Определение № 1052 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3139/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М.,чрез адв.П. Г., срещу решение № 172 от 14.05.2024 г. по в. гр.дело № 187/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение №27 от 08.01.2021г по гр.д № 1038/2023г на Пазарджишки районен съд, уважил иск на кредитора „Шел България ”ЕАД по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ,предявен по отношение на Л. П. М. и М. Г. М. за относителна недействителност на сделка на разпореждане между тях с ½ ид. част от недвижим имот, предстваляващ апартамент в [населено място] с площ 102,26кв.м ,самостоятелен обект в сграда с иденификатор ...................., като увреждаща кредитора сделка,обективирана в одобрено от бракоразводния съд споразумение за уреждане на имуществените им отношения след прекратяване на брака. В хода на образувано през 2018г срещу длъжника Л. П. М. изпълнително производство за парично вземане ,при вписани възбрани върху двата притежавани от длъжника в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата М. Г. М. недвижими имот –апартамент с площ 102,26кв.м и апартамент с площ 57 кв.м (като възбраните са до размер на 1/2 ид. част), през 2022г принудително изпълнение е било насочено върху ½ ид.част от апартамента с площ 57кв.м.Извършен е бил опис за изнасяне на имота на публична продан ,за който и двамата съпрузи са уведомени от ЧСИ С.. С решение от 27.01.2023г по гр.д№3830/2022г на РС Пазарджик бракът между ответниците е бил прекратен по взаимно съгласие, като съдът е утвърдил споразумение за уреждане на имуществените им отношения, по силата на което М. Г. М. става изключителен собственик на апартамента,нах. се на ул.„Г.Р. №9а в [населено място] с площ 102,26кв.м.,а Л. П. М. става изключителен собственик на апартамента,нах.се на [улица] в [населено място] с площ 57 кв.м.Това имуществено разместване длъжникът в изпълнителното производство е противопоставил на кредитора на 16.02.2023г с позоваване на несеквестируемостта по чл.444,ал.1т.7 ГПК,тъй като след развода апартаментът на [улица] в [населено място] с площ 57 кв.м. вече е единственото му жилище. Въззивният съд е приел атакуваната сделка /спорзумението/ за увреждаща кредитора,за което и двамата ответници са знаели (чл.135, ал.2 ,във вр чл. 135, ал.1 предл. второ ЗЗД).С факта на лишаване от собственост по отношение на втория,по- голям недвижим имот ответникът М. накърнява интересите на кредитора,защото го е лишил от възможност както да насочи изпълнение върху имота ,станал еднолична собственост на ответницата М. ,така и да продължи изпълнението по отношение на апартамента,станал еднолична негова собственост. Поради това ОС Пазарджик е признал правото на взискателя да насочи принудително изпълнение върху процесната ½ ид. част от имота,прехвърлен в собственост на бившата съпруга и понастоящем касатор М. Г. М.,като се е позовал на мотивите в ТР №5 от 29.12.2014г ОСГТК на ВКС за характера на иска по чл. 135 ЗЗД, интересът от него и последиците от провеждането му. Въззивният съд е отговорил на доводите на защитата като е изтъкнал,че уважаването на иска не създава солидарна отговорност,не легитимира приобретателя като длъжник ,в случая ответницата М. също няма да придобие качеството „длъжник” по отношение на ищцовото дружество ,а само ще бъде длъжна да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение до размера ,в който Павловият иск е уважен. В касационната жалба М. Г. М.,чрез пълномощник адв П. Г. излага оплакване за незаконосъобразност на решението, след като ищцовото дружество не е кредитор на другия съпруг- ответник ,съответно този ответник няма качеството длъжник. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се изтъква чл.280,ал.1,т.1 ГПК с довод за противоречие на въззивното решение с приетото в ТР №5 от 29.12.2014г ОСГТК. Цитираната от въззивния съд част от мотивите на същото тълкувателно решение, се преформулира в следния въпрос: Задължена ли е М. М. да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение. Обосновката на изтъкваното основание защитата подкрепя отново с цитат, от мотивите на същото тълкувателното решение:„ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг-ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник.Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна” Отговор е постъпил от кредитора „Шел България ”ЕАД .В случая е налице знание на длъжника и третото лице ,че увреждат кредитора със своята разпоредителна сделка като субективна предпоставка.Не е поставен обуславящ за изводите на съда въпрос.Приетото от съда е изцяло в синхрон с ТР №5 от 29.12.2014г по т.д №5/2013г ОСГТК Освен че е съпруга на длъжника, ответницата е била уведомена за изпълнителните действия /опис на имущество/,което според установената практика на ВКС е достатъчно за направените от съда изводи ,без да е необходимо третото лице да знае всички белези които индивидуализират вземането. След преценка Върховен касационен съд, III гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване За всяко трето лице, с което длъжникът е договарял възмездно при разпореждане със свое имущество и при положение, че това лице също знае за увреждащия характер на сделката, породеното задължение „да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение” е следствие от успешното провеждане на иск от кредитора срещу двете страни по сделката при предпоставките на чл.135,ал.1,предл. второ,във вр. ал.2 ЗЗД. Последиците не са различни, когато „лицето с което длъжникът е договарял”е настоящата или бивша съпруга на длъжника при личен дълг на последния към кредитор ,упражнил правото си да предяви отменителния иск, те не са различни и за ответницата по настоящето дело ,както е приел въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС. Установената практика на ВКС се интерпретира превратно от касатора.В разяснителната част от мотивите на ТР №5 от 29.12.2014г по т.д №5/2013г ОСГТК се посочва,че при успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение,легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник.За него,приобретателя, единствено се „въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение”. Тези (преформулирани във въпрос) съображения на ОСГТК изтъкват последиците от решението за уважаване на Павловия иск спрямо лицето, с което длъжникът е договарял, привлечено като ответник и е отбелязано,че в теорията и практиката те са безспорни. Въззивният съд не е постановил обратно разрешение по въпроса ,след като в настоящия случай ответницата по атакуваната с иска сделка/сега касатор/е в положението на посочения приобретател ,т.е лице с което длъжикът е договорал, а не съпруга която поради режима на СИО е договаряла заедно с него при сделка с трето лице.Тълкувателният отговор по т.1 от решението на ОСГТК по т.д №5/2013г на ВКС е даден с цел преодоляване на противоречива съдебна практика, формирана при втората от посочените хипотези (с увреждащата сделка съпрузите съвместно отчуждават в полза на трето лице свое имущество в режим на СИО), като е даден отговор на въпроса може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. В случая нито кредиторът-ищец е претендирал, нито въззивният съд е потвърдил разрешение за уважаване на иска за повече от ½ ид. част относно разпоредения имот /процесния апартамент/,съответно не е налице противоречие на въззивното решение с данения по тълкувателен ред отговор, че при хипотезата в която дългът е личен на единия от съпрузите и те не са солидарни длъжници, по отношение на кредитора сделката е недействителна за ½ ид.ч., а не за целия имот, тъй като за частта от прекратена СИО която е разпоредил съпруга,който не е длъжник,сделката е действителна по отношение на кредитора на другия съпруг включително. Предвид изложеното, не е налице поддържаното от защитата основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски за адвокатска защита, установени в размер на 3000 лева по договор от 06.08.2024г, приложен към депозирания отговор Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.