Определение № 575 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2134/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на М. С. П. и Б. П. П. от [населено място] против въззивното определение № 260160 от 25.03.2021 год. по ч. гр. д. № 157/2021год. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 23.12.2020 год. по гр. д. № 1605/2020 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, по която е образувано делото. Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на обжалваното определение по изложените съображения в жалбата за основателност на молбата им поради причините за неподаване на отговор на исковата молба, въпреки сключен договор за правна защита и съдействие с адвокат. Искат отмяната на определението и вместо това бъде постановено възстановяването на пропуснатия срок. Ответниците по частната жалба не са взели становище. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне без уважение на молбата на жалбоподателите по чл. 64, ал. 2 ГПК, въззивният съд 1 приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, които те не са могли да преодолеят. Позовал се е на залегналото в правната доктрина и в константната практика на ВКС разбиране, че като такива се квалифицират само обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положена грижа за добро водене на делото. В случая сочените от жалбоподателите обстоятелства не са такива – упълномощаването на адвокат и незнанието за причините, поради които същият не е извършил процесуалното действие не могат да се квалифицират като внезапно възникнали и обективно препятстващи подаването на отговор от тяхна страна, а такова не е и недобросъвестното изпълнение на поетите от пълномощника им задължения. Разглеждането по същество на частната касационна жалба е предпоставено от произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, /т. І на ТР № 5 от 12.07.2018 год. по т. д. № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС/. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Считат, че по поставените процесуалноправни въпроси: 1. При наличие в договор за правна защита и съдействие изрична клауза за изготвяне и подаване на отговор от страна на процесуалния представител на страните и неизпълнение на това задължение от негова страна налице ли е непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК? 2. При наличие в договор за правна защита и съдействие изрична клауза за изготвяне и подаване на отговор от страна на процесуалния представител на страните и неизпълнение на това задължение от негова страна и узнаване на страните на това обстоятелство след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК налице ли е непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК? няма произнасяне в съществуващата и цитирана съдебна практика, поради което и с оглед внасяне на допълнителна яснота по прилагането на чл. 64, ал. 2 ГПК искат допускане на касационното обжалване. 2 Поставените от жалбоподателите правни въпроси касаят произнасянето по същество на спора налице ли са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, като произнасянето в обжалваното определение кореспондира с установената съдебна практика по приложението на закона, в т. ч. и цитираната към изложението. Както е прието например в Определение № 26 от 21.01.12 год. по ч. гр. д. № 611/2011 год. на ВКС, І г. о. „Според трайната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ГПК (отм.), сега чл. 64, ал. 2 от ГПК, могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в предвидения срок или да уведоми страната за необходимостта да се извърши такова действие винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл. 37, ал. 1 от ГПК (отм.), сега чл. 64, ал. 2 от ГПК”. В определение № 26 от 25.01.16 год. по ч. гр. д. № 5888/2015 год. на ВКС, І г. о. е посочено, че наличието на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК се преценява във всеки случай конкретно. Така е процедирал и съдът в обжалваното определение и тази преценка не може да се подлага на проверка чрез поставените въпроси, които са по съществото на спора. При наличието на горната съдебна практика по приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК, на която се позовават и самите жалбоподатели, релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС наличието му предполага основания за необходимостта от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена тя поради горните промени, каквито съображения не само не се поддържат от жалбоподателите, но не се и обосновават. По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС