между страните, прокламиран в чл. 9 ЗЗД. Съобразявайки казуалната практика на ВКС, обективирана в Решение по гр.д. № 1208/2009 г., Решение по гр.д. № 485/2010 г. и Решение по гр.д. № 4277/2008 г. ,въззивния съд приел, че понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации между страните. За да доведе до нищожност на договора неравностойносттта на престацията на насрещната страна следва да е практически несъществена/нулева, а в останалите случаи може да се извърши единствено преценка дали сделката не е сключена при явно неизгодни условия, но видно от отговора на исковата молба такова възражение не е въведено по делото. Приел е също, че не е необичайно между братя и сестри да бъдат извършвани транслативни сделки на цени по – ниски от пазарните, респективно да се даряват наследствени дялове от конкретни имоти. Според въззивният съд сумата в размер на 15 000 евро не може да се определи като накърняваща добрите нрави при съобразяване близките взаимоотношенията между страните по сделката. При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, са привързани към оплакванията на касаторите за необоснованост на решението поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства, непълнота на доказателствата и поради неотчитането на важни според тях факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, които са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Конкретно поставените въпроси от номер три до номер осем включително, по естеството си не са правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК, а представляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, които подлежат на преценка във втората фаза на производството ако касационното обжалване бъде допуснато. Отговорът им предполага преценка на събраните доказателства и установените с тях факти, което не може да се извърши в тази фаза на производството. Въпреки това и доколкото същите касаят процесуалните действия на въззивния съд при постановяване на съдебния акт, дори и да се обоснове извод, че въпросите са общо основание според нормата на чл. 280 ГПК, то не е налице поддържаното от касаторите допълнително основание по т. 1 на чл. 280 ГПК. Следва да се посочи, че съдът не е дал правно разрешение, което да е в противоречие с приложената към изложението съдебна практика. Въззивният съд е анализирал доказателствата, обсъдил е доводите на страните, възраженията им по същество на правния спор, даденото от ищцата обяснение по чл. 176 от ГПК / тук следва да се подчертае, че съдът не е формирал извода си за основателност на иска само и единствено на обясненията на ищцата, в каквато насока се поставя въпрос №3/ не само поотделно, но и в съвкупност, и е формирал собствени фактически и правни изводи, като е мотивирал същите в обстоятелствената част на акта си. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, налице ли е непълнота на доказателствения материал, както се твърди от касаторите, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Въпросите под номера едно и две от изложението касаят действията на първата инстанция, а не на въззивната, чийто акт е предмет на касационен контрол, поради което също не съставляват общо основание за достъп до касация. По отношение на същите следва да се посочи, че видно от данните по делото, допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция са санирани от втората инстанция по същество, която с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания и в рамките на своите правомощия е предприела следващите се процесуални действия – ДСП е призована за участие в производството. Що се отнася до липсата на доклад от БОС, следва да се посочи, че след получаване на делото от БРС, от окръжния съд е изготвен доклад по делото с нарочно определение, съобщено на страните. По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Разноски на касаторите не се следват, а ответната страна не е претендирала такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,