Определение № 2621 от 29.05.2024 г. на ВКС по д. № 4929/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2996/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен над присъдения размер от 32 657,02 лв. до претендираните 113 960 лв. искът на касатора срещу „А и Я -01“ЕООД с пр. осн. чл.92 ЗЗД, за неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника по сключения между страните предварителен договор от 1.12.2004 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени един процесуалноправен и един материалноправен въпрос от предмета на спора, а именно:

1. Съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него и то съвкупно/ в тяхната взаимна връзка и зависимост/?

2. Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че няма спор между страните по фактите, включително по допуснатата забава при изпълнение на задълженията на ответника, за която е уговорена претендираната от ищеца неустойка. Спорът е правен и се състои в начина на изчисляване на неустойката за забава.

По силата на сключения от страните предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други сгради от 01.12.2004 г., с характер и на договор за изработка (чл.258– 269 ЗЗД ), ответникът – т. н. приобретател (с предишна правноорганизационна форма ООД) е поел задължение за своя сметка да проектира и построи за ищеца – "собственик – учредител" - имоти с принадлежащите им съответни идеални част в размер на 24% от цялата Р. на сградата и другите обекти в имота, като мазетата са бонификация и са извън договорения процент (чл. 3). Всички останали обекти, представляващи 76 % от Р., извън тези по чл. 3, остават в собственост на приобретателя – строител (чл. 4). Изпълнението на договора е поетапно съгласно чл. 5 от него, което включва и сключването на договор във формата на нотариален акт. В чл. 11 от договора е уговорено, че строителството по учреденото право ще се извърши от строителя в срок от 26 месеца без зимните месеци – м. декември, януари и февруари, започвайки от датата на издаване на строителната линия и ниво и разкриване на строителната площадка, а като изпълнение ще се счита датата на подписване на акт обр. 16. В чл. 12 е уговорено задължение на строителя да подготви обекта и да осигури окончателен надзорен доклад и приемателна комисия не по-късно от 60 дни след подписване на акт. обр.15. Съгласно чл. 32 от предварителния договор, при забавяне изпълнението на задължението по вина на строителя с повече от 3 месеца от изтичане на сроковете по чл. 11 и чл. 12, строителят дължи от първия ден на закъснението на собственика-учредител неустойка в размер на 1 лев месечно на кв. м за цялата Р. по чл. 3 от договора, като за всеки следващ месец неустойката нараства с коефициент 10% спрямо предишния месец (както е констатирал и СГС, ищецът не претендира това увеличение на неустойката). Съгласно чл. 33 от договора, при забавено изпълнение от страна на собственика – учредител на задълженията му по чл. 5, 22 и 23 от договора (уреждащи насрещните му задължения за съдействие спрямо строителя), той дължи неустойка от първия ден на просрочие в размер на 1 лв. месечно на кв. м за цялата ЗРП по чл. 4, като отново е уговорено, че за всеки следващ месец неустойката нараства с коефициент 10% спрямо предишния месец. В чл. 35. 1 от договора, уреждащ друга неустойка за забава в полза на учредителя, тя също е изчислима и на база кв. метър от предвидените имоти за собственика-учредител в чл.3.

На 29.04.2005 г. страните са сключили окончателен договор във формата на нотариален акт № 51, том І, рег. № 4231, дело № 41/2005 г. на софийски нотариус. В договора е отразено, че ищецът, като собственик на недвижимия имот, учредява на "А и Я - 01" ООД правото да построи за негова сметка жилищна сграда с Р. 3 256 кв. м съгласно архитектурен идеен проект за срок от 5 години от датата на учредяване на правото на строеж, като учредителят си запазва 24% от правото на строеж и изключителна собственост върху обектите, подробно описани в пункт 2 на нотариалния акт. Всички останали обекти остават изключителна собственост на приобретателя на правото на строеж. Изрично е препратено към детайлното уреждане на отношенията между страните със сключения между тях предварителен договор от 01.12.2004 г. и анекс-споразумение от 20.04.2005 г. (то не е представено по делото и страните не основават доводи и възражения на уредените с него отношения).

От заключението на изслушаната по делото СТЕ е установено още, че съгласно представения одобрен архитектурен проект за процесната жилищна сграда, както и съгласно таблица на площоразделяне на същата, общата Р. на жилищната сграда (по смисъла на § 5, т. 18 ДРЗУТ ) е 3 373, 763 кв. м. Застроената площ на подземното ниво на сградата е 638, 216 кв. м. или общата ЗРП на сградата е 4011, 98 кв. м. За подземния етаж, разположен на кота -2, 80 м. в сградата, е предвидено изграждане на 13 бр. мазета, общата им застроена площ в сградата, заедно с принадлежащите към тях ид. части, е 69, 723 кв. м.

Неустоечното съглашение, на което е основан искът, - като се тълкува изразената обща воля на страните в клаузите на чл. 32, вр. чл. 3 и на чл. 33, вр. чл. 4 от договора, на чл. 35. 1 от договора, както и целта на договора, - обезпечава изпълнението на основното задължение на ответника – строител и приобретател на правото на строеж – да построи сградата, за която е учредена суперфицията, в частност да предаде на учредителя на правото на строеж построените за него имоти, негова собственост. Изхождайки от препращането към чл. 3 от договора, се налага извод, че страните са постигнали съгласие уговорената в чл. 32 от предварителния договор неустойка за забава да се изчислява въз основа на 24 % Р. без площта на мазетата, т. е. въз основа на площта на имотите, предназначени за собственика на земята. Това тълкуване е в унисон с неустоечното съглашение, по силата на което при забава в изпълнението на задълженията на собственика на имота, неустойката в полза на насрещната страна се изчислява от Р. в размер на 76 %, на колкото се съизмерява икономическият интерес от договора за суперфициаря. Обсъжданата уговорка по чл. 32 е в рамките на договорната свобода. Това тълкуване на действителната и изявената воля на страните, според въззивния съд, не може да бъде отклонено с общи доводи като "липсва правна и житейска логика" да се уговори ограничаване на отговорността на строителя, въпреки че неблагоприятните последици са следствие на неизпълнението на целия строеж, както твърди въззивният жалбоподател, сега касатор. При тълкуване по критериите на чл. 20 ЗЗД съдът е преценил уговорката не самостоятелно, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта му – в случая страните по договора да получат в собственост отделни самостоятелни обекти в бъдещата сграда, изхожда се и от обичаите в практиката и от добросъвестността. В тази връзка, независимо че правото на строеж, учредено с единен договор, се упражнява принципно с изграждането на грубия строеж на цялата сградата, съдът е съобразил, че функцията на неустойката, чието заплащане се търси, е да обезпечи изпълнението на конкретно задължение или в конкретната хипотеза това е задължението на строителя да изгради за своя сметка имоти за собственика на земята. При неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята разполага с други правни възможности да защити правата си, но това не означава, че в случая процесната неустойка е уговорена да служи като обезщетение за вреди от неизграждането на цялата сграда (по-голямата част от която след построяването й ще принадлежи на другата страна).

Налице е и възможността да се претендират по-големи вреди от неустойката ( чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД ). Препращането към чл. 3 от договора няма значението, което му придава въззивникът / сега касатор/ -че по този начин се обезпечават вреди от неизпълнението на задължението на строителя за построяването на цялата сграда. Обратно, посредством препращането към запазената за собственика на земята площ от построеното, се лимитира отговорността на строителя от забавено изпълнение до преследваната с договора цел и прекия интерес от сключването му за собственика на земята, при еквивалентно за интереса на строителя неустоечно съглашение в чл.33, вр. с чл.4 от договора, предвидено за съответното неизпълнение от страна на собственика на задълженията за съдействие.

По тези правни съображения са споделени изчисленията на първоинстанционния съд, че неустойка се дължи за 946,14 кв.м. Р. или за целия период от 34 м. и 16 дни / при отчитане на възражението на ответника за погасяване на задължението за част от периода по давност/ размерът на дължимата неустойка е 32 657 лв.

При данните по делото процесуалният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която чл.235 ГПК задължава съда да разреши въведения с иска правен спор, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата от значение за съществуването на спорното право е съществено условие за правилността на съдебното решение, поради което в своята практика ВС и ВКС последователно са се придържали към разбирането, че съдът не може да откаже да обсъди приобщени към делото доказателства, от които зависи правилното решаване на спора - р. по гр.д. №805/11 г. на второ т.о. на ВКС. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и съвкупната им преценка, а ако някое доказателство се счита за недостоверно, то съдът следва да изложи мотиви за това – р. по гр.д. №4744/08 г. на първо г.о. на ВКС.

По настоящото дело въззивният съд подробно е обсъдил всички относими към спора доказателства по делото и е изложил убедителни съображения по твърденията и доводите на страните във връзка с тях.

При тълкуване на неустоечното съглашение също са спазени изискванията на чл.20 ЗЗД, изведени в цитираната от касатора практика на ВКС: при тълкуването на договорите съгл. чл.20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на страните – за какво страните са се споразумели и какъв правен резултат целят да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражнят те / р. по гр.д. №641/19 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Когато е налице спор на страните по определени клаузи/ както е в случая/, съдът установява действителната обща воля на страните чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии - търси се действителната им воля, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на същия, обичаите в практиката и добросъвестността/ Р. по т.д.. №2483/14 г. на второ т.о. на ВКС/.

Въззивният съд по настоящото дело и изследвал смисъла и съдържанието на неустоечното съглашение, прилагайки обосновано критериите на чл.20 ЗЗД – отделните уговорки са тълкувани във връзка една с друга с оглед целта на договора и добросъвестността и са изложени убедителни съображения за насрещните права и задължения на страните, обезпечителната функция на и интереса им от претендираната неустойка и оттам – за нейния логичен обхват и размер.

Поради изложеното не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.