Определение № 1452 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 458/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Кърджали - чрез адв. Г. Б., против решение № 369 от 04.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 445/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 23 от 25.06.2025 г. по т. д. № 86/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали. С първоинстанционното решение е осъдена Община Кърджали да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД сумите 35 158.08 лв. (с равностойност 17 976.04 евро) - неплатена цена по договор за доставка на дренажен чакъл по протокол от 19.10.2023 г. за помощно игрище на стадион „Арена Арда“ в [населено място], за който е издадена фактура № 0434/19.10.2023 г., ведно със законната лихва от 15.11.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане, 5 222.89 лв. (с равностойност 2 670.42 евро) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 35 158.08. лв. за периода от 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г., и 7 813.84 лв. (с равностойност 3 995.12 евро) - разноски. В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че въпреки възраженията в отговора на исковата молба за липса на договорни отношения с ищеца и на доказателства за възлагане доставката на материали, описани в представената от ищеца фактура, въззивният съд неправилно е приел за доказано сключването на договор за продажба и възникването на задължение за Община Кърджали за заплащане на отразената във фактурата продажна цена. Навеждат се доводи, че фактурата не е подписана от лице, упълномощено да поръчва и приема доставка на материали за сметка на Община Кърджали, че при възлагане на доставката не е спазена утвърдената в общината формална процедура за поръчване и доставяне на материали, че незабавно след узнаване за доставката Община Кърджали се е противопоставила на извършените от нейно име без представителна власт действия по сключване на договора и поради това фактурата не съставлява годно доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за търговска продажба. Оспорва се правилността на изводите на въззивния съд относно доказателствената сила на представения от ищеца предавателно - приемателен протокол и фактите, които той установява. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС в решение № 37/20.03.2012 г. по т. д. № 562/2011 г. на ІІ т. о. по следните правни въпроси: „ 1. Допустимо ли е възникване на облигационно отношение между община и търговско дружество въз основа на подписана фактура и протокол от лице без представителна власт, при липса на писмен договор; 2. Може ли съдът да приеме, че задължението за заплащане на цена е възникнало при липса на индивидуализиран договор и ясно изразена воля от публичноправен субект; 3. Явява ли се счетоводното осчетоводяване и подписването на фактура от служител без представителна власт достатъчно основание за ангажиране на бюджетна отговорност на община“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Стилмед - СА“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М.. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е съобразил, че с адресираната до Окръжен съд - Кърджали искова молба ищецът „Стилмед - СА“ ЕООД е предявил срещу Община Кърджали осъдителни искове за реално изпълнение на задължение за плащане на цената на продадена стока - дренажен камък, произтичащо от сключен договор за продажба, заедно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е констатирал, че за доказване на исковете ищецът е представил фактура № 0434/19.10.2023 г., протокол за приемане на извършена услуга от 19.10.2023 г., копие от справка за доставка на инертни материали за стадион „Арда“ и 74 бр. кантарни бележки за доставен дренажен камък. След преценка на фактурата, носеща подписи на издател и получател, съдът е приел, че с оглед материализираната в съдържанието й информация за доставен от ищеца на ответната община дренажен чакъл съгласно протокол от 19.10.2023 г. срещу поето задължение за плащане на цена в размер на 29 298.40 лв. без ДДС или 35 158.08 лв. с ДДС, от същата може да се направи извод за сключен между страните договор за продажба при уговорена продажна цена в посочения размер. Възражението на ответника, че фактурата не е подписана от негов представител, е преценено от въззивния съд като неоснователно с оглед приетия за доказан в хода на делото факт, че подписът за получател/купувач е положен от Хасан Азис, който към момента на издаване на фактурата е бил кмет на Община Кърджали с правомощията по чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА и е разполагал с представителна власт за сключване на договора. Предвид извода за наличие на необходимата за сключване на договора представителна власт и на установеното от заключението на счетоводната експертиза обстоятелство, че фактурата е осчетоводена редовно от Община Кърджали, с което договорната обвързаност е потвърдена, въззивният съд е преценил, че не е необходимо да се изследват предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и да се обсъждат доводите на ответника за незабавно противопоставяне срещу извършените без представителна власт действия по сключване на договора. Обстоятелството, че във фактурата липсва индивидуализация на количеството дренажен чакъл, предмет на продажба, е счетено за ирелевантно от гледна точка на действителността на сключения договор с аргумент, че във фактурата е извършено препращане към двустранно подписан от представители на двете страни приемо - предавателен протокол от 19.10.2023 г., съставен по повод доставката на дренажен чакъл за помощно игрище на стадион „Арда“ с количество 1 382 тона на стойност 27 640 лв. без ДДС и превоз на разстояние 3 км. до мястото на доставката срещу 1 648.40 лв. без ДДС, с отразен общ размер на дължимата от Община Кърджали сума 29 280.40 лв. без ДДС, респ. 35 198.08 лв. с ДДС. Съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства, потвърждаващи сключването на договор за продажба с отразеното във фактурата съдържание и получаването на доставката от ответника - от една страна, и липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената на доставения дренажен чакъл - от друга, са мотивирали въззивния съд да направи решаващия извод, че ответникът дължи претендираната с главния иск продажна цена в размер на 35 198.08 лв. с ДДС, както и претендираната с акцесорния иск сума от 5 222.89 лв., представляваща обезщетение за забава от датата на доставката, когато вземането за цената е станало изискуемо съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ (предвид отсъствието на изрична уговорка за момента на плащане), до датата на предявяване на исковете. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответника въззивният съд е изложил съображения, че договорът е сключен в съответствие с действащата към 2023 г. редакция на чл. 20, ал. 4 ЗОП, доколкото стойността му не е надхвърляла 30 000 лв. и не е било необходимо възлагането на доставката да се извърши при спазване на процедурата по чл. 18 ЗОП. Доводите на ответника за сключване на договора в нарушение на утвърдената в Община Кърджали вътрешна процедура за извършване на разходи за доставка на материали не са възприети от въззивния съд, който е посочил, че дори да е допуснато нарушение, то не влияе върху действителността на договора, а е основание за ангажиране на отговорността на лицето, действало като представител на общината. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Община Кърджали да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД дължимата цена на доставения дренажен чакъл по фактура № 0434/19.10.2023 г. и приемо - предавателен протокол от 19.10.2023 г., заедно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и допълнителните предпоставки, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване; Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото три въпроса, които не съответстват на мотивите към обжалваното решение и нямат обуславящо значение за постановения с решението правен резултат. За да уважи предявените срещу касатора осъдителни искове, въззивният съд не е приел, че сключването на договора за продажба между страните се установява от фактура и протокол, подписани от лице без представителна власт, респ. че подписването и осчетоводяването на фактура от служител без представителна власт е основание за ангажиране на бюджетната отговорност на Община Кърджали. Произнасянето по исковете е обусловено от изводите на въззивния съд, че фактурата за продажба, надлежно осчетоводена от Община Кърджали, е подписана от кмета на общината в качеството на неин представител по закон и че наред с цитирания в съдържанието й приело - предавателен протокол, съдържащ данни за вида и количеството на закупените материали и за размера на уговорената продажна цена, доказва сключването на договора за продажба и възникването на задължение за общината - купувач да заплати на ищеца - продавач цената на доставените в изпълнение на договора материали (дренажен чакъл). След като изходът от делото не е обусловен от разрешаване на поставените в изложението въпроси, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на обжалваното решение не е доказана и специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не съдържа правни разрешения, относими към поставените в изложението въпроси, а в информационната система на Върховния касационен съд не се съдържат данни за съществуване на посоченото в изложението решение № 37/20.03.2012 г. по т. д. № 562/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,