Определение № 1650 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1014/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. Б. от [населено място] срещу определение № 10272 от 01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 5877/2024 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо определение № 4711 от 30.01.2024 г. по гр. д. № 48171/2021 г. на Софийски районен съд, 41 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на частния касатор за освобождаването му от държавна такса за сумата 200 лв., дължима за подадената от него въззивна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съответно: решенията по въззивни граждански дела – с цена на иска до 5 000 лв., а решенията по търговски дела – до 20 000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). В настоящия случай е налице втората от посочените хипотези. Касае се за иск, който е с цена под установения в закона лимит – цената на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е 20 000 лв. Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет е вземане, възникнало във връзка с неизпълнението на търговска сделка – договор за продажба на дружествени дялове. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение