Определение № 651 от 09.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1111/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІІ-106/22.07.2011г., постановено по гр.д.№ 1062/2011г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 446/23.03.2011г. по гр.д.№ 11164/2010г. на Бургаския районен съд за осъждане на касатора да върне на А. Т. И. и М. А. И недвижим имот в [населено място],[жк], [улица], представляващ игрална зала и кафе еспресо. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно съществуването на наемно правоотношение между страните. Изложени са съображения, че наемният договор е развален поради виновно неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща уговорената наемна цена с отправено писмено предизвестие от 25.11.2010г. Касаторът поставя въпроса: “Следва ли да се прилага чл.233, ал.1 ЗЗД без да е доказано съществуването на конкретното наемно правоотношение, възникнало от договор, който се претендира, че е прекратен с разваляне поради виновно неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена и без да има изрично волеизявление за развалянето на действителния договор за наем?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл. 281 ГПК- за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по метериалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът е заявил въпрос, който, независимо, че е формулиран като значим за изхода на спора, не изисква тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на обжалваното решение относно правомощията на въззивния съд за разпределение на доказателствената тежест, за обсъждане на ангажираните по делото доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение на съда относно приетите за доказани факти и обстоятелства, релевантни за основателността на претенцията. Отговорите на тези въпроси са извеждат от съдържанието на материалните и процесуалните норми. По тези въпроси съществува непротиворечива практика на ВКС. В. въпрос е от значение за правилността на решението и евентуално основание за отмяна по чл. 281, ал.3 ГПК, което не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд