Определение № 1456 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5207/07.03.2023 г. на М. К. Т. и М. М. Т., действащ чрез своя баща и законен представител М. Т., [населено място], чрез адвокат С. Л., срещу въззивно решение № 103/24.01.2023 г. по в. гр. д. № 2762/2022 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Липсата на информирано съгласие за определен диагностичен процес или поставяне на сребърна гъба в конкретния случай действие или бездействие е, което да бъде определено като медицински деликт; 2. Липсата на час на смъртта в съобщението за смърт, издадено от болничното заведение, нарушение ли е, което да се определи като медицински деликт, доколкото часът на смъртта установява реалното настъпване на същата, а видно от медицинската документация след настъпилата смърт е имало венозен достъп на пациента; 3. Позоваването на съда на медицински стандарт, различен от нормативно установения за съответния случай, а именно спешна медицина вместо АГО и хирургия, е ли основание за връщане на делото на съответната инстанция за ново произнасяне и води ли до недопустимост на съдебното решение; 4. При медицински деликт съдът длъжен ли е да мотивира решението си при приложение на относимия към случая медицински стандарт, действащ към датата на настъпване на вредоносния резултат, а именно смърт на пациент; 5. Следва ли съдът в определението си за допускане на СМЕ да постави въпрос относно приложимия медицински стандарт и алгоритъма на действие по него, в съответствие с клиничната пътека, по която е лекуван пациентът; 6. Какво е значението на изискването за писмена форма на информираното съгласие при операция на пациента и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценката за отговорност на лекуващия лекар; 7. Как следва да се преценява наличието на противоправно деяние. Нарушаване на етичните норми представлява ли противоправното твърдение. В отделно изложение по чл.284, ал.3 ГПК касаторите сочат решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи по поставените въпроси. В изложението се съдържат и оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касация „УМБАЛ СОФИЯМЕД“ ООД, гр. София, и третото лице-помагач „ЗД ЕВРОИНС“ АД са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорват жалбата и по същество. Претендира разноски пред касационната инстанция. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 262276/08.07.2022 г. по гр. д. № 8746/2020 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от М. К. Т., действащ лично и в качеството си на законен представител на М. М. Т., против „УМБАЛ СОФИЯМЕД“ ООД искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки ищец по 600 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от на смъртта на М. В. И., настъпила в резултат на лечение, извършено по възлагане на ответника и осъществено при неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика. Въззивният съд е приел за установено, че на 08.07.2016 г. е починала М. В. И.. Ищецът М. Т. е неин син, а ищецът М. Т. е негов баща. От приетата по делото медицинска документация и неоспорената медицинска експертиза, е установено, че М. И. е постъпила на 17.06.2016г. в отделението по АГ на МБАЛ „Стамен Илиев“, гр. Монтана, за раждане. Консултирана е с офталмолог поради очно заболяване и е изразено мнение за оперативно родоразрешение. Поради обременена акушерска анамнеза е назначено цезарево сечение. На 19.06.2016г. без усложнение е родено детето М. Т.. На втория ден след раждането И. е била в добро общо състояние, със спокойна оперативна рана. Изписана е на 23.06. 2016г. в добро общо състояние. И. е хоспитализирана отново на 26.06.2016г. в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, поради фебрилитет и болки ниско в корема. И. е изписана на 05.07.2016 г., като в представената епикриза е отразена извършена операция на 27.06.2016 г. – релапаротомия, при което се констатира матка с възпалителни изменения и абсцес. Извършена е хистеректомия, направен е лаваж и дренаж на коремната кухина. Хистологичното изследване сочи на гнойно възпаление, огнищни кръвоизливи. Посочено, че И. е фебрилна и е настъпило усложнение- супурация /загнояване/ на оперативната рана. Вписано е превеждане за консултация и лечение в ответното болнично заведение. В издадената епикриза от УМБАЛ „Софиямед“ ООД е отразено, че И. е постъпила по спешност на 05.07.2016 г., като при направения оглед на оперативната рана е установено изтичане на гноевиден секрет по ръбовете на раната, а при снемане на единичните лигатури, оперативната рана се е отворила до фасция, с изтичане на обилно количество гнойна секреция. Вписано е още вземане на проба за микробиологично изследване и установено при преглед гнойно изтичане от маточната шийка. След КТ на корем и малък таз е установена суправагинална хестекертомия с формиран тазов абсцес, вероятно развитие на дифузен перитонит, възможен септичен инфаркт, наличие на абсцес в предната коремна стена. На 07.07.2016 г., в резултат на направени изследвания, е установено наличие на е. коли, а при гърлен секрет- вид кандида, от ранен секрет- ентерококи и стафилококи. Направена е предоперативна консултация с анестезиолог, и кардиолог. Извършена е операция – лапаротомия, като медицинският екип открива некротични материи и гноева секреция. При операцията е извършено премахване на абсцесни части, ламаж, дренаж, некректомия на увредени участъци от мускулите, поставена е вакуумна превръзка със сребърна гъба. Назначена е тройна антибиотична терапия и пациентката е преведена в ОАИЛ. На втори следоперативен ден е преведена в АГО в задоволително общо състояние, фебрилна с мек корем, налична перисталтика и при постоянна аспирация на оперативната рана. На 08.07.2016г., в 3,20ч. дежурният екип е констатирал, че пациентката няма дишане и сърдечна дейност. Вписано е в епикризата, че са констатирани данни за некротиращ фасцит, сепсис и съмнения за емболия. По делото е представен препис от история на заболяването, който съдържа почасовото проследяване на И. от постъпването й при ответника. В медицинското свидетелство за смърт е отразено, че М. И. е починала от сепсис, състояние след цезарово сечение, като причината за смъртта е развилото се септично състояние с полиорганно засягане, довело до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Съгласно констативен протокол и писмо от 12.08.2016 г. до ищците за извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ в болницата в гр. Монтана, са установени пропуски при лечението на починалата пациентка - взето е решение за извършване на релапаротомия и хистеректомия, без да направи клинично обсъждане с други лекари специалисти по АГ и без да се потърси консултация с републикански консултант по АГ. Изготвена е предоперативна епикриза, в която не са отразени резултатите от клинико-лабораторните изследвания, не е определен оперативният риск и проблеми, определящи степента му, нито очакваният обем на оперативната интервенция, не е отразено клинично обсъждане. На 27.06.2016г. е извършена голяма оперативна интервенция по лапарохистеректомия, като хистологичният резултат е с данни за кръвоизливи, фиброзиране и гнойно възпаление на оментум и маточно тяло.Микробиологичният резултат от изследване показва, че няма бактериален разтеж, но не няма данни за изследване на хемокултура. Въззивният съд е обсъдил и констативен протокол за извършена от ИА „Медицински одит“ проверка на „УМБАЛ Софиямед“ ООД във връзка с лечението на М. И., в който не са констатирани никакви пропуски при оказването на медицинска помощ. От заключението на медицинската експертиза въззивният съд е приел, че видно от оперативен протокол на 19.06.2016 г. пациентката е родила момче, като оперативното родоразрешение е протекло без усложнения, а на следващия ден И. е била в добро общо състояние, с добър отговор на проведеното лечение. Следващото ѝ хоспитализиране на 26.06.2016г. в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр. Монтана, е осъществено поради наличие на висока температура, главоболие и отпадналост в продължение на няколко дни /оплакванията датират от 24.06./, в които по телефон лекуващият лекар на пациентката е препоръчал започване на терапия с антибиотик и консултативен преглед на 25.06.2016г. /на който не се е явила и няма данни да е започнала лечение с антибиотик/. На 26 юни е направен план за лечение с тройна антибиотична комбинация, като е извършена и оперативна интервенция – хистеректомия, след която пациентката е преведена в ОАИЛ – контактна, адекватна, афебрилна. Продължено е антибиотичното лечение, но въпреки него на шестия постоперативен ден от субфасциалния дрен е започнало да изтича възпалителна секреция. Според вещото лице тези възпалителни усложнения са последица на вътреболнична инфекция, тъй като са възникнали по време на болничния престой на И. в МБАЛ „д-р Стамен Илиев“ АД. Предразполагащ фактор за настъпването на инфекцията е бременността, при която има намален имунитет на родилката. В заключението е посочено, че въз основа на клиничните данни за развиващия се пуерперален ендометрит, потвърден ехографски за възпалителен процес, началникът на отделението по АГ в болницата в гр. Монтана е взел решение за извършване на релапаротомия и хистеректомия, без да се направи клинично обсъждане на случая с други специалисти по АГ или хирурзи от лечебното заведение, с инфекционист – лекари, които имат по-голям опит при лечението на следродилните инфекциозни усложнения. Диагнозата „сепсис” не е поставена своевременно. В предоперативната епикриза не са отразени клинико-лабораторни изследвания, не е определен оперативният риск. Въпреки че на 27.06.2016г. е извършена оперативната интервенция с отстраняване на инфектираната матка и част от оментума, лаваж и дренаж, наличната инфекция не е овладяна, не е диагностициран развиващият се сепсис, защото не е изследвана хемокултура. Вещото лице е дало заключение, че при ответната болница пациентката е постъпила по спешност на 05.07.2016 г. с приемна диагноза супрацервикален абсцес и парафасциален абсцес. След извършени прегледи и консултации на И. е извършена релапаротомия, отстранени са некротични материи и гноевиден ексудат, некротични фасции и мускули, евакуиран е супрацервикален абсцес. Поставена е вакуумна превръзка със сребърна гъба за прилагане на иновативна техника за лечение на тежки усложнения. Резултатите от взетите проби на 05.07. и 06.07.2016 г. показват полирезистентна бактериална флора. На 07.07. И. е преведена в АГО в задоволително състояние с постоянна аспирация на оперативна рана, лаваж и адекватна диуреза. Според вещото лице проведеното лечение е било адекватно, съобразено с последните възможности на медицината, утвърдените медицински стандарти и добрите медицински практики. Въпреки агресивната терапия, организмът на пациентката не е успял да се пребори с тежките постоперативни усложнения, тъй като при бременните имунната система е потисната и при наличие на полирезистентна бактериална флора /болнични щамове/, която има множествена резистентност, дори и към най-ефективните антибиотици, развитието на септичния процес не е могло да бъде спряно, което постепенно със засягането на различните органи и системи е довело до полиорганна недостатъчност и смърт на пациентката. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че развитието на тежката клинична картина при пациентката не би могло да стане по време на болничния престой при ответника, това е преди постъпването при него. От заключението на назначената във въззивното производство допълнителна медицинска експертиза въззивният съд е установил, че на И. са извършени всички необходими консултации в спешен порядък. Настъпилата смърт на жената не зависи от проведените консултации, а целта е била максимално бързо да се овладее сепсиса, но е било необходимо време да подейства назначената ѝ терапия, като това лечение можело да се провежда и в АГО. Посочено е, че преценката за използването на сребърната гъба е на опериращия хирург, не се изисква съгласие на пациента и има за цел по-бързо възстановяване, което не противоречи на правилата на добрата медицинска практика. Въззивният съд е приел за безспорно, че лекарите от медицинския екип, положил грижи за И. в ответната болница, са нейни служители, на които са възложени функции по предоставяне на медицински услуги на пациенти. Посочил е, че при твърдение, че следва да се ангажира отговорността на болнично заведение за деликтно вредоносно поведение на негови служители /медицински лица/, следва да се съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност и съгласно чл.80 ЗЗ качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата на добрата медицинска практика, приети по реда на чл.5 ЗСОЛЛДМ. В съдебната практика понятието „лекарска грешка“ е дефинирано като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултация, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти и Правила за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество /чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ/, в резултат на което е причинено увриждането. Въззивният съд е приел за установено, че при постъпването на М. И. в болничното заведение състоянието ѝ е било спешно. Посочил е, че съгласно чл.99, ал.2 ЗЗ спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, като помощта е насочена към предотвратяване на смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. С действащата към релевантния момент Наредба №12/30.11.2015г. за утвърждаване на стандарт „Спешна медицина“ са регламентирани правилата за работа на лечебните заведения и спешни центрове при определяне състоянието на спешност на пациента. Преценката, дали едно състояние е спешно, е медицинска. В случая е спазен изработеният алгоритъм и изискванията на медицинския стандарт, установен с Наредба № 12 от медицински екип на ответника при приема и лечението на М. И.. Специалистите при ответника са приели, че постъпващият пациент е спешен, което е потвърдено от медицинската експертиза, според която тя е приета в състояние на неустановен и нелекуван сепсис. При приемането е съобразена съпровождащата документация, извършен е преглед, проведено е клинично обсъждане, състоянието е преценено като спешно, направен е план за изследване. Проведена е консултация с началника на ОАИЛ и е назначено антибиотично лечение, което според медицинската експертиза е било адекватно. Състоянието на пациенката е следено почасово. Извършената оперативна намеса е била предшествана от консултации с различни специалисти - хирург, АГ консултант, анестезиолог. При операцията са прочистени некротични материи и гноевиден ексудат. Следоперативно жената е превързана със сребърна гъба, което е иновативно лечение. От резултатите от взетите проби при постъпването в ответната болница е потвърдено наличието на полирезистентна бактериална флора.Според медицинската експертиза се касае за вътреболнична инфекция, довела до възпалителни усложнения, които са се развили преди постъпването при ответника, довели до сепсис, който не е своевременно диагностициран. Диагностицирането с некротизиращ фасцит е извършено при ответника и е причина за предприетата операция на 07.06., при която се потвърждава наличието на инфекция и фасцит. Съдът е посочил, че според медицинското заключение сепсисът и фасцитът не са получени от И. при ответника. Тя е постъпила с тези заболявания, до този момент нелекувани. Те са констатирани от ответника и пациентката е третирана адекватно на поставената диагноза, но състоянието ѝ е било увредено и времето не е стигнало на лечението на подейства. За неоснователно е преценено възражението на ищците, че преждевременно И. е преведена от ОАИЛ в АГО. Съдът е възприел медицинското заключение, че при превеждането на И. в АГО е преценено, че след направената при ответника операция тя е била в добро общо състояние и е можело да бъде наблюдавана и в АГО, т.е. за лечението е без значение къде точно е настанена. За неотносими към спора са преценени твърденията за неточни записвания в медицинската документация на И., поради липсата на взаимовръзка с настъпилата смърт. Медицинските лица при ответника са действали своевременно - бързо, компетентно, адекватно на ситуацията и качествено, а настъпилата смърт не е в причинна връзка с проведеното лечение. Фактът на настъпилата смърт при ответника не е достатъчен за ангажиране на отговорността му. За да приеме за неоснователни доводите на ищците, че не са съобразени медицинските показатели на пациентката, че е предприета медицинска интервенция без консултация с инфекционист, въззивният съд се е основал на медицинската експертиза, установяваща спешност на състоянието на И. и необходимост от оперативни действия за отстраняване на некротизиралата тъкан и гной с цел прочистване на организма. Настъпилата смърт не е в причинна връзка с операцията, а е последица от усложнения от бактериална инфекция и несвоевременно диагностициране и лечение преди постъпване на И. при ответника. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Така формулираният първи въпрос е по съществото на спора. Той касае пряко предприетите действия на медицинските екипи, осъществявили медицинска грижа на пациента и преценка за приложимостта на „сребърна гъба в конкретния случай“ не може да бъде извършена в производството по допускане на касационно обжалване. Освен това в мотивите на въззивния съд, основани на неоспорените по делото доказателства, вкл. експертни заключия, е прието, че това медицинско решение е иновативно, приложимо е в подобни случаи и е по преценка на опериращия хирург, като не се изисква съгласие на пациента. То има за цел по-бързо възстановяване и не противоречи на правилата на добрите медицински практики. Вторият въпрос е фактически. Той е и неотносим, защото се задава при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Не е ясна връзката между твърдяното оформление на документа за смърт на пациентката и заявения като извършен от служителите на ответника деликт, доколкото свидетелството е документ, констатиращ обективен факт на настъпилата смърт на едно лице. Третият въпрос не обуславя преценка за евентуална недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК в производството по чл.288 ГПК. Приложимостта и спазването или не на определен медицински стандарт касаят съществото на спора с оглед преценката за наличие на твърдения деликт, а не правната квалификация на предявения иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а оттук и това не може да рефлектира върху допустимостта на съдебното решение. Четвъртият въпрос също не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е изложил подробни мотиви и е приел, че не е доказана причинната връзка между настъпилата смърт в ответното лечебно заведение и действия или бездействия на съответните медицински екипи. От доказателствата по делото той е приел, че се касае за спешно състояние на постъпилата пациентка, като е установено спазването на изработения логоритъм и изискванията на медицинския стандарт по Наредба №12, при който бързото диагностициране и лечение е насочено към овладяване на спешното състояние на пациента и извеждането му от състоянието, застрашаващо живота. Следователно посочените четири въпроса не представляват общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те отразяват оплакванията на касатора за неправилност на решението поради необоснованост, вследствие на неправилен анализ на събраните по делото доказателства относно осъществяването на фактическия състав на твърдения деликт. Въззивният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства /вкл. цялата медицинска документация, оперативни протоколи и заключения на назначената медицинска експертиза/, е счел, че осъщественото лечение и извършените манипулации на И. при ответното болнично заведение са съобразени с медицинските стандарти и добрата медицинска практика, адекватни спрямо състоянието на пациентката. Въззивният съд е посочил, че спазването на изискванията на медицинския стандарт за конкретния случай е установено и от констативния протокол на ИА „Медицински одит“ и от заключението на вещото лице. Леталният изход е в резултат на усложнения, причинени от бактериална инфекция и несвоевременното диагностициране и лечение преди постъпването на пациентката при ответника. Петият въпрос също не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение, доколкото съобразно ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая доказателствената тежест за наличие на деликт е на ищците и те са имали възможност да поставят въпроси на експертите за установяване на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и действията на лекарския екип в ответната болница. В случая въззивният съд, с оглед оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение и изводите в него за спазване на добрите медицински практики, при липса на искане от ищците за допускане на нови доказателства, е приел, че служебно трябва да назначи допълнителна медицинска експертиза, като е поставил задачи, поради необходимост от специални знания, за изясняване на възникнали въпроси във връзка с факти и обстоятелства по делото. Касаторите са имали процесуална възможност също да поставят въпроси към експертизата, което не са сторили. Процесуалното бездействие на страната не може да бъде аргумент за процесуално нарушение на съда. Оплакванията за необоснованост на фактическите му изводи не могат да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Последните два въпроса, както са формулирани, не могат да се преценят като относими към решаващите мотиви в обжалваното решение. Въпросът за писмената форма на информираното съгласие при операция на пациент не е разискван от въззивния съд. Последният е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба по отношение на твърдяната липса на писмено съгласие за прилагане на „сребърна гъба“ и значението й към осъществяване фактическия състав на деликта. Неясно е в каква връзка въпросът се поставя от касаторите в настоящото производство. Въпросите: „как следва да се преценява наличието на противоправно деяние; нарушаването на етичните норми представлява ли противоправно деяние“, също не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Първият е зададен общо и не предполага принципен отговор. Вторият не е обоснован с факти и обстоятелства от разглеждания случай. Неясно е конкретното противоправно твърдение и за нарушение на кои етични норми се касае, а оттук включени ли са такива доводи в предмета на спора пред въззивния съд. С оглед това тези въпроси също не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Доколкото в изложението към касационната жалба са релевирани твърдения за неизпълнение от страна на въззивния съд на задължението за обсъждане на оплакванията във въззивната жалба и относимите към спора доказателства, следва да се посочи, че е съобразена задължителната практика на ВКС – ТР№1/2013г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил относимите доказателства във връзка с твърдяното противоправно поведение на служители при ответника и правнорелевантните факти, като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обжалваното решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение. Твърди се и прилагане на неотносим за случая медицински стандарт по цитираната наредба. Твърденията представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото касаторите следва да заплатят в полза на ответника по касация „УМБАЛ СОФИЯМЕД“ ООД сумата 2000 лева – разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.