Определение № 394 от 02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1480/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 1654 от 13.ІІ.2014 г. на В. Н. М. и С. Д. М. двамата от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от АК-Русе, против въззивното решение № 869 на Русенския ОС от 18.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1080/2013 г., с което е бил отхвърлен отрицателния им установителен иск против [фирма] с предмет несъществуването на учреденото с договор от 1.VІІІ.2006 г. /нот. акт № 064, рег. № 3978, т. ІІІ, нот. д. № 385/06 г. по описа на Нотариус с рег. № 220/ в полза на кредитната институция ипотечно право върху апартамент в [населено място] - обект с идентификатор # 63427.4.1246.1.11. Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателният им установителен иск срещу българския клон на гръцката [фирма] да бъде уважен, вкл. ведно с присъждане на всички направени от тях разноски по делото. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. и С. Микови обосновават приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Русенският ОС се е произнесъл по два противоречиво решавани от съдилищата материалноправни въпроса, както следва: 1./ Относно приложното поле на чл. 107 ЗЗД – изменението на договор, при което се преминава от един вид кредит – кредитна линия, към друг вид – срочен кредит, съответно при различен начин на усвояване и погасяване на дълга, увеличава се главницата и лихвеният процент върху главницата, може ли да се приеме, че погасява старото задължение и на негово място се поема ново, т.е. налице е обективна новация?; 2./ Представлява ли преструктуриране на дълга по договор за кредит по смисъла на чл. 13 от Наредба № 9 от 3.ІV.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на задължения по договор за кредит”, договарянето на по-тежки за длъжника условия по договора като по-висока главница, увеличение на лихвения процент, промяна на начина на погасяване на кредита и сроковете за погасяване на дълга? По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация кредитна институция [фирма]-Гърция, действаща чрез своя клон с фирмено наименование „А. банка – клон България”, писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че в случая липсвали както общите основания за допустимост на касационния контрол, така и допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а също и само загатнатото такова по т. 3 на същия законов текст. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС, съвместната касационна жалба на В. и С. Микови от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателния установителен иск на В. и С. Микови срещу българския клон на гръцката [фирма], Русенският ОС е приел, че изменението на първоначалния договор за кредитна линия № 282/25.VІІ.2006 г., извършено посредством подписването на анекс № 4 към него от датата 12.ІІІ.2010 г., отнасящ се до размера на погасителните вноски, лихвата и сроковете за плащане, няма погасителен ефект по отношение веднъж поетото от кредитополучателя към ответната кредитна институция задължение и последното не се заменя с нови, различни правоотношения в сравнение с вече съществуващите по основния договор, поради което и няма характер на обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, а представлява само преструктуриране на кредита, съобразно възможността за това, установена в чл. 123 на Наредба № 9/3.ІV.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. /понастоящем отменена – бел. на ВКС /. Този решаващ извод на въззивния съд изрично е бил базиран върху две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІІ-ро т.о. на ВКС, както следва: Р. № 138 от 22.VІІІ.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. и Р. № 130/24.ІІІ.2009 г. по т. д. № 650/08 г. Следователно на първия от двата формулирани в изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси въззивната инстанция е отговорила отрицателно, а на втория положително, съобразявайки в тази насока съществуващата задължителна практика на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по конкретен правен въпрос a priori изключва основанието по т. 2, респ. – по т. 3, на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до втория правен въпрос в изложението на двамата касатори към жалбата им, неговият отговор е даден в разпоредбата чл. 13, ал. 3 от горепосочената наредба на Управителния съвет на БНБ, който нормативен акт след образуването на настоящето дело е бил отменен - на основание Решение № 42/24.ІV.2014 г. на УС на БНБ ( Обн. ДВ, бр. 40 от 13 май 2014 г. ), а именно: „Не е преструктурирана експозиция, условията по която са договорени, без да е налице влошаване финансовото състояние на длъжника, по нея не са направени финансови отстъпки от страна на банката и има основание да се счита, че банката ще събере главницата и лихвата”. При данните по делото, че Анекс № 4, представляващ неразделна част от процесния договор за кредитна линия № 282/25.VІІ.2006 г. и предходните три анекса към него, е бил подписан точно поради влошеното финансово състояние на кредитополучателя – русенската консултантска кооперация „К.-К.”, изразено в допуснатото просрочване на главница и лихви по същия банков кредит и че с него се избягва обявяването на последния за предсрочно изискуем, въззивният съд - по аргумент за противното от горецитирания текст – е обосновал, че се касае за преструктуриране /предоговаряне/ на съществуващия между страните дълг по договора за кредитна линия, който не води до новиране на задължението. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение