Определение № 50721 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. С., чрез процесуален представител адв. Б. Д., против решение № 3/17.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 266/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, в частта, с която е потвърдено решение № 441/11.10.2021 г., постановено по гр. д. № 410/2021 г. на Районен съд - Търговище, поправено с решение № 512/08.11.2021 г. по същото дело /погрешно посочено като решение № 444/11.10.2021 г., порок поправим по реда на чл. 247 ГПК/, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Б. Б. И., [дата на раждане] и Н. Б. И., [дата на раждане] на майката Д. С. С.; определено е местоживеенето на децата при нея; Б. И. С. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева на всяко от децата и е определен режим на лични отношения на бащата с децата, като бащата ще има право да вижда и взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, след което ще ги връща на майката, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година по време на Коледните празници, а всяка нечетна година по време на Новогодишните празници, по два дни по време на религиозните празници (два дни при единия родител и два дни при другия), както и за личните празници на бащата. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението, и да се постанови друго, с което да се предоставят родителските права по отношение на малолетните Б. Б. И. и Н. Б. И. на бащата, да се определи местоживеенето на децата при бащата, майката да бъде осъдена да им заплаща издръжка и да й се определи подходящ режим на лични контакти, евентуално с решението да се разшири определеният от съда режим на лични контакти на бащата с децата. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Д. С. С. в писмен отговор излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е приел, че майката се явява по-пригодния родител, който всекидневно може не само да полага грижи за децата от битово естество, но и да ги направлява в тяхното бъдещо развитие. Съобразил е, че майката е млада, високо образована и несъмнено възможността й да реализира своите знания чрез подходяща трудова позиция и съответно адекватно заплащане, е реална. Изложил е, че бащата, макар е да е готов да полага самостоятелни грижи за децата, няма такава подготвеност за това, каквато има майката. Той е осигурявал финансово семейството, като същото е разполагало с добър стандарт за живот, но ежедневните грижи за децата са били на майката. Майката е отговорен родител, има родителски умения, отношение към децата, навици и способности, даващи й възможност да осъзнава базовите и дългосрочните им нужди. Тя е родителят, който е подготвен да реагира спрямо здравословните, образователни, социални и житейски нужди на децата. Майката поставя благото и нуждите на децата пред своите, което свидетелства за моралните й качества като родител. Притежава нагласите и нужните знания да отглежда и възпитава децата си. Отделно от това, притежава и необходимите социални и битови условия, за да отглежда децата и има топла емоционална връзка с тях. Твърденията на бащата, че майката се отнася лошо към по-голямата си дъщеря и веднъж дори я била ритнала с крак, не се потвърждават. Налице са многобройни данни по делото, че децата посещават чисти и спретнати детската градина, а при данни за заболяване на децата майката реагира веднага и се свързва с техния личен лекар. Децата посещават и частни уроци, за да отговаря обучението им на съвременните стандарти за това. По делото няма данни майката да страда от такова заболяване, което да не й дава възможност да се грижи адекватно за децата, противно на твърденията на бащата. Бащата твърди, че майката страда от катаракта и това я ограничава в необходимите действия по обгрижване на детето. Доказателства за такова заболяване на майката няма. Но дори и майката да има замъглено зрение поради посочените причини, съвременната офталмология предлага методи и медицински интервенции за възстановяване на зрението. Предвид установените възможности на родителите и обстоятелството, че бащата реализира по-високи доходи от майката, съдът е приел, че месечната издръжка на всяко едно дете, които са на приблизително една и съща възраст, следва да се определи на 380 лева, от която бащата следва да заплаща 200 лева, а останалата част - да се поеме от майката, която ще осигурява на децата и необходимите битови условия и постоянни грижи. Относно режима на лични контакти на бащата с децата е изложил, че разстоянието между [населено място] и [населено място], [община] е около 125 км. и се изминава с лек автомобил, какъвто ищецът със сигурност ползва, за време около 2 часа, което няма да натовари физически и психически нито бащата, нито децата. Ето защо, определеният от първостепенния съд режим на лични контакти, а именно бащата да вижда/взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, след което ще ги връща на майката, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година по време на Коледните празници, а всяка нечетна година по време на Новогодишните празници, по два дни по време на религиозните празници (два дни при единия родител и два дни при другия), както и за личните празници на бащата е подходящ. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора на кого да се предостави упражняването на родителските права, когато двамата родители претендират това?“; 2. „Относно преценката на доказателствената сила на експертизата и задължението на съда да изложи мотиви независимо от това дали възприема или не експертното заключение?“; 3. „Относно критериите, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. – раздел II б. „е“ и б. „ж‘ – пол и възраст на детето, при положение, че децата са момичета и предвид ниската им възраст /на 7 и 6 години – в първи клас/, следва ли дава превес на майката, като отговаряща на нуждата на децата за ежедневна грижа и ласка?“; 4. „Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения издръжката на децата и по-конкретно относно задължението на съда служебно да събере доказателствата за способността на родителя да се грижи за детето?“ и 5. „Относно мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права – следва ли да са конкретни и да обезпечават колкото е възможно по-широк, респ. продължителен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права – с оглед спецификата на конкретния случай?“. Сочи, че въпросите са разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 1/12.11.1974 г., Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение № 58/12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., решение № 163/27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г., IV г. о., решение № 60287/09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г., IV г. о., решение № 60193/16.12.2021 г. по гр. д. № 3124/2020 г., III г. о., решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г., III г. о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о., решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о., решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г., III г. о., решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. и решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., III г. о. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Първият, третият и четвъртият въпроси са обусловили решаващите изводи на съда, но не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване, доколкото същите са разрешени изцяло в съответствие с приетото в практика в разрешение. Съгласно ППВС № 1/1974 г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. С чл. 59, ал. 4 СК се уреждат критериите, с оглед на които съдът решава правните въпроси по ал. 2, свързани с положението на децата след развод, възпроизвеждайки постановки от тълкувателната практика на ВС - ППВС № 1/1974 г. относно обстоятелствата, които имат отношение към положението на децата, като от значение е съвкупността от обстоятелствата по случая, които се преценяват от съда само с оглед интереса на детето. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случая въззивният съд е направил съвкупна преценка по критериите на ППВС № 1/1974 г., както те са разяснени. На първо място е преценен родителския капацитет при двамата родители. Прието е, че бащата, макар е да е готов да полага самостоятелни грижи за децата, няма такава подготвеност за това, каквато има майката. Двете деца са момиченца на 7 и 6 години. Те никога не са се отделяли от майка си и от октомври 2020 година живеят с нея в [населено място], [община]. Решаващите мотиви определяне на майката като по-пригодния родител да отглежда двете деца са, че тя е родителят, който е подготвен да реагира спрямо здравословните, образователни, социални и житейски нужди на децата; поставя благото и нуждите на децата пред своите, което свидетелства за моралните й качества като родител; притежава нагласите и нужните знания да отглежда и възпитава децата си; притежава и необходимите социални и битови условия, за да отглежда децата и има топла емоционална връзка с тях. Посочено е, че по делото няма данни майката да страда от такова заболяване, което да не й дава възможност да се грижи адекватно за децата. Но дори и майката да има замъглено зрение поради посочените причини, съвременната офталмология предлага методи и медицински интервенции за възстановяване на зрението. Ето защо, не може да се приеме, че въпросите са разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1974 г. или с приложните от касатора решения на ВКС. Вторият поставен въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, доколкото касаторът не го привързва с конкретни оплаквания за необсъждане на констатации от изслушаната експертиза, които да обуславят извод за непригодност на майката да бъде отглеждащия двете деца родител и, че в интерес на децата е да бъдат отглеждани от бащата. Петият поставен въпрос е решен от въззивния съд, като са изложени обосновани мотиви за възрастта на децата и разстоянието между двете населени места, където понастоящем живеят родителите. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по оплакванията и доводите му във въззивната жалба, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение