Определение № 127 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 890/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от „Бултихфарм“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат Краварски против въззивно определение № 265335 от 1.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 12926 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 20242869 от 3.11.2020г. по гр.д. № 3446/2020г. на СРС, като е върната въззивната му жалба срещу постановеното по делото решение. Счита обжалвания акт за неправилен, постановен в противоречие със закона, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата прилага изложение, изискуемо с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, в което се позовава на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК, очевидна неправилност. Доводите на частния жалбоподател с които го обосновава са: липса на физическа възможност да се запознае с решението на районния съд поради несвоевременното му обявяване в системата и необходимост от временна самоизолация поради контакт със заболял близък. Счита, че срокът следва да се брои от получаване на препис от съдебния акт, като в противен случай би се стигнало до засягане на правото на защита на страната, като се позволи да влезе в сила акт, който счита за постановен в нарушение на закона. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Е. Й. Б., чрез процесуалния представител адвокат Г., с който изразява становището си за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че не е налице посоченото специално основание за допустимост, а постановения акт е правилен, защото въззивната жалба е просрочена. Съдът е постановил акта си, по реда на чл.315, ал.2 ГПК, на посочената от него дата /12.10.2020г./и срокът на подадената въззивна жалба не може да се брои, считано от друга дата. Пандемията не е обстоятелство, извиняващо пропуска на страната да обжалва в срок. Освен това, тя е разполагала с процесуални възможности по ГПК /за удължаване или възстановяване на срок/, от които не се е възползвала. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на релевираното специално основание. Съгласно установената практика, очевидно неправилен е възивен акт, който страда от порок, установим пряко и единствено от съдържанието, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване с действителното съдържание на защита им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите и да е налице когато е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна уредба, при отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В случая подобни обстоятелства не са налице. Първоинстанционният акт е бил постановен по реда на глава 25 ГПК „Бързо производство“ и в съдебно заседание, в съответствие с разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК, съдът е обявил пред процесуалните представители на страните, че ще постанови акта си на 12.10.2020г. На посочената дата решението е било постановено. Последвала е въззивна жалба, подадена на 30.10.2020г. С разпореждане от 3.11.2020г., съдът я е върнал като просрочена, защото срокът е изтекъл на 26.10.2020г. Със сега обжалваното определение, въззивният СГС е потвърдил така постановения акт като се е позовал на ТР по т.д.№ 12/2012г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че срокът за обжалване е определен в закона, приложение на намират специалните правила на глава ХХV ГПК и когато съдът ги е спазил, пропускането на срока не може да се оправдава с извинителни причини. /Невъзможността за запознаване със съдържанието на решението поради извинителни причини може да е от значение само в производството по възобновяване на срок/. Настоящият съдебен състав възприема тези доводи. С ТР № 12/2013г. по т.д.№ 12/2012г. Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС прие, че производството по глава ХХV ГПК е особено исково производство, чиито правила, включително и тези за началният момент от който започва да тече срока за обжалване, дерогират общите правила. Изпращането на препис от решението до страната по чл.7,ал.2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Когато съдът спази изискванията на чл.315, ал.2 ГПК /както е в конкретния случай/, началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, е датата, посочена в последното по делото заседание. Приемането на тази дата за начален момент на срока за обжалване не нарушава правото на защита /в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя/, защото страните предварително са били уведомени за датата, на която ще научат резултата по съдебния спор, могли да се запознаят със съдържанието на съдебното решение и са разполагали със законово предвидения срок, за да организират защитата си. Наличието на извинителни причини е ирелевантно при преценката дали е спазен срока за обжалване. Срокът е еднакъв за всички и правилата за неговото броене не могат да се прилагат различно за всеки конкретен случай. Наличието на особени обстоятелства, които страната не е могла да предвиди, могат да са основание за възобновяване на срока, на не и за промяна на началния момент, от който се брои срока за въззивно обжалване по чл.315, ал.2 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение