Определение № 3308 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 4253/22.05.2023 г. от ответницата К. И. К., чрез адв. Д. С. срещу разпореждане № 471/20.04.2023 г. по в.гр.дело № 908/2022 г. на Окръжен съд София, с което е върната касационната жалба на К. К. против решение № 161/07.03.2023 г. на Окръжен съд София по в.гр.дело № 908/2022 г. на основание чл.286,ал.1,т.3,вр.чл.280,ал.3,т.1ГПК. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното разпореждане са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателката въззивното решение на Окръжен съд София подлежи на касационно обжалване, тъй като с касационната жалба са въведени доводи за нищожност на решението и поради това разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК е неприложима. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрисконсулт Н. П. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 161/07.03.2023 г. по в.гр.дело № 908/2022 г. на Окръжен съд София е потвърдено решение № 75/09.06.2022 г. по гр.дело № 1078/2021 г.на Районен съд Ботевград, с което е признато за установено на основание чл.422,ал.1 ГПК, че К. И. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД главница 122.72 лв. незаплатена топлинна енергия за сградна инсталация за периода от м.ноември 2017 г. до април 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 27.78 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 07.12.2020 г.; главница от 21.15 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със сумата 4.25 лв. законна лихва за забава за периода от 31.12.2017 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва върху горните суми – главници, считано от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. К. с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите както следва: 2099.11 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, което е доставена от дружеството през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], ж.к.”Н.-”,[жилищен адрес] ,ап., аб., както и за сумата от 340.54 лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 15.09.2015 г. до 07.12.2020 г., както и за сумата 21.15 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и за сумата 4.25 лв. законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 31.12.2017 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане. Срещу въззивното решение на Окръжен съд София по в.гр.дело № 908/2022 г. в уважената част на предявените искове ответницата е подала касационна жалба. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал подадената касационна жалба, тъй като на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК решението е постановено по гражданско дело с цена на всеки от обективно съединените искове до 5000 лв. Разпореждането е правилно. Съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящият случай с въззивното решение от 07.03.2023 г. по в.гр.дело № 908/2022 г. Окръжен съд София се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателката с правно основание чл.422,ал.1 ГПК с цена на всеки от исковете до 5000 лв. Общата сума по предявените искове срещу жалбоподателката е 2465.05 лв. С оглед на това на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – постановено е по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове до 5000 лв. Подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да се върне на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК, какъвто е и извода на съда в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да се потвърди. Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 100 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о