Определение № 2169 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3799/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение30.04.2024 г.докладчик Михайлова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 05.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново УКАЗВА на касатора Б. В. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса. При неизпълнение в срок на тези указания касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа не нея производство – прекратено. Делото да се докладва на председателя на III ГО на ВКС за насрочване с призоваване на касатора Б. В. С. и Върховна прокуратура (за осигуряване участието на прокурор - чл.105, ал.2 СК) за разглеждане в съдебно заседание при закрити врата след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Б. В. С., чрез адвокат Ж. Б., срещу Решение № 99 от 05.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд– Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 248/19.12.2022 г. по гр. д. № 352/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на молбата на Б. В. С. по чл. 105, ал. 1 СК за предоставяне на информация за произхода ѝ.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Прокуратурата на Република България не взема становище.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че молителката е родена през 1976 г. и същата година е осиновена при условията на пълно осиновяване от Д. Х. и В. Х.. Посочил е, че съобразно действащата към момента на произнасянето му законова уредба информация за произхода на осиновения може да бъде разкрита само, когато важни обстоятелства налагат това. Приел е, че в случая не са налице важни обстоятелства, които да обуславят разкриване на информация за биологичния произход на осиновеното лице, а и молителката не е зявила нито един конкретен установим факт, който да се квалифицира като важно обстоятелство. Посочил е, че доводите, свързани с личния и семеен живот – за изграждане на собствена идентичност, предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак с биологични родственици и узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция, не представляват конкретни факти от действителността, а са правна квалификация, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма, но, за да се стигне до правна квалификация на фактите и приложение на правната норма, преди това молбата e следвало да съдържа твърдения, а в процеса - да са доказани конкретни факти от действителността, за да може след това съдът да изтълкува и приложи правната норма. Въззивният съд е приел, че разкриването на факта на осиновяването би довело до неблагоприятни последици за рождената майка на молителката и семейството й, тъй като е доказано, че тя има съпруг и деца, живее в малко населено място и е на пенсионна възраст. Посочил е, че по делото липсват конкретни данни за генетични заболявания на молителката и/или децата ѝ, както и данни нейно дете да има намерение да встъпи в брак, т.е. да е налице реална опасност незнанието на биологичния произход да доведе до кръвосмешение.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1.„Представлява ли “важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105 СК установяването в биологичния род на генетични предразположения и болести?“;

2.“Следва ли молителя да има установени в хода на производството проявени здравословни проблеми, за да са налице важни обстоятелства за разкриване на произхода му по смисъла на чл. 105 СК?“;

3.“Следва ли молителя да посочи конкретни факти, свързани с пречки за брака?“;

  1. „Следва ли родителите по акт за раждане да изразят изрично съгласие, за да бъде предоставена информация в производството по чл.105 СК?“.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените въпроси могат да бъдат обобщени (съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) до един, който съставът на ВКС уточнява и конкретизира в следната формулировка: „Кои са тези “важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?“, като по поставения въпрос въззивното решение противоречи на актуалната практиката на ВКС (цитирана и от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК), обективирана в решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2020 г., IV г. о., в което е прието, че: “важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел.

Междувременно, след постановяване на въззивното решение, разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е изменена, като понастоящем тя гласи, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата, може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Изменението е обнародвано в ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 година.

С § 37 от ПЗР към ЗИДСК (ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) законодателят е приел, че започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред. Настоящото дело попада в предметния обхват на § 37 от ПЗР към ЗИДСК, с оглед на което по него е приложима новата редакция на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК, която се отличава от предишния текст на нормата, съобразен по делото от въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, състав на IІІ отделение,

Цитирани разпоредби

10