Определение № 2643 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5403/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Я. срещу решение №268 от 25.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 397 по описа за 2023 г. на Старозагорския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 27 от 10.03.2023 г. по гр. д. № 230 по описа за 2022 г. на Радневския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против "Рудник Трояново-1", [населено място], клон на "Мини Марица-изток" ЕАД, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му от длъжността "тракторист над 200 конски сили", извършено със заповед № 141/21.12.2021 г. на управителя на клон "Рудник Трояново-1", [населено място], за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8280 лева, представляваща брутния размер на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 24.01.2021 г. до 02.02.2022 г.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. При въведени оплаквания за недоказаност на акта на работодателя длъжен ли е въззивният съд да съобрази доказаността на обстоятелствата, при които е извършено нарушението?

2. Законосъобразна ли е заповед за налагане на дисциплинарно наказание при несъответствие между диспозитивната и мотивната част на въпросния акт в частта, съдържаща описание на изпълнителното деяние?

3. При недоказаност на факти и обстоятелства, взети предвид от работодателя в мотивната част на заповед за дисциплинарно уволнение, следва ли да се отмени наложеното наказание като незаконосъобразно предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса?

4. Относно задължението на въззивния съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на анализ на всички събрани доказателства.

Касаторът твърди, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 593 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 31/2010 г. на III ГО, решение № 364 от 05.04.2007 г. по гр. д. № 1345/2004 г. на III ГО, решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. на IV ГО, решение № 112 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. на IV ГО, решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III ГО, решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на III ГО, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на IV ГО и др.

Ответникът по касационната жалба "Рудник Трояново-1", [населено място], клон на „Мини Марица-изток" ЕАД, [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Старозагорския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. Я. Я. е заемал по трудов договор длъжността „тракторист над 200 к. с.“ в "Рудник Трояново-1", [населено място], клон на „Мини Марица-изток" ЕАД, [населено място]. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 141/21.12.2021 г. на изпълнителния директор на клон "Рудник Трояново-1", [населено място], чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Дисциплинарното наказание било наложено за това, че на 16.11.2021 г. Я. злоупотребил с доверието на работодателя, като без знание и разрешение, напуснал работното си място и съвместно с П. Д. П. и В. К. И., чрез използване на служебен автомобил „Лада Нива“ с вътрешен № Р12070, извършил опит за кражба на около 150 литра червена прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това. Въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства е установил, че на посочената дата процесният служебен лек автомобил „Лада Нива“ се приближил към паркинга на територията на рудника с изключени фарове. Автомобилът бил паркиран в непосредствена близост до паркираните едно до друго лични автомобили на Я. и другите двама работници, които били заедно с него в служебния лек автомобил. Тримата слезли от автомобила и тръгнали да обикалят паркинга, за да проверят за присъствие на хора, след което били задържани от органите на МВР. В купето на служебния автомобил са били открити 14 туби с гориво по 11 литра всяка. Ищецът не е имал разрешение да ползва служебния автомобил, който е служил само за превоз при повреди и аварии. От всички тези обстоятелства съдът е достигнал до извода, че Я., действайки умишлено, се е подготвял да прехвърли тубите с гориво заедно с колегите си в личните им автомобили. Това не се случило само поради намесата на полицията. Затова въззивният съд е счел, че е извършено тежко дисциплинарно нарушение, което обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“.

Така постановеното решение не е очевидно неправилно и не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Касаторът е повторил оплакванията си в касационната жалба относно необосноваността на решението поради формулиране на противоречиви мотиви от страна на съда. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв квалифициран недостатък на решението в случая не се констатира. В мотивите на решението не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Напротив - въззивният съд е изложил ясни мотиви и е обяснил защо приема за установено извършването на дисциплинарно нарушение, което обосновава налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Обжалваното решение е постановено при наличието на всички процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора, без да са налице процесуални пречки, поради което не е недопустимо и не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

От анализа на мотивите на въззивния съд не се установяват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси. По процесуалния въпрос няма противоречие с решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр. дело № 479/2021 год. на IV ГО на ВКС, решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I ТО и т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и съдебно-химическа експертиза, която е достигнала до извода, че течността от бутилките в служебния автомобил „Лада“ е дизелово гориво, индикирано с индикатор използван от „Мини Марица Изток“ ЕАД/стр. 396 по описа на РС-Раднево/. Въззивният съд е разгледал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, включваща освен гореописаната експертиза и показанията на свидетелите, задържали ищеца при опита за кражба, записа, чиято автентичност е потвърдена с техническа експертиза и като обобщение на целия доказателствен материал е приел деянието за доказано. Затова първият и третият въпрос са некоректно формулирани и не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос също не съответства на данните по делото- в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушението е достатъчно конкретизирано по начин, позволяващ на ищеца да разбере причината за уволнението и да се защити.

В съответствие с посочените от касатора решения № 593 от 6.10.2010 г. по гр.д. № 31/2010г., на III ГО, № 188 от 15.07.2015 г. по гр. дело № 5173/2014 година на IV ГО, № 112 от 07.04.2015 г. по гр. д.№ 4587 по описа за 2014 г. на IV ГО, № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011г. на III ГО и др. съдът е направил преценка за тежестта на нарушението въз основа на всички обстоятелства, които имат отношение към него – характера на нарушените трудови функции, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението на задълженията, субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение. Достигнал е до извода, че деянието на ищеца представлява най-тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя и обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Този извод напълно съответства на горецитираната практика на ВКС

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на "Рудник Трояново-1", [населено място], клон на „Мини Марица-изток" ЕАД, [населено място], 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение