Определение № 405 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 11693/ 16.07.2020 г. по гр.д. № 2083/ 2020 г., с което Софийски апелативен съд потвърждава определение № 6749/ 12.05.2020 г. за спиране на производството по гр.д. № 15 293/ 2019 г. на Софийски градски съд. Определението се обжалва от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правния въпрос (уточнен, съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Длъжен ли е националният (българският) съд да спре производството, ако друг български съд е отправил преюдициално запитване до Съда на европейския съюз (СЕС) по въпрос с обуславящо спора значение, а пред СЕС е образувано и висящо делото по преюдициалното запитване? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довод, че е от значение за точното прилагане на закона (чл. 631 и чл. 633 ГПК) и за развитието на правото. Оплакването по същество е, че определението противоречие на чл. 631 ГПК. Ответниците по иска Н. Б. М., С. Д. М., А. С. М., А. – М. П. И. и М. С. М., ответници и по касация, възразяват, че въпроса няма претендираното значение, а определението е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (въззивният съд е потвърдил определение за спиране на производството, а това удовлетворява чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и решението по гражданското дело с цена на иска над 5 000 лв. подлежи на касационно обжалване, а това удовлетворява и чл. 274, ал. 4 ГПК); подадена е от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът); при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но въпросът няма претендираното значение. Съображенията са следните: За да потвърди определението за спиране на производството по иска на КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците, въззивният съд е приел, че: 1) пред СЕС е образувано и висящо дело С-319/2018 по преюдициално запитване от Софийски градски съд по гр.д. № 704/ 2017 г. по въпроси за съответствието на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.) с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз; 2) ЗОПДНПИ е отменен, но е приложим за спора и 3) въпросите по преюдициалното запитване са от значение за спора. Въззивният съд е заключил, че първостепенният съд е нямал задължението повторно да сезира СЕС с преюдициално запитване, но е бил длъжен да спре производството до приключването на дело С-319/2018 (чл. 631 ГПК). Съгласно чл. 633 ГПК, решението на СЕС ще е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, т.е. и за съда, сезиран с иска. При тези мотиви повдигнатият от касатгора въпрос е включен в предмета на обжалване. Начинът, по който въззивният съд го е решил обаче, съответства на практиката на Върховния касационен съд. Въпросът е решен по същия начин с определение № 452/ 24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3759/ 2019 г. III-то ГО, определение № 42/ 21.02.2020 г. по ч.гр.д. № 94/ 2020 г. III-то ГО, определение № 138/ 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 631/ 2019 г. IV-то ГО и определение № 320/ 23.09.2020 г. по гр.д. № 2622/ 2020 г. IV-то ГО. Настоящият състав провежда тази практика на ВКС (например с определение № 106/ 13.05.2020 г. по гр.д. № 88/ 2020 г. IV-то ГО) и не намира основание да я променя. Следователно ако и да бе установена общата предпоставка (условие) по чл. 280, ал. 1 ГПК, изключена е допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. При тези мотиви, съдът