Определение № 645 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1604/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Т. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Й. А. срещу решение № 524 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 438/2024 г. на Окръжен съд - Варна, 2 състав, с което е потвърдено решение № 3903 от 30.11.2023 г., поправено с решение № 108 от 10.01.2024 г., двете постановени по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна, и ищецът е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърденото решение № 3903 от 30.11.2023 г. по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна е отхвърлен предявеният от Б. Т. Т. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] иск за заплащане на сума в размер 7 108,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на 03.07.2020 г., в резултат на настъпил пожар на лекия автомобил по време на действие на договор № 00500100314607 от 01.07.2019 г. за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка БМВ 520И, с peг. [рег.номер на МПС], собственост на ищеца, на основание чл. 405 КЗ.

С въззивното решение съдебният състав е отменил решение № 108 от 10.01.2024 г. по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд - Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б. Т. Т. за изменение на постановеното по същото дело решение № 3420 от 24.10.2023 г. относно присъдените в полза ответника разноски за юрисконсултското възнаграждение и вместо това е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Б. Т. Т. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 410 лв., от които 210 лв. представляват възнаграждение на вещо лице и 200 лв. - възнаграждение на юрисконсулт

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 5 от 28.01.2014 г. по т. д. № 1837/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Обусловено ли е приложението на чл. 408, ал. 1, аналогична на чл. 211, т. 2 /отм./ КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахователя, а именно за оглед на МПС, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?

2. Възможно ли е влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск?

Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като е налице явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика - формираното вътрешно убеждение на съда противоречи на всички доказателства, събрани по делото.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] чрез юрисконсулт Й. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага следните съображения: първият въпрос не може да се определи като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се отнася изцяло до възприетите от съда факти и направените въз основа на тях правни изводи, което не попада в обхвата на селективната фаза; не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; формулировката на втория въпрос е некоректна - облигационната връзка не е единственият правно значим факт, който е разгледан и съобразен от съда; предметният обхват на спора не може да се ограничава само до отделни елементи на правоотношението; този въпрос не е обуславящ изхода от делото; оплакванията за очевидна неправилност са неоснователни - в жалбата не се посочва кои от всички фактически констатации на съда са направени в грубо противоречие с правилата на формалната логика и липсва конкретен извод, който да е изведен и обоснован в съответствие с изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че между страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в полица № 00500100314607 от 01.07.2019 г., по отношение на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. [рег.номер на МПС], със срок на действие от 14.07.2019 г. до 13.07.2020 г. Договорът за застраховка е сключен при действието на Общи условия, съставляващи неразделна част от него. На 03.07.2020 г., т. е. в срока на договора е настъпил пожар в автомобила, в резултат на който са увредени следните детайли, посочени в опис-заключение, изготвено от служители на застрахователя: преден капак, капак колектори, капак двигател, 4 бр. дюзи ДВГ, ел. инсталация ДВГ, капачка масло, 6 бр. тръби ABC, газов изпарител 2 бр. маркучи, разширителен съд, клапан подгряване антифриз и уплътнение капак преден. По делото е установено, че процесният лек автомобил е с бензинова горивна система на двигателя, като след първоначалното му застраховане при ответника през 2017 г. на автомобила е монтирана газова уредба. След първата застраховка са сключени последващи застраховки през 2018 г. и 2019 г. при условията на подновяване, без междинен преглед на автомобила от представител на застрахователя. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза съдебният състав е приел, че процесните увреждания на автомобила са резултат от пожар, който е възникнал в електрическата система на автомобила вследствие от некачествено присъединяване на електронен модул, управляващ допълнително монтираната от ищеца газова уредба. Стойността на щетите е в размер 7 108,33 лв., а пазарната стойност на автомобила към датата на събитието - в размер 13 400 лв.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия, в която е предвидено изключване от обхвата на застрахователното покритие на вредите, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати. Приел е, че настъпилият пожар в процесния автомобил не представлява покрит риск по сключения между страните договор за имуществено застраховане, а е изключен от застрахователното покритие съгласно посочената клауза от Общите условия. Направил е извод, че процесният застрахователен договор не осигурява застрахователно покритие за щети, настъпили като следствие от некачествено извършени ремонти и промени в конструкцията на автомобила.

Съдебният състав е приел за неоснователни и доводите на ищеца, че макар при сключване на конкретната полица застрахователят да не е извършил оглед на вещта, същият носи отговорност за процесното увреждане, тъй като е застраховал вещта в състоянието /измененията/, в което тя се е намирала към момента на сключване на договора. Изложил е съображения, че в случая вещта е увредена в резултат на некачествено извършена модификация на горивната й система, а не от случайно събитие, поради което отговорността за вредите е на лицето, изпълнило ремонта, съответно на възложителя на работата.

Доводите на ищеца, че неизвършването на оглед на автомобила от застрахователя води до отговорност на ответника, също са приети за неоснователни по следните съображения: подновяването /сключването на нова/ имуществена застраховка при условията на непрекъснатост, без да се извършва оглед на вещта, е облекчен ред за сключване на договор, което е в полза и на двете страни по правоотношението; договорът се сключва при първоначалните условия, като по смисъла на чл. 63 ЗЗД в тежест на страната, предизвикала промяна в съществените параметри на облигационната връзка, е да уведоми насрещната страна за настъпилите промени, повишаващи риска за нормалното безопасно функциониране на автомобила, в частност на електрическата му инсталация; едва след уведомяването и при липса на възражение от насрещната страна може да се приеме, че договорът се счита за сключен при новите условия; в конкретния случай застрахованият е предприел съществено изменение на вещта, доколкото промяната в горивната система /монтаж на газова уредба/ на автомобила води до повишен риск от пожар, като липсва уведомяване на застрахователя за въпросната промяна; поради това не може да се приеме, че застрахователят е приел да отговаря за увреждания на вещта, настъпили именно вследствие от тази промяна и без завишаване на застрахователната премия, съответстваща на повишения риск.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните – аргумент от чл. 5 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и др.

Въпросите са поставени във връзка с правоизключващото възражение на застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради предвиденото в чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия изключение от покрит риск, а именно изключване от обхвата на застрахователното покритие на вредите, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати, както и във връзка с оплакването за неправилно изключване на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие. На основание т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите могат да бъдат уточнени по следния начин:

Предвидените в Общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват ли отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение поради липса на застрахователно събитие или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ?

Така уточненият материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено и посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Варна за проверка дали уточненият релевантен материалноправен въпрос е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 142,17 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение