Решение № 4436 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Бюро по труда“ - Монтана, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Борисова, срещу Решение №722/17.07.2025г. по адм. дело №169/2025г. по описа на Административен съд – Монтана. С последното, по жалба на „Хаус Консулт“ ЕООД, с ЕИК111582193, е отменено Писмо (Уведомление) с изх. №ЗТ2-05-10-06327#45/26.04.2024г. по Договор №ЗТ2-05-10-06327#3/18.02.2021г. за осигуряване на заетост по проект “Заетост за теб“, издадено от директора на дирекция „Бюро по труда“ - Монтана при Агенция по заетостта, гр. София. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК, поради което претендира отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденият административен акт. Иска се присъждане на деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Хаус Консулт“ ЕООД, представлявано от управителя П. Г., чрез процесуален представител адвокат Л.Аврамова оспорва жалбата като намира същата за неоснователна. Иска се присъждане на сторените деловодни разноски и адвокатски хонорар за всички съдебни инстанции. Участващият в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че събраните по делото доказателства не водят до изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока за касационно обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Като провери решението, съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционното производство по адм. дело №235/2024г. по описа на АС-Монтана е образувано по жалба на „Хаус Консулт“ ЕООД срещу Уведомление с изх. №ЗТ2-05-10-06327#45/26.04.2024г. по Договор №ЗТ2-05-10-06327#3/18.02.2021г. за осигуряване на заетост по проект “Заетост за теб“, издадено от настоящия касатор. С Решение №1435/19.11.2024г. по делото съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението на АС-Монтана е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение №5080/16.05.2025г. по адм. дело №906/2025 г. по описа на съда, шесто отделение, е отменил съдебния акт поради невъзможност да провери изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на издателя на оспорения акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с дадените указания. С обжалваното в настоящото, второ по ред, касационно производство решение по адм. дело №169/2025 г., АС-Монтана е отменил Писмо (Уведомление) с изх. №ЗТ2-05-10-06327#45/26.04.2024г. При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Между Агенция по заетостта, гр. София, като възложител, в качеството й на Конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма (ОП) "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, и ответното дружество „Хаус Консулт“ ЕООД е сключен Договор №ЗТ2-05-10-06327#3/18.02.2021г. за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб“. Проектът е насочен към предоставяне на подкрепа за реинтеграция в заетост на регистрирани в дирекция „Бюро по труда“ лица, които са останали без работа вследствие на възникналата пандемия и разпространението на коронавируса COVID-19. По силата на чл.1 от сключения на 18.02.2021г. договор за осигуряване на заетост, изпълнителят като работодател е приел да наеме по трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от възложителя безработно/и лице/а по условията на проект „Заетост за теб“, съгласно който възложителят предоставя на работодателя средства от бюджета на проекта за всяко, одобрено от възложителя, безработно лице по условията на проекта „Заетост за теб“, наето по трудово правоотношение по КТ на пълно или непълно работно време (най малко 4 часа) за период до 6 месеца, с трудово възнаграждение посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от договора. Съгласно чл. 9 от договора за осигуряване на заетост, работодателят „Хаус Консулт“ ЕООД се е задължил да осигури заетост на избрано/и от него лице/лица по чл. 2 на заявените работни места и длъжности, посочени в Заявката (Приложение 1) по проекта, като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите свободни работни места. Дружеството е заявило две работни места на длъжност „помощник кухня, заведение за бързо хранене", едно работно място на длъжност „готвач" и едно работно място на длъжност „снабдител доставчик". Съгласно одобрени и насочени от Агенцията по заетостта лица, дружеството е сключило трудови договори: с В. Л., считано от 01.03.2021г., на длъжност „готвач“, с код по НКПД 5120-2001; със С. Б., считано от 01.03.2021г., на длъжност „снабдител доставчик“, с код по НКПД 4321-2015; с И. И., считано от 22.03.2021 г., на длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене“, с код по НКПД 9411-0002 и със С. И., считано от 01.04.2021г., на длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене“, с код по НКПД 9411-0002. Трудовото правоотношение на С. И. е прекратено на 26.05.2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), въз основа на подадена на 26.04.2021г. от същия молба за освобождаване. На 15.06.2021г. ответното дружество е назначило лицето Т. В. на длъжност „помощник кухня, заведение за бързо хранене“, с код по НКПД 9411-0002, като трудовото правоотношение е било прекратено на 01.09.2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Въз основа на подадена на 15.10.2021 г. молба за освобождаване от И. И., трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед, считано от 15.11. 