Определение № 3121 от 06.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на А. Б. Б., срещу определение № 332 от 22.07.2025 г. по ч. гр. д. № 258/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С него е оставена без уважение частната жалба на Б. срещу определение № 429/09.07.2025 г. по гр. д. № 227/2025 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което на основание чл.130 ГПК производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за отмяната му. Излагат се подробни доводи за допустимостта на предявения иск, с коментар относно неправилното приложение от страна на въззивния съд на разпоредбите на чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, ал. 2 - ал. 4 КЗ. Поддържа се, че в случая искането на застрахователя за представяне на допълнителни доказателства за основателност на претенцията, каквито законът не изисква, съставлява конклудентен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е предявен при наличие на процесуалните предпоставки на чл. 498 КЗ. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: „Има ли характер на „отказ“ по смисъла на чл. 498, ал. 3, пр. 2 КЗ искането на застрахователя към увреденото лице за предоставяне по реда на чл. 496, ал. 4 КЗ на допълнителни документи от воденото досъдебно производство и банкова сметка, до предоставянето на които счита, че липсва основание за плащане на претенцията му, когато със същата е представено споразумение за решаване на наказателното производство?“ Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното пред него определение, съставът на въззивния съд е посочил, че производството пред Окръжен съд - Ямбол е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от А. Б. Б. против ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие настъпило на 06.09.2024 г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на застрахователната претенция -07.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е подал писмена претенция до ответното застрахователно дружество, ведно с доказателства към нея, за определяне и заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на 07.05.2025 г. На 12.05.2025 г. застрахователят е поискал в най-кратък срок да бъдат представени допълнителни документи. При тези данни съставът на Окръжен съд - Ямбол е намерил, че срокът по чл. 496, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, предоставен за произнасяне на застрахователя, не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2025 г., и на това основание производството по делото е счетено за недопустимо. При въззивната проверка на първоинстанционното определение съставът на апелативния съд е приел, че рекламационната процедура по чл. 498 КЗ, която трябва да предхожда съдебната, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. Тримесечният срок по чл. 496 КЗ тече в полза на пострадалия. Поради това неговото изтичане, докато производството по делото е висящо, е факт, който съдът е длъжен да съобрази, доколкото той е длъжен да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск през всяко време на производството. Към момента на постановяване на въззивното определение няма данни за произнасяне от страна на застрахователя по така предявената претенция, нито е изтекъл нормативният срок за това, за да се констатира отпадане на процесуалните пречки по чл. 498, ал. 3 КЗ за разглеждане на иска на увреденото лице, като тримесечният срок съгласно горната разпоредба изтича на 07.08.2025 г. По тези съображения въззивният съд е достигнал до идентичен с този на първоинстанционния съд краен извод за недопустимост на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не е обусловил правната воля на съда за достигнатия краен резултат по делото, поради което не отговаря на общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК – да има значение за изхода на процесуалноправния спор. Съставът на въззивния съд не е посочил и изследвал вида и характера на допълнително изисканите в хода на процедурата по чл. 498 ГПК писмени документи, съответно не е обсъждал дали същите са необходими и изискуеми по закон и дали по съществото си искането на застрахователя не представлява конклудентен отказ за удовлетворяване на извънсъдебната претенция, в какъвто смисъл е поставеният от частния жалбоподател въпрос. Липсата на правен въпрос, формулиран в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. относно приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, при което касационният съд не дължи изследване на посочените допълнителни предпоставки за достъп до касация. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение