Определение № 50776 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2247/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 5997/11.03.2022г., подадена от Д. Ж. У., чрез адв. Ц. Д., против решение № 106 от 26.01.2022г. по въззивно гр.дело № 2177/2021г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав. С въззивното решение е отменено решение № 261855/07.06.2021г., постановено по гр. дело № 15153/2020г. на РС-Варна и вместо това е отхвърлен предявеният от Д. У. против „Енерго-Про Продажби” АД отрицателен установителен иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 8 163,82 лева-продажна цена за преизчислено количество електрическа енергия натрупано в невизуализиран регистър за периода от 11.09.2017г. до 10.09.2018г., за обект в [населено място], [община], с кл. № [ЕГН] и с аб. № [ЕГН], за която сума е издадена Фактура № 02844396579 от 26.08.2019г. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Ответникът по касационната жалба „Енерго-Про продажби” Ад, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с решение № 60190/17.12.2021г. по гр.дело № 3433/2020г. на IVГО на ВКС по въпроса:1. При приложението на чл.162 ГПК за кой период съдът следва да определи, че вземането съществува-за периода, посочен в счетоводния документ, въз основа на който се претендира плащане или за периода, посочен от вещото лице в експертизата. Поддържа се противоречие на решението с постановките на ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС по въпроса 2. В кой момент може да се направи възражение за погасяване на вземането по давност, в случай, че въззивният съд едва с решението си е определил размера ва вземането и периода на възникването му. Касаторът поддържа, че е налице основание за касационен контрол на решението и по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като твърди, че липсва формирана съдебна практика по следните въпроси: 3. Налице ли е правно основание за определяне и начисляване на цена за допълнителни количества енергия, ако корекцията е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.35/30.04.2019г. и обхваща период от време, предхождащ влизането им в сила; 4. Може ли електроснабдителното или електроразпределителното дружество да начислява ел.енергия в скрит регистър за периода преди влизане в сила на чл.83, т.6 ЗЕ, тоест за периода преди 08.05.2018г.; 5. В случаите, в които се установи наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ и операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТЕ количество енергия в тези регистри, когато периодът от монтажа до демонтажа обхваща повече от три години и при своевременно отправено от длъжника възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли за периода на корекцията съдът да приложи давността; 6. Какъв е характерът на протокола от метрологичната експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показанията по скрит регистър-официален или частен документ; 7. Може ли електроразпределителното дружество да черпи права от собственото си противоправно поведение и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца назад, считано от датата на демонтаж на СТИ, при липса на доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че изпълнява добросъвестно задълженията си по чл. 33 и чл.42, ал.5 ПИКЕЕ. Касаторът счита, че отговорите на поставените въпроси ще допринесат за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК на Д. Ж. У. за недължимост на вземане на ответника „Енерго-Про Продажби” АД в размер 8 163 лева – продажна цена за преизчислено количество електрическа енергия, натрупано в невизуализиран регистър за периода от 11.09.2017г. до 10.09.2018г. за обект в [населено място] е уважен от първоинстанционния РС-Варна. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че между наследодателката на ищцата и ответното дружество е налице валидно облигационно правоотношеие, по силата на което В. М. Л.-майка на ищцата, починала на 27.09.2019г., е потребител на доставяна от ответника електрическа енергия. След подробен анализ на събраните в производството писмени доказателства и съобразявайки заключенията на съдебните експертизи, изслушани в първоинстанционното производство и пред ОС-Варна, въззивният съд е приел с категоричност, че електромерът, монтиран в процесния обект на потребление на 03.12.2015г. е нов, неупотребяван и с нулеви показания в регистри 1.8.1 и 1.8.2 към 03.12.2015г.; два дни по-късно - на 05.12.2015г. същият, чрез софутерно вмешателство, за пръв път е претарифиран, като от този момент до 10.09.2018г.-датата на извършената от ответното дружество проверка, отчита преминалата електроенергия в невизуализираният регистър 1.8.3. Софтуерното вмешателство в тарифната схема на електромера е потвърдено и от извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ, обективирана в констативен протокол № 1573/13.08.2019г. на БИМ и в електромера са отчетени процесните количества електрическа енергия 43348 кВч, за които е издадена от ответното дружество и фактура № [ЕГН]/26.08.2019г. на стойност 8 163,82 лева. Според заключението на вещото лице по комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза технически е възможно процесните количества електроенергия да бъдат доставени в рамките на едногодишния срок, макар и при високо натоварване на системата. Въззивният съд е посочил, че тъй като към момента на проверката - 10.09.2018г. разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019г. (обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г.) не е пораждала действие в темпорално отношение, за дружеството не е съществувала законово предвидена възможност за извършване на корекция на сметката на потребителя след установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. Съдът е съобразил в същото време актуалната съдебна практика на ВКС, според която при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 от ЗЗД. Съдът е направил извод, че ответникът, чиято е доказатествената тежест, е доказал наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл. 183 ЗЗД. Изложил е съображения, че в конкретния случай, макар и да не е установимо кой е извършителят на недопустимото въздействие върху СТИ, категорично е установено, че софутерното претарифиране е извършено след монтирането му на обекта на потребление в съответствие с приложимите изисквания и е настроено да отчита натрупаната електроенергия единствено във визуализираните регистри; че именно софтуерната намеса е станала причина в периода от 05.12.2015г. до 10.09.2018г. значителна част от потребената от абоната електроенергия да не може да бъде реално отчетена. Прието е, че дружеството е изпълнило нормативно установените си задължения и не отговаря за последващите нерегламентирани интервенции върху измервателния уред, за които липсват данни да са извършени с негово съгласие. В обобщение съдът е приел, че по силата на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД ищцата дължи цената на отчетената електроенергия в регистър Т3, която е и правилно изчислена, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на електроенергията за приложимия период, като задължението за плащане на потребената ел.енергия се явява част от имуществения пасив на наследствената маса на наследодателя на ищцата. С тези съображения съдът е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По формулираните от касатора въпроси 3, 4 и 7 относно правното основание за определяне и начисляване на цената на реално потребена електрическа енергия, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или актуализация и с която въззивният съд се е съобразил. Според съдебната практика чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел.енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия, тъй като правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекциите. Дори при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения на ВАС по дела с № 2385/2016 г. и № 387/2017г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. (в този смисъл решение на ВКС по гр.д.№ 4160/ 2018г., ІII ГО, решение по гр.д.№1174/2020 на IV ГО, решение №76/08.04.2021г. по гр.дело № 2209/2020г. на IV ГО на ВКС и други). Формулираните от касатора въпроси 2 и 5 относно погасителната давност не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ищецът-сега касатор, не е заявявал твърдение за недължимост на претендираното вземане на основание изтекла в негова полза погасителна давност, съответно въззивният съд не е излагал съображения в тази връзка. Предвид това касационно обжалване на решението на ОС-Варна по тези два въпроса не следва да се допуска. Не следва да се допуска касационен контрол, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на атакуваното решение и по 6 въпрос относно характера на протокола от метрологичната експертиза на БИМ. Този въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, отделно от това по поставения въпрос, противно на твърденията на касатора, е налице съдебна практика. В решение № 60223/18.08.2022г. на IV ГО на ВКС по гр.дело №598/2021г. е посочено, че по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българският институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване и по първия формулиран въпрос относно приложението на чл. 162 ГПК, тъй като липсват както общата, така и допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд въз основа на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза е приел, че цялата преминала ел.енергия е измерена точно, в т.ч. и невизуализираното количество 43 348 кВтч, което реално е преминало през ел.мрежа на потребителя за процесния период от 11.09.2017г. до 10.09.2018г. и остойностяването му е извършено по цени, определени от КЕВР за процесния период. Приетото от ОС-Варна не е в противоречие с решение № 60190/17.12.2021г. по гр.дело № 3433/2020г. на IV ГО на ВКС, тъй като макар и по сходен казус, същото е постановено при различна фактическа обстановка. В цитираното от касатора решение на ВКС е прието, че количеството електроенергия 101 932 кВтч не може да бъде доставено в рамките на 365 дни-периодът, за който се претендира заплащане, поради което и съставът на ВКС, по реда на чл. 162 ГПК, е определил размера на неотчетеното количество електроенергия, преминало през СТЕ за претендирания период от една година. Оплакванията на касатора по установените от съда факти са въпроси за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства, а неправилността и необосноваността не са касационни основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното въззивното решение на ОС-Варна не следва да се допука до касационен контрол. Съобразно изхода на спора и с оглед отправеното в отговора на касационната жалба искане, на ответника „Енерго-Про продажби“ АД се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Съдът намира за основателно своевременно направеното от касатора възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което възнаграждението следва да бъде редуцирано до предвидения в Наредба №1/09.07.2001г. минимум и на дружеството следва да се присъдят разноски в размер 885,83 лева с начислен ДДС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО