Определение № 60534 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 250/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Ксерокс Бизнес Сървисиз България“ ЕООД, подадена чрез процесуални представители адвокати К. и Б.., срещу решение от 22.10.2020г., постановено по в.гр.д.№4796/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.12.2019г. по гр.д.№40807/2018г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Д. С. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Д. С. Г. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Д. С. Г. срещу „Ксерокс Бизнес Сървисиз България“ ЕООД искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнението, извършено със заповед №410/23.05.2018г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист контрол приходи“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ до размер на сумата 9453лв. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно дисциплинарното уволнение поради неспазване на предварителната закрила по чл.333, ал.3 КТ. Приел е за установено е, че към момента на уволнението ищцата е член на синдикалното ръководство – секретар на секцията КТ „Подкрепа“ в предприятието и председател на Браншовия синдикат „Информационни и комуникационни технологии“ към НФТИНИ-КТ „Подкрепа“. Приел е, че към датата на уволнението ищцата се е ползвала от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ и тя не е била преодоляна от ответника-работодател, който не твърди и не ангажира доказателства по делото да е искал и да е било дадено предварително съгласие от съответния синдикален орган на КТ "Подкрепа" за уволнението на ищцата. Поради това, съгласно изричната разпоредба на чл. 344, ал. 3 КТ, уволнението на ищцата е приепо за незаконосъобразно и следва да бъде отменено - по иска й по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - само на това основание, без да е необходимо да се разглеждат останалите наведени доводи в тази насока - по съществото на трудовия спор по делото. Въззивният съд е приел за установено, че към момента на уволнението ищцата е била председател на синдикалната организация КТ „Подкрепа“ в предприятието и чрез представянето на издадената служебна бележка от разпитания като свидетел председател на НФТИНИ-КТ „Подкрепа“. Изложил е съображения, че възраженията на ответника, че удостоверените в така съставените писмени документи обстоятелства са неверни са останали недоказани в производството, а напротив, чрез ангажираните пред първата инстанция протоколи – учредително събрание на синдикалната организация в предприятието и протокол от проведено заседание на федеративния съвет на НФТИНИ-КТ „Подкрепа“ се установява, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата се е ползвала от закрилата на чл.333, ал.3 КТ като синдикален член. Съдът е посочил, че издадените служебна бележка и удостоверение са официални удостоверителни документи в посочената част досежно информацията дали ищцата е секретар на синдикалната организация КТ „Подкрепа“ в предприятието и председател на Браншовия синдикат „Информационни и комуникационни технологии“ към НФТИНИ-КТ „Подкрепа“ и оспорването истинността на тяхното съдържание, каквото оспорване е направено от страна на ответника по делото, е в негова тежест. В подкрепа на това оспорване ищецът е ангажирал доказателства за установяване верността на удостоверените факти, които от своя страна са обективно съществуващи и стоят извън изявленията на двете страни по спора. Установено е, че ръководството на синдиката не е дало съгласие за дисциплинарно уволнение на ищцата и само на това основание, уволнението е незаконно. Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпросите:1„Задължен ли е въззивният съд да формира правните си изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и след обсъждане на релевантните възражения?, Може ли въззивният съд да приеме за безспорни такива обстоятелства, за които страните спорят и по отношение на които страните спорят и по отношение на които не са приобщени валидни доказателства?“; 2“Представлява ли официален свидетелстващ документ издадено удостоверение и служебна бележка от частноправен субект, когато липсва предписан от закона ред за издаването на посочения документ?“; 3“Кой носи доказателствената тежест при оспорване на частен диспозитивен документ? Допустимо ли е съдът да кредитира оспорен частен диспозитивен документ по косвени свидетелски показания, които не установяват нито датата на подписване на частния диспозитивен документ, нито неговото съдържание?“; 4“Представлява ли нарушение на принципа на равенство в процеса обсъждането и кредитирането на оспорен частен документ, който има толкова съществени заличавания, че ответникът не може да установи авторството на документа?, В случай на представяне на препис от протокол за избор на синдикален секретар, допустимо ли е този протокол да не съдържа никаква информация за лицата, взели участие в избора?, Валидно ли е решение за избор, когато същото е оспорено и не се представят доказателства относно надлежно свикване на заседание, кворум и участници в заседанието?“; 5“Допустимо ли е да се доказва вземането на колективно решение за избор с гласни доказателства?“. Настоящият касационен състав не намира да е налице основание за допускане на касационно обжалване по някой от поставените от касатора правни въпроси, като част от тях не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение и предпоставят в себе си, че по делото „не са приобщени валидни доказателства“ и е прието за успешно проведено доказване с оспорени частни диспозитивни документи. Съгласно константната на ВКС, правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивният съд в обжалваното решение не се е отклонил от практиката на ВКС. Въпросите, по който се иска допускане на касационно обжалване, свързани с приложението на чл. 333, ал. 3 КТ, са били предмет на т.д. № 9/2013 г. на ОСГК, по което е постановено ТР № 9/2014 г., с което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ Без никакво значение за тази предварителна закрила при уволнение е дали синдикалната организация в предприятието на работодателя е регистрирана или не като юридическо лице съгласно чл.49, ал.2 КТ. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация - съгласно устава й /аргумент от чл.33 КТ/, и съответният работник или служител да е избран за неин председател или секретар. Тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган. Регистрирането на синдикалната организация е от значение само за това дали тя ще е и самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв - дали ще разполага с материална и процесуална гражданска правоспособност - самостоятелно, представлявана от съответния свой орган на управление, да е страна по граждански правоотношения и по граждански дела, но това няма никакво отношение към нейната "легитимност" и осъществяваната от нея синдикална дейност в предприятието или към предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 КТ.В практиката на ВКС е разяснено, че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии / решение от 06.06.2012г. по гр. д. № 1845/2010 г. на четвърто г. о.., решение от 17.06.2010г. по гр. д. № 477/2010 г. на четвърто г. о., решение от 02.04.2015г. по гр. д. № 4165/2014 г. на Трето г. о/. Приема се, че към момента на връчване на заповедта / респ. предизвестието/ за уволнение, ищцата следва да е притежавала посоченото в чл.333, ал.3 КТ, вр. с пар.1,т.6 ДР КТ качество, което в случая е удостоверено от представения учредителен акт, съдържащ решение за избора на ищцата за председател на синдикалната организация в предприятието, и от удостоверение на горестоящия синдикален орган. Това удостоверяване е достатъчно, за да се приеме, че синдикалната организация съществува и ищцата е неин председател, съобразно. практиката на ВКС според която когато ищецът установи, че е член на ръководството на такава организация, работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него, без да може да възразява, че организацията не е легитимна. За установяване на тези обстоятелства е достатъчно да са представени учредителен акт или удостоверение на горестоящ синдикален орган. След като тези документи са представени, съдът не може да постановява, че съответната организация е нелегитимна. По делото, съдът е приел за доказано, че ищцата се ползва със специалната трудовоправна закрила, както и обстоятелството, че работодателят не е преодолял тази закрила - не е получил съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение. Решаващите изводи на въззивната инстанция, по предпоставките за приложението на чл.333, ал.3 КТ при спор за законността на извършено уволнение, не са в отклонение със съществуващата съдебна практика. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.