Определение № 3502 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2893/2024 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Ф. Д. срещу решение № 102 от 20.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 189/2024 г. по описа на Окръжен съд- Смолян, с което, след отмяна на решение № 65/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 178/2022 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, е отхвърлен предявения от Ф. Ф. Д. срещу В. Ф. П. иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответника да премахне дървата, поставени върху частта от [улица], идентична с реална част от поземлен имот с проектен идентификатор №* с площ 153 кв.м. и реална част от поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ 30 кв.м., съгласно изготвените скици–проекти от СГКК–Смолян, като възстанови преди съществуващото положение за свободно преминаване през улицата и в бъдеще да се въздържа от извършването на каквито и да е действия, препятстващи транспортния подход към имота на ищеца Ф. Ф. Д..

Касационният жалбоподател моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Смолян до касация, да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е решил въпросите, свързани с преценката дали са валидни разпорежданията с части от улица-общинска собственост и във връзка с доказателствената сила на актове за общинска собственост, с които процесните имоти, предмет на разпоредителни сделки, са актувани като частна общинска собственост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е решил въпроса дали [улица]в [населено място] представлява публична общинска собственост към момента на прехвърлителната сделка от 12.04.2018 г. Поддържа, че за процесните имоти- части от улицата- са съставени актове за частна общинска собственост без съответно решение на Общински съвет- Доспат за отпадане предназначението на имота. Поддържа, че улицата се ползва за обществени потребности, поради което няма основание имотите да бъдат актувани като частна собственост. Поддържа, че праводателите на ответника не се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти, съответно не са прехвърлили на ответника и право на собственост върху тях. Счита, че сделката между Община Доспат и праводателите на ответника нарушава чл.15, ал.3 от ЗУТ, както и че не е налице съсобственост върху имота, съответно не е приложим реда на чл.36, ал.2 от ЗОС за прекратяване на съществуващата съсоственост.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че за допускане до касация на обжалваното решение са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК като поставя два въпроса:

1.Материалноправен въпрос- дали процесният поземлен имот / [улица]в [населено място],обл. С./ представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка - 12.04.2018 г., с която община Доспат е прехвърлила на Ф. А. П. собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващата сделка - от 24.06.2020 г.

Поддържа, че решението противоречи с установената задължителна практика на ВКС в ТР № 4/07.07.2010 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2009 г., както и на установената съдебна практика с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 10 от 20.02.2013 г. на ВКС ІІ г.о. по гр.д. № 742/2012 г., Решение № 98 от 02 08 2018 г. по гр.д. № 4308/2017 г. на ВКС, 3-то г.о., в които е прието, че спорът дали имот представлява публична или частна общинска собственост следва да се реши с оглед предназначението му.

2. Процесуалноправен въпрос- каква е доказателствената сила на актовете на общинската собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта на публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства.

Поддържа, че по този въпрос решението на ОС-Смолян противоречи на решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр.д. № 647/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 71 от 28.04.2015 г., постановено по гр.д. № 6943/2014 г. на ВКС І г.о. и решение № 98 от 02.08.2018 г. по гр.д. № 4308/2017 г. на ВКС ІІІ г.о.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. П., представлявана от адв. П., оспорва решението да е неправилно. Възразява,че касаторът не поставя правни въпроси от значение за изхода на съответния спор, които да са включени в предмета на делото. Развива съображения за правилност на обжалваното въззивно решение. Моли за присъждане на разноските, направени по делото.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е възприел установената от Районен съд-Чепеларе фактическа обстановка като правилна. Съдът е посочил, че е безспорно, че ищецът Ф. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по одобрените КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 1036 кв.м., ведно с построените в него сгради.

Съдът е проследил процеса на придобиване на право на собственост върху спорните имоти от ответника- възприел е, че на 23.12.2017 год. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с чл.54, ал.1, т.2 от НПРОИ, чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ и решение №502/30.11.2017 год. на ОбС – Доспад, бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на общински имот между Община Доспат от една страна като продавач и Ф. А. П. – от друга като купувач. Съгласно този договор продавачът се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост върху части от общински имоти с идентификатори №№* и * с площ 183 кв.м., придаващи се към новообразувания имот с идентификатор * по изработен проект, кв.39, по плана на [населено място]. Във връзка с този договор Ф. А. П. и Ф. А. П. подали заявление в СГКК – [населено място] за изменение на кадастралната карта на [населено място], въз основа на което били изготвени скица – проект №15-190562/28.03.2018 год. за проектен имот с идентификатор * с проектна площ 153 кв.м. и скица – проект №15-190494/28.03.2018 год. за проектен имот с идентификатор * с проектна площ 30 кв.м. По отношение на проектен имот с идентификатор * е посочено, че изменението засягало поземлените имоти, като 153 кв.м. се отнемат от поземлен имот *, с трайно предназначение – урбанизирана територия и НТП – за второстепенна улица, с адрес: ул. Д. [населено място], собственост на Община Доспат. По отношение на проектен имот с идентификатор * е посочено, че изменението засяга поземлените имоти, като 30 кв.м. се отнемат от поземлен имот ***, с трайно предназначение – урбанизирана територия и НТП – ниско застрояване, частна собственост, без данни за собствениците.

Община Доспат актувала двата имота, за които били издадени скиците – проект, като за имот с проектен идентификатор №* бил съставен акт за частна общинска собственост №2195 от 12.04.2018 год., а за имот с проектен идентентификатор №* бил съставен акт за частна общинска собственост №2196 от 12.04.2018 год.

На 12.04.2018 год. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с чл.54, ал.1, т.2 от НПРОИ, чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ и решение №502/30.11.2017 год. на ОбС – Доспат, бил сключен окончателен договор за покупко – продажба на общински имот между Община Доспат от една страна като продавач и Ф. А. П. – от друга като купувач, съгласно който продавачът прехвърлил на купувача правото на собственост върху двата имота с проектни идентификатори * с площ 153 кв.м. и с идентификатор * с площ 30 кв.м.

Съдът е установил, че с нотариален акт №121 от 09.03.2018 год. по описа на Нотариус З. И. с рег. №555 Ф. и Ф. П. били признати за собственици, в режим на СИО, на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място] с площ 701 кв.м., ведно с построените в имота сгради. След извършено изменение в кадастралната карта имотите с идентификатори *, * и * били обединени в един имот с нов идентификатор *** с площ 884 кв.м.

Този имот на 24.06.2020 год. Ф. и Ф. П. продали на ответника. За този имот, по искане на ответника, със заповед №К-345-1/24.06.2022 год. на кмета на община Доспат бил одобрен ПУП – ПР за прилагане на първа регулация като се регулира нов УПИ ** в кв.39 с площ 884 кв.м. по имотни граници на поземления имот.

Тази заповед е била обект на съдебен контрол по жалба на настоящия ищец, във връзка с която било образувано адм. дело №341 /2022 г. по описа на Административен съд – Смолян. С определение №216/21.04.2023г. АдмС – Смолян е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.

Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания от разпитите на свидетелите М. К. и К. А., от които е установил,че до преди три – четири години с кола спокойно се стигало до имота на ищеца, но от две - три години съседът му заградил част от пътя с железни тръби, на които има сложени ритловици и метална тел и там складирал дърва, което препятствало достъпа на Д. до имота.

Съдът е кредитирал и изслушаните по делото технически експертизи, като основното заключение установявало, че имотите съответстващи на имоти с идентификатори * и * по одобрените КККР на [населено място] попадали в имот отреден за път, който имот попадал в квартал 39- целият отреден за активна свлачищна зона и озеленяване, но липсвало урегулиране на улицата. Вещото лице е посочило, че при проверка в служба ТСУ - Община Доспат не му били представени документи свързани с промяна на предназначението на улицата и приемало, че таква промяна не извършвана. В Община Доспат нямало документи относно изработване на ПУП за процесните имоти по решение №421 по протокол №29 30.06.2017г. на ОбС- Доспат, с което е дадено съгласие за преотреждане на имотите. Вещото лице установявало, че преди продажбата на частите от [улица], същата била с ширина средно 7,80 м., а след продажбата на частите от [улица]същата станала с ширина средно 1,20 м. Според експерта в одобрения с решение №666 /протоколно 50/20.12.2018 г. ОУП на [населено място], [улица]не била включена в уличната мрежа, като е посочено, че и в останалите квартали, които са в жилищно устройствени зони вътрешно обслужващите улици не били обозначени в графичната част на ОУП. Отрежданията на Общия устройствен план за тази територия били 2/Оз - устройствена зона за озеленяване. По отношение на транспортният достъп до имот с № ***, вещото лице установило, че преди продажбата на частите от ул. Д., такъв достъп бил възможен от север и от юг, а след продажбата им е възможен само от север, като от южната страна бил възможен пешеходен достъп.

В допълнителното си заключение вещото лице установявало, че денивелацията от североизточният край на имота на ищеца, където се намира бетониран път (подход към имота от към улица „З.) до южният край на имота, където се намира обработваемата площ на имота не е пречка за осъществяване на транспортен достъп. Съществували изградени подпорни стени укрепващи този бетонен път, както и обслужващи сгради около бетонният път, между които би било трудно да се осъществи транспортен достъп до обработваемата част от имота. Вещото лице е посочило ощие, че с плана от 1984 год. не съществувало цялостно урегулиране на дворищните парцели в квартал 39. Урегулирането е станало по-късно, със заповед № К-345-1/24.06.2022 год. на Кмета на Община Доспат. Според вещото лице тази заповед противоречала на разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че няма данни [улица]да е публична общинска собственост, тъй като от заключението на СТЕ се установявало, че улицата не е урегулирана. Приел е, че улицата се състояла от два имота, за които били съставени актове за частна общинска собственост и никоя от страните не твърдяла по делото, че общината не е собственик на улицата, нито оспорвала, че имотите били частна общинска собственост. Приел е, че ответникът е придобил право на собственост върху двата спорни имота, правомерно ползвал собствеността си и ако ищецът няма транспортен достъп до своя имот, това се дължи на негови действия.

