Определение № 3768 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2078/2026 г.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното производство е било образувано по предявен от А. В. В. против Д. А. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 25 100 лв., предявен като частичен иск от претенция в пълен размер 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претенцията била основана на твърдения, че в свои изказвания от трибуната на Народното събрание на: 19.10.2022 г., 30.11.2022 г. и 05.01.2023 г.; публикации на страницата си във фейсбук на: 11.11.2022 г., 31.12.2022 г. и 05.01.2023 г.; и изявления в телевизионни предавания: „Денят започва“ с Г. Л. от 12.11.2022 г., „Лице в лице“ от 06.01.2023 г. и „Офанзива с Л. О.“ от 07.01.23 г., чието съдържание било възпроизведено след това в електронни медии: „Епицентър“, „Фокуснюз“, „Евроком“, „Зонанюз“, „Пловдив онлайн“, „Флашнюз“, „7дни София“, „Лупа“ и „Русе нюз“, ответникът направил клеветнически и обиждащи ищеца изявления, засягащи честта и доброто му име. Твърдяло се също, че ищецът получил реактивни разстройства на съня, на нормалните стойности на кръвното налягане и главоболие.

Прието е, че въпреки посочването в исковата молба на различни изказвания и публикации на ответника, реализирани в различно време и чрез различни медии, поради повтарящата се проблематика и краткия времеви интервал между тях, следва се приеме, че не се касае за предявени отделни искове, а се визира сложна деликтна дейност, реализирана в периода 19.10.2022 г. - 06.01.2023 г., поради което е допустимо за възмездяване на претърпените вреди да се заяви обща обезщетителна сума. Поради това е отхвърлено възражението на ответника, че решение недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Във въззивното решение, съдебният състав е извършил тематично групиране на посочените с исковата молба вредоносни изказвания и публикации на ответника.

Приел е, че действията на Д. Д. извършени: на 19.10.2022 г., чрез изказване от трибуната на Народното събрание; на 11.11.2022 г., чрез публикация на страницата си във Фейсбук: „ЕК намали прогнозата за 2023 от 2,3% на 1,1%. А. В. продължава да се тръшка. Някой да му сложи усмирителната риза преди да е станало прекалено късно!“; на 31.12.2022 г., чрез публикация на страницата си във Фейсбук: „че заради финансовата политика на А. В. в следващите 3 години ще трябва да се изтегли нов дълг в размер на 38 милиарда лева …“; на 12.11.2022 г., чрез изказване в ефира на Българска национална телевизия в предаването „Денят започва с Г. Л.“; и на 30.11.2022 г., чрез изказване от трибуната на Народното събрание, не са обидни или клеветнически и не накърняват доброто име и честта на ищеца.

По отношение на изказването на 06.01.2023 г., когато Д. гостувал в предаването „Лице в лице“ по БТВ, където казал, че целият казус с „Джемкорп“ е далавера за милиони от измамници с бели якички, измамили всички институции в държавата, след което предаването излъчило част от репортаж с А. В., когото ответника определил като „бяла якичка“, въззивният съд е изложил две взаимно изключващи се групи мотиви. На стр. 5 от решението е посочено, че: „адресираната реплика „ето една бяла якичка“ е извън логиката на водения разговор. Въпреки, че репликата е изказана в състояние на афект и без логическа връзка с темата на диалога, поради визирания по-горе смисъл на нарицателното „престъпник с бяла якичка“ настоящият състав приема, че в тази негова част изказването на ответника е обидно за ищеца“, докато на стр. 7 от решението е прието, че: „репликата от същото предаване при пускане на запис с визията на ищеца и реакция на ответника „ето една бяла якичка“ е произнесена извън контекста на водения разговор и може да се възприеме като афектен отговор на журналистическа провокация, а не като обида, насочена към ищеца“. Като краен резултат посоченото действие не е обсъждано от съда като вредоносно при определяне на размер на процесното обезщетение.

За да уважи предявения иск до посочения размер, в мотивите на решението си въззивния съд е приел, че направеното от ответника предположение за корупционна дейност на ищеца: изказано от трибуната на Народното събрание на 05.01.2023 г., формулирано в пост във Фейсбук страницата на ответника на 11.11.2022 г./според настоящия състав се касае за погрешно посочена дата, вместо 05.01.2023 г./ и в такъв на 31.12.2022 г., чрез израза „тези колосални средства за нашата бедна страна изтекоха …. вероятно (за) К. и А. чрез сметки в Швейцария, Холандия, офшорки“, и изказване в предаването „Офанзива с Л. О.“ на 07.01.2023 г., представлява внушение за личен користен мотив за сключване на неизгодни сделки с цел получаване на персонална комисионна в полза на ищеца, която постъпила по негови лични банкови сметки или такива на офшорни фирми. В предаването с водещ Л. О. ответникът заявил: „аз първи заговорих за горивата и за свръхпечалбите при горивата. Защо А. В. се влачи по корем, за да получи дерогация за България, а от това спечелиха Лукойл и Литаско … Милиарди изтекоха от България“. В Народното събрание ответникът отправил към В. въпрос, чиято формулировка съдържала внушение за участие на ищеца в корупционна схема и пораждала у останалите лица убеждение за осъществена корупционна дейност. Твърденията във Фейсбук от 31.12.2022 г. за влагане на средствата в банкови институции с ненакърнима банкова тайна или офшорни фирми затвърждавали впечатлението за задкулисни договорки и накърнявали доверието към ищеца. Посочено е, че липсата на доказателства за облагодетелстването на А. В., в негово лично качество от неизгодни договорни отношения за доставка на енергийни ресурси, обосновава основателност на твърдението на ищеца, че ответникът като е изказал публично съмнение в почтеността му и му е вменил престъпна дейност, за каквато липсват доказателства, е подкопал доверието в ищеца и е накърнил доброто му име и честта му като държавник и участник в политическия живот.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото две групи свидетели, като е приел, че ищецът е бил засегнат от вменените му обвинения за престъпно користно участие в управлението на страната, облагодетелстващо го, чрез получаване на комисионни в банкови сметки в чуждестранни банки или по сметки на офшорни дружества. Посочил е, че двете групи свидетели правят различни изводи за състоянието на ищеца, като е приел, че е нормално за един политик да прикрива на публични места негативните си емоции и дискомфорт /за отсъствието на каквито били показанията на св. С. и св. А./, но за които можело да се направи допускане според външни прояви - промяна в теглото, изпотяване, промени в кръвно налягане, повишена раздразнителност, затваряне в себе си, установени от показанията на хората от обкръжението му /св. С. и св. Лорер/.

За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е посочил, че отчита мястото на изявленията, личността на отправящия запитването – бивш Министър на икономиката и настоящ депутат от опозиционна партия, повторението на твърдението, обстоятелството, че критиката е достигнала до неограничен кръг хора, включително потенциални избиратели в предстоящ изборен процес. Посочено е, че политическите спорове не следва да засягат личността на водещите ги, а следва да са обосновани, базирани на доказателства и да се водят в обществен интерес. От друга страна съдът се е позовал на възприетото от съдебната практика, че публичните личности, правейки избор да участват в обществения живот, следва да са склонни да понесат засилен по интензитет интерес към работата им, включително критика относно правилността й, дори такава, съдържаща личен укор, въпреки че са част от колективни органи. Приел е, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лв. е справедлив еквивалент /по смисъла на чл. 52 ЗЗД/ за емоционалния дискомфорт на ищеца, произтекъл от отправеното обвинение в корупция, и тази сума възмездява всички понесени от ищеца вреди, и че при предявяване на претенция за обезщетяване над тази сума до заявения размер от 250 000 лв. искът би бил неоснователен.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Няма основание да се приеме, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо в обжалваната му част, като поставените в тази връзка въпроси с №№ от 7 до 10 също не обосновават основания за допускане решението до касационен контрол. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Решението е постановено по редовна искова молба. Според практиката на ВКС „неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни противоправни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния /в т. см.: решение № 204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г.о.; решение № 50118/22.11.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 4583/2021 г., І г.о. и др./. Следователно позоваването на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради нередовност на исковата молба е неоснователно. Всяка от публикациите или изказванията, от които ищецът се счита обиден или в които счита, че има клеветнически твърдения са точно описани, като е посочено и как са му въздействали и защо съставляват противоправно поведение, като нарушаващи забраната да не се вреди други му. Претендирано е глобално обезщетение за всички вреди от деветте публикации и изказвания, направени от ответника за период от три месеца, защото вредите са комплексни и немогат, а и съдебната практика не изисква да бъдат разделяни. С оглед посоченото, по въпроси с №№ от 7 до 10 решението е съобразено със съдебната практика, според която при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално.

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставения втори въпрос. По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на гласните доказателства и следва ли да отчете възможната заинтересованост на свидетелите /чл. 172 ГПК/ е налице трайно установена практика на ВКС /решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ВКС, II г.о. на ВКС; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г., на ВКС, IV г.о.; решение № 100/08.05.2018 г. по гр.д. № 1737/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др./, според която съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Това се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Поради това, съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост. С тази установена практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е изложил съображенията си досежно възприемането на показанията на св. С. и св. Л., като достоверни.

Не обуславят достъп до касация и поставените въпроси с №№ 3 и 4, доколкото приетото от въззивния съд е в съответствие с даденото разрешение в решение № 164/30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, IV г.о., според което публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, следва да се допусне, по шестия поставен от касатора въпрос за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато делинквентът и увреденият са действащи политици или лица, заемащи висши държавни длъжности?, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС.

По останалите въпроси в изложението с №№ 1 и 5, касационно обжалване не следва да се допуска, като по същите съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя Д. А. Д. следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 256,67 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение