Определение № 60331 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2397/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. Б., К. Ц. М., П. Ц. М., Д. Ц. В., А. Ц. В., Г. Р. З., Л. Р. З., В. Л. В., В. Л. В. и С. П. К. - малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител П. П. К. - всички чрез адв. Й. Д. от САК, срещу решение № 11751 от 03.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1267/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 55 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 382/2019 г. на Окръжен съд - Видин в осъдителната част, са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК „Лев Инс“ АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по повод настъпилата при ПТП на 16.05.2016 г. смърт на Н. Б. /сестра на З. Б. и баба на останалите касатори/ в размер на по 5 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени за разликите над 5 000 лв. до 30 000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете в пълен размер. Касаторите навеждат оплаквания, че въззивният съд е отрекъл правото им да получат обезщетения за претърпените по повод смъртта на тяхната родственица неимуществени вреди, въпреки, че при условията на пълно и главно доказване са установили наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и произлезли от смъртта й интензивни неимуществени вреди. Поддържат, че при постановяване на решението въззивният съд не е взел предвид изградените „още по-силни връзки“ между починалата и двама от нейните внуци - Л. и Г., които са били обгрижвани и отглеждани от баба си. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. В отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че ищците - в качеството им на сестра /З. Б./ и внуци на починалата при ПТП на 16.05.2016 г. Н. Б., нямат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята родственица, тъй като не са доказали между тях и нея да е съществувала особена емоционална връзка по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, която да ги легитимира да получат претендираните с исковете по чл.432, ал.1 КЗ обезщетения. Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на предявените искове след преценка на депозираните пред първата инстанция показания на свидетелите С., М., Г., А. и К.. От показанията на свидетелите съдът е приел за установено, че между ищците и починалата Н. Б. са съществували емоционални връзки, типични и обичайни за отношенията между сестри, съответно между баба и внуци, с характерните за тях обич, помощ и уважение. Липсата на конфликти в отношенията и полаганите от Н. грижи при отглеждането и възпитанието на внуците й Л. и Г. за времето, през което майка им /нейна дъщеря/ е пътувала в чужбина за сезонна работа, са счетени от съда като обстоятелства, съвсем нормални за подобен вид родствена връзка, а не като такива, характеризиращи връзката баба - внуци като дълбока и емоционална и създаваща основание по изключение ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно присъдените на ищците обезщетения в размер на по 5 000 лв., отхвърлил е исковете за сумите 5 000 лв. и е потвърдил решението в частта, с която исковете са отхвърлени за разликите над 5 000 лв. до 30 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси, за които твърдят, че са обусловили изхода по делото и че попадат в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: „В какво се изразява проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на починалия, които лица са извън кръга, очертан в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.; Каква е съществената разлика в междуличностните отношения между починал и правоимащите лица съгласно ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и между починал и правоимащите лица съобразно ТР № 1/21.06.2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и какви следва да бъдат външните и проявления; Полагането на грижи и отглеждането на деца от тяхната баба/дядо, вместо родители, обуславя ли наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между отглеждания и отглеждащия, съответно поражда ли право на репарация на вреди (имуществени и неимуществени), търпени следствие смъртта на отглеждащия“. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Първите два въпроса са зададени общо, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на исковете по чл.432, ал.1 КЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е дефинирал съдържането на родствените връзки и междуличностните отношения, предпоставящи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица извън кръга на най-близките, очертан в Постановление 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. За да отхвърли исковете, съдът е взел предвид събраните в хода на делото гласни доказателствени средства и след преценката им от гледна точка на постановките в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е формирал извод, че ищците нямат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственицата си, тъй като не са доказали наличието на особено близка емоционална и житейска привързаност, различна по съдържание от обичайната родствена връзка между сестри, съответно между баба и внуци, и предпоставяща проявление на по-интензивни и по-продължителни морални болки и страдания спрямо нормално присъщите за конкретните връзки на родство болки и страдания. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е заключил, че отношенията между ищците /сега касатори/ и починалата са били типични, обичайни, за връзката между сестри, съответно между баба и внуци, и не се характеризират със специфики, за да има основание да се направи изключение и да се присъди обезщетение на лица извън кръга на най-близките, посочени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Третият въпрос е относим към правилността на извършената от въззивния съд преценка, че инцидентното полагане на грижи от починалата през определен период от време за двама от внуците за времето, през което майка им е пребивавала в чужбина с цел сезонна работа, не придава на връзката баба - внуци характеристиката на дълбока и емоционална по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Правилността на тази преценка не е предмет на производството по чл.288 ГПК и поставения във връзка с нея въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНГТК на ВКС. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси е бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без посочване на практика на ВС и ВКС, на която въззивното решение противоречи, и без излагане на съображения в какво се изразява значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въпросите, с които е обосновано общото основание за достъп до касационно обжалване, се извежда от мотивите към Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на бабите/дядовците и внуците, съответно на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик - баба/дядо или внук, съответно брат/сестра, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между баби/дядовци и внуци, съответно между братя и сестри, с характерната за тези отношения взаимна обич, привързаност, уважение, подкрепа и т. н. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика в тълкувателното решение, тъй като отхвърлянето на исковете е обусловено от преценката на въззивния съд, че съществувалите между ищците и починалата тяхна родственица житейски връзки не удовлетворяват възприетото в тълкувателното решение изискване за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, т. е. характерни за конкретния вид родствени връзки, което от своя страна предполага проявление на нормално присъщите за подобни връзки болки и страдания по повод загубата на близък човек. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при наличие на задължителна съдебна практика по въпросите, обусловили резултата от делото, няма причина решението да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като основание за достъп до касационно обжалване и чл.280, ал.2 ГПК с аргумент, че „решението се явява неправилно поради нарушение на материалните и процесуалните правила“. Нарушението на закона - материален и процесуален, е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на преценка само по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване, но не е основание за допускане на касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите не са обосновали нарушение на закона, което да насочва към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1267/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не е доказано извършването им. Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника не следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, тъй като в отговора по чл.287, ал.1 ГПК няма искане за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,