Определение № 60298 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3581/2021 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на М. Д. Д. срещу определение № 260893 от 12.04.2021 г. по в. гр. дело № 716 /2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която с него е потвърдено определение № 7943 /30.07.2020 г. по гр.д.№ 17231 /2018 г. с което е прекратено производството по делото поради недопустимостта на иска поради смърт на първоначалния ответник, настъпила преди подаването на исковата молба. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е законосъобразно, тъй като в хода на делото е установено, че първоначалният ответник А. Д. М. е починал на 04.11.2016 г., видно от представено по делото (на л.109) удостоверение за наследници и смъртта му е настъпила преди подаването на исковата молба. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил т.2 от ТР № 1 /09.07.2019 г. по т.д. № 1 /2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел за неоснователно виждането на частната жалбоподателка Д., че актовете за гражданско състояние действат само занапред и нямат обратно действие. Съгласно чл.2,ал.2 ЗГР актовете за гражданско състояние са официални документи и регистрират събитието смърт по задължителен за съда начин по силата на чл.179 ГПК. Подобно отклонение относно задължителното установяване на факти не е предвидено относно актовете за гражданско състояние на български граждани, съставените в чужбина – чл.69 – чл.72 ЗГР. В чл.70,ал.1 ЗГР е предвидено задължение за българските граждани за предаване на чужди актове за гражданско състояние до български дипломатически и консулски представител, но законът не свързва неизпълнението на това задължение с никаква конкретна санкция. Насрещните страни Ц. А. М. и Е.- К. А. М. с писмен отговор поддържат, че частната касационна жалба е неоснователна. Частната жалба е допустима. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че откриването на наследството и процесуалното правоприемство спрямо ответника са настъпили в хода на производството, поради това, че актът за смърт е съставен в хода на процеса – на 18.02.2020 г. и че ищецът обективно не е могъл да насочи иска си срещу правоприемниците, тъй като първоначалният ответник се е водил жив във всички архиви на държавата и че конститутивното действие на акта за смърт може да се породи само занапред, частната жалбоподателка извежда следния правен въпрос: дали е допустимо да се прекрати делото на основание акт за смърт на ответника, издаден в хода на делото, в който е посочено, че той е починал преди завеждане на делото и дали този акт има действие само занапред и придаването му от съда на обратна сила не представлява нарушение на закона? Частната жалбоподателка твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Настоящият състав приема, че въпросите са два. Първият въпрос е дали е допустимо завеждането на дело срещу починало физическо лице и отговорът на въззивния съд е в съответствие с приетото с т.2 от ТР № 1 /09.07.2019 г. по т.д. № 1 /2017 г. на ОСГТК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал. Тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, следователно съответствието с приетото в тълкувателното решение изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос е дали съдът е обвързан да приеме за вярна отразената в акт за смърт дата на смърт, настъпила няколко години преди съставянето на акта за смърт. Този въпрос е за доказателствената сила на акт за смърт. Както е приел и въззивният съд, въпросът е по приложението на разпоредбите на ЗГР, които уреждат акта за смърт като един от актовете за гражданско състояние и по приложението на разпоредбата на чл.179 ГПК, която урежда доказателственото значение на официалните документи, какъвто е актът за смърт. Удостоверяването в акт за смърт на датата на смъртта (която винаги предхожда издаването на акта), не представлява обратно действие на акта за смърт, а удостоверяване на факт с правно значение. Настъпването на смърт на физическо лице е важно за гражданските правоотношения, по което това лице е страна, поради което ЗГР съдържа разпоредби за съставяне на акт за смърт на всяко починало лице, за която длъжностното лице по гражданското състояние е уведомено. От значение е действителната дата (както и часът и минутата) на настъпването на смъртта (чл.60,ал.1,т.3 ЗГР), тя трябва да бъде отразена в акта. ЗГР не съдържа забрана за удостоверяване на смърт, настъпила години преди съставянето на акта. Установяване на срокове за съставяне на акт за смърт е от момента на уведомяване на длъжностното лице по гражданското състояние, изтичането на по-дълги срокове не означава, че длъжностното лице губи задължението си за съставяне на акт за смърт на починало лице. Поради всичко изложено изведеният въпрос се свежда до въпроса за доказателственото значение на акт за смърт, чиято истинност не е оспорена от насрещната страна, който се свежда до въпроса за доказателственото значение на официален свидетелстващ документ, чиято истинност не е оспорена от насрещната страна по реда на чл.193 ГПК. По този въпрос правната теория и практиката на ВКС е установена и е в смисъл, че доказателствената сила на документите се определя от закона. Официалният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила (чл.179 ГПК). Когато верността на материализираното в официалния свидетелстващ документ удостоверително изявление не е оспорено, такъв документ има доказателствено значение за удостоверения в него факт (в случая с акта за смърт такъв факт е датата на смъртта). Официалният документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактът, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице (датата на смъртта), действително се е осъществил, така както е удостоверено. Съдът е длъжен да се съобразява и зачита материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, която важи спрямо всички и ползва всички. Тъй като по правния въпрос практиката на ВКС е установена и последователна, той няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски. С отговора на частната жалба не се претендират разноски, поради което и на ответниците по нея такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът