Определение № 346 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2321/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Д. срещу решение №1612 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№970/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №7837 от 10.12.2018 г. по гр.д.№16731/2017 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на С. Й. Д. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ за заплащане на сумата от 75 000 лв., представляваща разходи за болногледачи и придружители за периода от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г., включващи суми в размер от по 1 500 лв. на месец, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и за заплащане на сумите от по 2 000 лв. на месец за денонощни/12 часови грижи от болногледач, считано от 20.12.2017 г. до изчерпване на застрахователното покритие за едно пострадало лице или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на правото, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец до окончателното им изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че въззивният съд не е обсъдил заключението на приетата по делото КСМЕ и показанията на разпитания свидетел, като неправилно е приел, че ищцата няма право на чужда помощ. Общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.51, аал.1 от ЗЗД и за развитие на правото: 1. При наличие на доказани усложнения, установени с медицинска документация и заключението на КСМЕ, от което се установява тежък ексцес, обуславящ необходимост от ежедневни грижи, дължи ли се обезщетение за полагане на грижи и придружители, независимо че в решението на ТЕЛК не е отбелязана нуждата от чужда помощ. 2. На решението на ТЕЛК или на заключението на КСМЕ, изготвено въз основа на актуална медицинска документация, установяваща значителни усложнения, неописани от ТЕЛК, следва да се акцентира, да се позове и да обсъди съдът, респ. на коя документация следва да се даде приоритет, когато от заключението на КСМЕ ес установява ексцес, а в решението на ТЕЛК усложненията не са описани. Ответникът по касация - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователни, възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявените искове, като е посочил, че претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещи вреди е допустима, а възможността да се предявят нови по предмет претенции - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са с източник същото увреждащо действие, за което дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, не е преклудирана. По отношение основателността на предявените искове, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно т.4 от ППВС №4/1975 г., „когато се касае до влошаване на здравословното състояние, пряка и непосредствена последица от увреждането е не само това влошаване, но и разходите, свързани с лечението на пострадалия. Такива разходи могат да бъдат и заплащането на възнаграждението на болногледач, когато това се налага. Възможно е с гледане на болен да се заеме близък сродник, като възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Активно легитимиран да иска заплащането на това обезщетение е пряко пострадалият от увреждането, евентуално - неговите наследници, а не лицето, което не е получавало трудовото възнаграждение поради принудителното си неотиване на работа, за да го гледа“. Посочил е, че въпросът дали едно лице се нуждае от чужда помощ е фактически и следва да се прецени във всеки един конкретен случай, като няма пречка нуждата от чужда помощ /временна или пожизнена/ да се установи само на база експертиза, която е допусната и приета по делото, независимо от това, че пострадалият не е било освидетелстван като лице с трайно намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ с решение на ТЕЛК/НЕЛК. Установил е, че в случая с исковата молба е представено копие от експертно решение на ТЕЛК №196/26.11.2015 г., с което на ищцата е определена 66% трайна нетрудоспособност за срок от три години и предвид определения процент нетрудоспособност, който е под 90% е счел, че лицето няма право на чужда помощ, респ. на предвидените добавки към пенсията за инвалидност, които са предвидено в КСО и Закона за хората с увреждания. Изразил е становище, че липсата на постоянна нужда от чужда помощ се установява и от заключението по допуснатата по делото СМЕ, вещото лице, по която заявява, че ищцата се нуждае от придружител само при преодоляване на стълби и наклони, като е налице и допълнителен аргумент за отхвърляне на предявения иск - ищцата не е установила в условията на пълно доказване факта на претърпяна имуществена вреда. Посочил е, че според цитираното ППВС, за да се претендира такова обезщетение е необходимо пострадалият да е заплащал разходи за болногледач или да установи, че с гледането му се е заел негов близък сродник, като възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение, а в случая оказваната помощ от страна на нейния брат е частична и след приключване на работния ден, поради което ищцата няма право да претендира обезщетение за имуществени вреди. С оглед направения извод за неоснователност на исковите претенции е счел, че не следва да се произнася по възраженията на ответника, че е изчерпан лимита по договора за застраховка и че претенцията е погасена по давност, тъй като същите предполагат безспорно установено вземане. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид изложените в обжалваното решение мотиви, формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Тези въпроси се основават на поддържаната в хода на процеса теза, че заключението на КСМЕ установява постоянна нужда от чужда помощ за пострадалата ищца, респективно, че е налице различие между решението на ТЕЛК /отричащо необходимостта от чужда помощ/ и заключението на КСМЕ, по отношение необходимостта от чужда помощ за ищцата, като съдът е дал приоритет на решението на ТЕЛК. Както бе посочено обаче, въззивният съд изрично е посочил, че не съществува каквото и да е пречка нуждата от чужда помощ /временна или пожизнена/ да се установи само на база експертиза /независимо, че пострадалият не е бил освидетелстван с решение на ТЕЛК/НЕЛК като лице с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, с определена чужда помощ/, но в случая и решението на ТЕЛК, и заключението на КСМЕ еднозначно установяват липсата на нужда от чужда помощ за ищцата, респективно поддържаната от последната теза не е възприета от съда /а и не се установява по делото, както с оглед посоченото заключение, така и предвид показанията на разпитаната свидетелка/. В този смисъл с поставените въпроси се предпоставя становище, каквото не е възприемано от въззивния съд в обжалваното решение, респективно което не е обусловило правната воля на съда, като при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,