2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Съгласно трудов договор от 26.04.2022 г., на длъжността „помощник кухня“, с код по НКПД 94120002, е назначено лицето С. К.. Договорът със същата е прекратен на 29.09.2022 г. С писмо до дирекция „Бюро по труда“ - Монтана и всички останали дирекции на 10.10.2023г. и във връзка с приключване на дейностите по Проект „Заетост за теб“ и с цел гарантиране устойчивата заетост и избягване налагане на санкции на работодателите, е указано, че същите следва да се уведомят, че ангажиментът за запазване на заетостта не по-малко от 75 % следва да бъде изпълнен, не по-късно от 31.12.2023г. С Уведомление с изх. №ЗТ2-05-10-06327#45 от 26.04.2024 г. управителят на дружеството „Хаус консулт“ ЕООД е уведомен, че не са спазени условията по Договор №ЗТ2-05-10-06327#3/18.02.2021г. за осигуряване на заетост по проект “Заетост за теб“. В тази връзка дружеството е поканено, в срок до 14 работни дни да възстанови изплатените средства по сключения с Агенция по заетостта договор, които са на стойност 16 830,32 лева (шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет лева и тридесет и две стотинки), като са описани конкретните суми, получени по входирани искания за плащане. В писмото е посочено, че „Хаус консулт“ ЕООД, като изпълнител/работодател е поел ангажимент да запази заетостта на не по-малко от 75 % от заетите работни места за период, равен на половината на периода на субсидираната заетост. При неизпълнение на този ангажимент, съгласно чл. 9 от договора, който е с краен срок 31.05.2023 г., работодателят следва да възстанови всички изплатени средства по проекта, като ще му бъде ограничено участието в проекти, мерки и програми, реализирани от възложителя, за срок от две години. Посочени са имената на назначените лица, длъжностите и датите, на които същите са назначени, както и датите, на които са освободени лицата Т. В. (назначена на мястото на С. И.) и И. И.. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при нарушаване на изискването за форма на административния акт, визирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е счел, че административният орган е цитирал договорните основания за издаването на оспорения акт, но липсва описание на каквито и да било факти и обстоятелства, релевантни към твърдението за неспазен ангажимент по чл. 9 от договора и необходимостта от запазване на 75% от наетите лица. Изложил е аргументи, че е недопустимо попълване на административния акт с мотиви едва в съдебната фаза за първи път в хода на първоначално образуваното съдебно производство. В разглеждания случай, след подаването на жалба административният орган, чрез своя процесуален представител, е развил съображения (в т.ч., че назначените лица са на длъжност, която е с различен код по НКПД) и е посочил фактически обстоятелства, каквито няма описани в оспорения акт. Първоинстанционният съд е приел, че в уведомлението до ответното дружество липсва обсъждане на основанията, поради които се е стигнало до прекратяване на трудовите договори на С. И., Т. В. и И. И., респ. липсва тълкуване на тези обстоятелства на базата на предвиденото в Раздел „Важно“, п. Б) на приетото като доказателство по делото Ръководство за работа на Конкретния бенефициент („Ръководството“) и чл. 26 на сключения договор за осигуряване на заетост. Като краен резултат съдът е уважил жалбата на „Хаус консулт“ ЕООД и е отменил като незаконосъобразно Писмо (Уведомление) с изх. №ЗТ2-05-10-06327#45/26.04.2024 г. на директор дирекция „Бюро по труда“ – Монтана. Решението е правилно. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при условията на чл. 226 от АПК, като при новото разглеждане на делото административният съд е изпълнил дадените от касационната инстанция указания, в т.ч. и да укаже на органа да представи необходимите доказателства относно компетентността на издателя на акта. Във визираното по-горе Ръководство е предвидено изпълнението на проекта да се осъществява от дирекциите „Бюро по труда“, които съставят актове и документи, включително и в случаите, когато при проследяване на устойчивата заетост следва да се издадат съответните актове. Обосновано съдът е приел, че административният орган е надлежно оправомощен и с нужната компетентност да издава акт от вида и с характер на оспорения. Писмото е издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Монтана, на когото със Заповед № РД-11-00-1049/24.06.2020г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е делегирал правомощия във връзка с изпълнение на Проекта “Заетост за теб“, в съответствие с предвидената за това възможност в Устройствения правилник на Агенцията да предоставя свои функции на директорите на Дирекции „Бюро по труда“. Този извод кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства, в т.ч. и със Заповед №РД-11-00-428/10.01.2024 г., удостоверяваща, че лицето С. У. заема длъжността „директор на дирекция „Бюро по труда“ - Монтана“ и изисканото впоследствие писмо от Информационно обслужване, видно от което лицето С. Н. У., асоциирана с дирекция „Бюро по труда“ - Монтана, има издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП) на дата 12.02.2024 г., със срок на валидност 365 дни. На следващо място, съдът е изпълнил задължението си да изясни характера на възникналото правоотношение по договора от 18.02.2021 г. за осигуряване на заетост по проект “Заетост за теб“ (административен договор), както и да формира конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта. Административен съд-Монтана, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт, на основанията по чл.146 от АПК и предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, е проверил дали административният акт съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Правилно в тази връзка решаващият съд е приел, че административният акт не отговаря на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсва изложение относно фактическите и правни основания за издаването му, поради което същият не е мотивиран. В оспореното уведомление не се съдържат ясни и конкретни доводи относно твърдението, че лицата от целевата група са назначени от „Хаус Консулт“ ЕООД на съответната длъжност с код по НКПД, различен от посочения в първоначално подаденото от дружеството заявление. Такива доводи са изложени и обсъдени от процесуалния представител на органа едва в развилото се съдебно производство. В оспорения акт липсва и изложение относно това дали и на какво основание несъответствието с първоначално заявения от ответника код по НКПД обосновава неизпълнение на договора и претенция за възстановяване в цялост на получените суми. В касационната жалба процесуалният представител отново излага твърдение, че неизпълнението на договора в случая произхожда от това, че назначените на мястото на освободените лица са назначени с друг код по НКПД, а не по посочения в заявката, поради което е налице неспазване на последната, т.е. изменение на условията за допустимост на заявката и кандидатстване по проекта. В уведомлението от 26.04.2024г. се сочи само неспазен ангажимент за устойчива заетост, тъй като след прекратяването на трудовия договор с И. И. на 15.11.2021г. на същото работно място не е назначено ново лице. Обосновано и правилно решаващият съд е изложил аргументи за отсъствие на предприети от настоящия касатор действия по установяване на основанията, поради които се е стигнало до прекратяване на сключените трудови договори с лицата С. И., Т. В. и И. И., респ. как това се отнася към спазването на изискването на чл. 26 от сключения договор за осигуряване на заетост и предвиденото в Раздел „Важно“, п. Б) на приетото като доказателство по делото Ръководство, в което са регламентирани основанията, при които работодателят възстановява изплатените за лицата средства по проекта. Правилна е преценката на съда, че не е отчетено и не е проверено обстоятелството, че въпреки погрешно посоченото от ответното дружество основание (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ) за прекратяването на трудовите правоотношения с посочените по-горе лица, същите са прекратени след изтичане на едномесечно предизвестие, т.е. действителното правно основание е чл. 326, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ. Не са обсъдени и длъжностните характеристики за длъжностите „работник кухня“ „помощник кухня“ и „помощник кухня в заведение за бързо хранене“ в ресторанта на ответното дружество, за които длъжности са предвидени едни и същи задължения, независимо от посочения код по НКПД за съответната длъжност. Неизследването на тези обстоятелства е довело до необоснованост на акта, а като резултат – и до неговата материална незаконосъобразност, тъй като при съобразяването им органът би могъл да стигне до друг правен извод – за изпълнение на ангажимента за устойчива заетост по сключения Договор № ЗТ2-05-10-063272#3 от 18.02.2021г., в рамките на изискуемите 75%. С оглед гореизложеното се налага изводът, че при издаването на акта не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК, изискваща мотивиране на акта от фактическа и правна страна, което нарушение е самостоятелно основание за неговата отмяна. Посочването на фактически и правни основания за постановяване на административния акт осигурява, от една страна, правото на адекватна защита на страните срещу същия, а от друга - дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране на пределите на упражнената власт. Правилен е изводът на административния съд, че липсата на фактически основания за издаване на обжалвания отказ не може да бъде попълнена в хода на съдебното производство по обжалването му. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил основни принципи в административния процес, сред които и принципа за равенство на страните в административното производство, прогласен в чл. 8 от АПК. Неоснователни са и доводите на касатора за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Решаващият съд е изложил мотиви, в които е посочил фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. С потвърденото в настоящото касационно производство първоинстанционно решение в полза на ответното дружество „Хаус Консулт“ ЕООД правилно са присъдени претендираните разноски в общ размер на 2804 (две хиляди осемстотин и четири) лева, които след превалутиране възлизат на 1433,65 (хиляда четиристотин тридесет и три евро и шестдесет и пет евроцента) евро. Основателна е и претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. При липсата на възражение за прекомерност и наличието на представен списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 07.08.2025г., на „Хаус Консулт“ ЕООД следва да се присъди уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 (хиляда) лева, като на основание §5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с чл. 24 от същия закон, сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение