Определение № 5154 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Б., Г. С. М. и Я. С. Б. (конституирани като правоприемници на починалия в хода на процеса ищец С. Г. Б.), чрез адв. Р. Н., срещу въззивно решение № 66/05.02.2025 г. по възз. гр. д. № 1012/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 182/17.07.2024 г. по гр. д. № 629/2023 г. на Районен съд – Сандански. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът (респ. - правоприемниците) не дължи на ответника сумата 8 012,15 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 20.02.2023 г. – 19.05.2023 г. по фактура № [ЕГН]/31.05.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателите се позовават на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че първоначалният ищец е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа имот – апартамент в [населено място], [улица], в който обект е монтирано средство за техническо измерване на електрическа енергия, като през исковия период между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски № 530002281058. На 19.05.2023 г. е извършена проверка на СТИ от служители на ответното дружество и по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол, подписан от представители на оператора, в присъствието на независим свидетел от Федерацията на потребителите. В протокола е удостоверено, че на дисплея на електромера липсва индикация L1 за фаза R (първа), както и че липсва пломба на капачката на клемния блок на електромера. След демонтиране на капачката на електромера е констатирано, че деривационната пластина е преместена в крайно дясно положение и е прекъсната връзката между напреженовата и токовата измерителна верига, като е осъществена промяна в схемата на свързване и по този начин част от консумираната ел.енергия не се измерва. При проверката е възстановена правилната схема на свързване на измервателната система, а жалбоподателят е надлежно уведомен за съставения констативен протокол с писмо изх. № NTZ187056/22.05.2023 г. Съгласно правилото по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ са преизчислени количествата ел.енергия за процесния обект, като допълнително е начислена ел.енергия в размер на 6771 kWh. За извършената корекция, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, е издадена фактура № 3471650/31.05.2023 г. за заплащане на сумата 8 012,15 лв. Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза, констатациите в КП № 2002424/18.04.2023 г. означават промяна в схемата на свързване на електромера, която води до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Преизчисляването на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени, съгласно чл. 56 ПИКЕЕ и е аритметично вярно. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е счел предявеният отрицателен установителен иск за неоснователен. Посочил е, че корекционната процедура е извършена от ответника в съответствие с разпоредбите на чл. 45 – чл. 49 ПИКЕЕ. Предвид констатираната при проверката промяна в схемата на свързване на електромера, съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. В случая не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество, нито монтираното в обекта СТИ е неизправно. Напротив, по делото е безспорно установено, че промяната в схемата на свързване, водеща до непълно отчитане на ел.енергията, е в резултат на външно въздействие върху електромера, а не се дължи на техническа неизправност. В заключение е направен извод, че ищецът дължи заплащане на сумата 8 012,15 лв., представляваща стойността на доставената и потребена в обекта електроенергия за претендирания период. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд има правомощия да селектира касационните жалби (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, освен в изключенията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр.2 ГПК, за които съдът следи служебно. Непосочването в изложението на конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание касационният контрол да не бъде допуснат. В случая, правни въпроси в изложението не са формулирани, а в него са преповторени оплакванията от касационната жалба за неправилност и необоснованост на въззивното решение и за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му да обсъди всички доказателства по делото. Тези доводи съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка и разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Цитирането на практика на ВКС, без касаторите да са формулирали правен въпрос в контекста на конкретно приети от въззивния съд правни разрешения, не може да обуслови селектирането на жалбата. Що се касае до бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се посочи, че наличието на такава квалифицирана форма на неправилност (видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост) на обжалвания акт не се установява. Цитираното селективно основание предпоставя, че във фазата по допускане на жалбите Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалваното решение, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателите не са изложили надлежна аргументация за наличие на такъв тежък порок, който да може да се установи пряко от съдържанието на решението, поради което основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение