Определение № 50143 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 81 ГПК. Делото е било образувано по касационна жалба, подадена от Б. Я. Н., чрез адвокат К. Д. Т., срещу въззивно решение № 133/02.02.2022 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2830/2021 г. С определение по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до разглеждане касационната жалба. Касаторът, чрез адвокат К. Д. Т., е подал молба с искане да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК, като присъдените в полза на насрещната страна съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение, бъдат намалени като прекомерни, до размера на минимално дължимия размер, поради това, че спорът не съставлява фактическа и правна сложност, приключил в закрито заседание, без участие на процесуален представител на ответника по касация, а и дружеството – ответник води множество еднакви по предмет съдебни спорове, които не изискват и ангажират допълнително внимание, освен подготвените бланкетни отговори на касационна жалба; не е търсена и съдебна практика, която да обоснове положителен резултат за ответника. Противната страна “Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. К. Д., П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Б., отговаря в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, че молбата е неоснователна. Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, поради което възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение могат да се направят в производство по чл. 248 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано под № 50169 на 16.03.2023 г., когато е обявено. То не подлежи на обжалване, поради което и срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от същата дата. Молбата е подадена в месечния срок – на 22.03.2023 г., по пощата, изхожда от легитимна страна и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В определението по чл. 288 ГПК съдът е осъдил касатора Б. Я. Н. да заплати на насрещната страна “Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], сумата в размер на 1524 лв., представляващи сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд за адвокатско възнаграждение. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение по отрицателен установителен иск за вземане, основано на продажба на електроенергия. Заплатеното от ответника по касационната жалба и ответник по иска “Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] адвокатско възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, но това само по себе си не го прави прекомерно по размер. Както е разяснено в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът преценява действително свършената работа от адвоката, а още и фактическата и правна сложност на делото. В случая производството пред ВКС е приключило без насрочване в открито съдебно заседание, но следва да се има предвид характера на касационното производството– контролноотменително, при което по правило не се събират доказателства, а основната тежест в процесуалната защита е в изразените доводи и възражения. Съществена фаза е тази по реда на чл. 288 ГПК, в която съдът се произнася по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и служебно в хипотезите на чл. 280, ал. 2 или в други, уредени от закона случаи, при съобразяване на изразените от страните становища в касационната жалба и изложението към нея, както и в отговора на касационната жалба. По настоящото дело процесуалният представител на търговеца-ответник е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба от 20 страници, като обемът не е за сметка на несъществени или общи и принципни възражения. Отговорът не е формален, а пълен и мотивиран, в никакъв случай „бланкетен“ по оценката на адв. К. Т.; взето е отношение към посочената от касатора съдебна практика, но още ответникът се е аргументирал от своя страна също с практика на Върховния касационен съд, т.е., не само процесуалният представител на касатора е извършил работа по установяване на практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се отчете, че обосновката по чл. 280 ГПК в самата касационна жалба е обемна, както и изложението, в което са поставени множество въпроси, цитирани са решения на ВКС, изложени са допълнителни съображения. На всички тях конкретно е отговорено, като адв. Банков е изразил становище относно допустимостта на касационното обжалване, но още и в пълнота по предварителната селекция по чл. 288 ГПК, както и по основателността на касационната жалба. В отговора След преценка на изложените обстоятелства, както и предполагаемото време, вложено в подготовката и изготвянето на отговора, съдът приема, че заплатеното на адв. Б. адвокатско възнаграждение в случая не се явява прекомерно. Не са налице основания за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение