Определение № 264 от 30.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1922/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община “Р.” - обл. П. срещу Решение № 835 от 22.12.2014 г. по т.д. № 1134/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 336 от 23.07.2014 г. по гр.д. №69/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с което са отхвърлени искът, предявен от [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу Община „Р.” за 166 040.83 лв. - стойност на доставена услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци, със законната лихва от 31.10.2010 г. и 51 438.07 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2010 г. - 31.01.2013 г. и е постановено друго, с което исковете са уважени в посочения размер, с оплакване за неправилност. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи материалноправни въпроси:1. Ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга за сметосъбиране и сметоизвозване, което възнаграждение е с уговорен падеж и определяемо по размер, представлява ли периодично плащане по чл. 111 б.”в” ЗЗД и за него приложима ли е тригодишната погасителна давност, 2. Договорът за услуга за сметосъбиране и сметоизвозване представлява ли единен правопораждащ факт, от който произтича ежемесечното повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение, ако предвижда представяне на протоколи за приета работа. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросите са решени в противоречие с ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК и Р.№ 221/22.02.2012 г. по т.д.№1161/2010 г на ВКС, ІІ т.о. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на въпросите от съдилищата, които приемат, че вземането е периодично и давността е 3-годишна:Р.№ 332/29.11.2013 г. по т.д.№ 542/2013 г. на АС-Варна - възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране и сметоизвозване; Р.№603/09.04. 2012 г. по т.д.№2343/2011 г. на АС-София по договор за сметоизвозване; Р.№ 121/18.12.2013 г. по т.д.№ 768/2013 г. на ОС-Перник за цена по договор за минно-спасителна дейност в рудниците;Р.№3472/ 19.05. 2014 г. по гр.д.№ 15567/2013 г. на СГС за цена по договор за обществен превоз;Р.№182/21.03.2008 г. по т.д.№722 /2007 г. на ВКС, І т.о. за услуга по договор за охрана, на които въззивното решение противоречи. Ответникът по касационната жалба Община “Р.” - обл. П. не излага становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено и изменено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна. За да отмени решението и да уважи иска за 166 040.83 лв. - стойност на доставена услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци и иска за 51 438.07 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2010 г. - 31.01.2013 г., въззивният съд е приел, че след проведена процедура за възлагане на ОП, страните са сключили Договор №26/11.04.2006 г. с предмет сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци, в чл.3.2 от който са уговорили, че възложителят ще плаща на изпълнителя цената на извършената работа до 15 число на текущия календарен месец след представяне на протокол за приета работа за предходния месец и на фактура, и с Договор №106/ 02.10.2006 г. на ищеца и възложена и допълнителна услуга чрез увеличаване на съдовете по места и периодичността на обслужването. Въз основа на представените 20 фактури за периода м. 09.2007 г.-м.12.2007г. и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено, че ответникът е осчетоводил фактурите - включил ги е в дневниците на покупките и в справките декларации по ЗДДС, данъчен кредит не е ползван, тъй като фактурите не съдържат ДДС, а ищецът е включил фактурите в справките-декларации и в дневниците за продажби по ЗДДС, и по отношение на тях е извършил разчитане с бюджета, както и съобразно признанието на ответника в Писмо изх.№92-46/01.02.2008 г., съдът е приел претенцията за доказана. По възражението на ответника за погасяване на иска с изтичане на 3-годишна давност за периодично вземане по чл. 111 б. ”в” ЗЗД съдът е изложил, че в ТР №3/2011 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК е изяснено съдържанието на понятието ”периодично плащане”. Обосновал е, че сключеният договор е за изработка, по който задължението за плащане възниква с приемане на работата - правопораждащият факт за задължението за плащане е извършването и приемането на работата, а не сключеният договор - не е налице единен правопораждащ факт и това, че плащането е уговорено ежемесечно и размерите на възнаграждението са определяеми, не прави задължението периодично, тъй като за да възникне задължението за плащане, трябва възложителят да приеме работата. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението на ответника за неопределеност на главницата и за нищожност на втория договор, на основание на Р.№967/30.08.2006 г. за откриване на допълнителна процедура за ОП и съобразно представените фактури - първични счетоводни документи, двустранно подписани от страните; изложени са и съображения за обезщетението за забавено плащане. С оглед тези данни по делото, от формулираните от жалбоподателя въпроси, релевантият за делото въпрос е: ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране и сметоизвозване с уговорен падеж и определяемо по размер, представлява ли периодично плащане, вземането за което да се погасява с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД. По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, основано на ТР №3/ 18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. В него е изяснено съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б.”в” ЗЗД, обосновано е, че законодателят е посочил примерно две периодични плащания - вземания за наем и лихви, и е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества и на доставчици на комуникационни услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, и за тях се прилага тригодишна давност, като не е възможно да бъдат изброени всички периодични плащания, тъй като право-пораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Така не е даден отговор дали ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране и сметоизвозване с уговорен падеж и определяемо по размер, представлява периодично плащане. Неотносимо към въпроса за погасяването по давност по чл.111 б. „в” ЗЗД на вземане за възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране и сметоизвозване е и постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№221/22.02.2012 г. по т.д.№1161/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., което е по въпроса за месечно възнаграждение за договор за охрана, което има характер на периодично вземане, за което погасителната давност е по чл.111 б.”в” ЗЗД. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като този въпрос се решава противоречиво от съдилищата:в Р.№332/ 29.11.2013 г. по т.д.№ 542/2013 г. на АС - Варна е прието, че вземането за извършени услуги по договор за сметосъбиране и сметоизвозване, е за периодични плащания, давността за което е 3-годишна по чл.111 б.”в” ЗЗД и в Р.№603/09.04.2012 г. по т.д. №2343/ 2011г. на АС - София е прието, че вземане за разходи за сметоизвозване за ползван недвижим имот, се погасява с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, като периодично плащане. Останалите решения са неотносими: Р.№121/18.12.2013 г. по т.д.№ 768/2013 г. на ОС-Перник е за цена по договор за минно-спасителна дейност в рудниците;Р.№ 3472/19.05. 2014 г. по гр.д.№ 15567/2013 г. на СГС е за цена по договор за обществен превоз;Р.№182/21.03.2008 г. по т.д.№722/2007 г. на ВКС, І т.о. е за услуга по договор за охрана. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение