Определение № 367 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. С., чрез адв. С. Н. срещу решение от 21.03.2011 год., постановено по гр.д. №11013/2010 год. на СГС, ІІ-в състав, с което след като е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 16230/2010 год. на СРС, ГО, 62 състав е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. 28, [населено място] иск с пр. осн. чл. 222,ал.3 КТ за заплащане на сумата от 15 372 лв. и иск с пр. осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 56 лв. мораторна лихва за забава за периода от 10.03.2010год. до 08.04.2010 год. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважен. Ответникът по касация А. 28, [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат само касационни оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Не е посочен и обоснован допълнителен критерий по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. С касационната жалба са представени решения на ВКС: С решение № 834 от 06.08.2004 год. по гр.д. № 1787/2002 г., ІІІ г.о. на ВКС се разглежда общата хипотеза на заплащане на обезщетение по чл. 222 КТ, а с решение № 1437/03.10.2005 год. по гр.д № 970/2003 год. на ВКС,ІІІ го. е прието, че обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ се дължи само веднъж при прекратяване на трудовото правоотношение след първоначалното придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.Последното следва да се отбележи макар и касаторът да не се е позовал на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване.. С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.