При така формираните изводи по фактите въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал предявения от него иск и същият следва да бъде отхъврлен, след отмяна на първоинстанционното решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Допускането до касация на обжалвано въззивно решение е в зависимост от доказването на предпоставки за селекция на касационната жалба. За наличието на част от тези предпоставки- посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационният състав следи служебно. За останалите предпоставки за допускане на въззивно решение до касация, посочени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, касационната инстанция, проверя в рамките и съответно на сезирането от страна на касатора. Съгласно задължителните разяснения по тълкуването и приложението на закона, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо с решението си съдът да се е произнесъл по правен въпрос, такъв който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, в противоречие със задължителната практика на ВС, ВКС, КС, СЕС или по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да бъде допусната до касация подадената касационна жалба следва жалбоподателят да е посочил конкретния правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Формулираният от касаторът правен въпрос може да е материалноправен или процесуалноправен, но следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, без да има за предмет правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да бъде селектирана касационната жалба и решението да бъде допуснато до касация е необходимо касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

По отношение на първия поставен от касаторът въпрос/ дали процесният поземлен имот / [улица]в [населено място],обл. С./ представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка - 12.04.2018 г., с която община Доспат е прехвърлила на Ф. А. П. собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващата сделка - от 24.06.2020 г./- не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен, а фактически въпрос. Въпросът е фактически, защото отговорът му зависи не от приложението на конкретна правна норма, а от това какви конкретни факти са установени по делото. За да бъде отговорено на този въпрос следва да се преценят събраните по делото доказателства, което е недопустимо във фазата по селекция на касационната жалба за допускането разглеждането на делото от касационната инстанция. Отговорът на този въпрос изисква съобразяване на доказателства за това дали се установява отреждане с уличнорегулационен план или ПУП на спорните имоти за улица, какво е било предназначението им, били ли са отредени за обществено обслужване и т.н.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че така поставеният въпрос не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Смолян.

Следващият поставен въпрос/ каква е доказателствената сила на актовете на общинската собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта на публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства/ е решен в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос, включително в съответствие с тази, цитирана от касатора. Безпротиворечива е практиката на ВКС, че актовете за държавна и общинска собственост са официални свидетелстващи документи, които съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за вписаното в тях и до тяхното оборване, фактите, които са удостоверени, следва да се смятат за установени. Актовете за общинска или държавна собственост констатират правото на собственост на съответния титуляр и вида собственост- публична или частна. Актовете имат легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост и могат да бъдат оспорвани от всяко заинтересовано лице, което претендира противопоставими права и съответно има правен интерес оспорването им както по отношение на титулярството на правото, така и по отношение на вида удостоверена собственост на титуляра.

Така установената практика на ВКС е съобразена от въззивния съд, който изследвайки преюдициалния въпрос дали сделката, прехвърляща право на собственост върху спорните сега части от имоти от Община- Доспат на праводателя на ответника е действителна, е проверил както титулярството на праводателя- Община-Доспат, така и вида на общинската собственост. Въззивният съд е посочил в своето решение, че правото на собственост на Община Доспат върху процесните имоти, продадени на праводателя на ответника, не е спорно. Посочил е, че двата имота, продадени от Община – Доспат не са отредени за улица, не са урегулирани с план за улична регулация и липсва доказателство за публичния характер на собствеността на общината. В своето решение въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, приел е представените актове за частна общинска собственост като легитимиращи праводателя на ответника, проверил е дали констатациите в представените актове за общинска собственост са оборени или не и съответно е зачел удостоверените в двата акта права.

По делото решаващите мотиви на съда са други. Съдът е приел, че придявеният иск по чл.109 от ЗС е неоснователен, тъй като няма пречка за ищеца да ползва своя имот, включително да го достига с автомобил, която пречка да е създадена от ответника. Приел е, че ако има такава пречка за достъп до имота на ищеца с автомобил, то тя се дължи на действия на самия ищец.

Негаторният иск е предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика спокойно и в пълен обем да ползва имота си. Именно такова посегателство върху спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца по делото не се установява.

По делото е установено, че до имотът на ищеца, преди ответникът да закупи своя имот, съседен на този на ищеца, се е достигало от север и от юг. След продажбата на двата процесни имота от Община- Доспат достъпът до имота на ищеца с автомобил е възможен само от север, където обаче са налични затруднения поради изградени от самия ищец съоръжения в собствения му имота. В същото време се установява, че двата продадени от Община – Доспат имота са общинска собственост, което е безспорен факт по делото, същите не са част от урегулирана улица с план за улична регулация и от доказателствата по делото се установява, че имат характер на частна общинска собственост. Това е така, защото процесните два имота, продадени от Община – Смолян, са ползвани фактически като път, но липсва отреждане на имотите за улица. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици. По този начин се определя съответното предназначение на тази част от земната повърхност. С ПУП за регулация на улици, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗУТ, съответните имоти се урегулират като улици и се определя тяхното предназначение като обекти на публична собственост и като част от улична мрежа /чл.112,ал.2,т.1 и т.9 ЗУТ/.Липсва установяване по делото за такова отреждане на процесните два имота, а ползването на имотите за преминаване – фактически за улица- не им придава нито статут на улица, нито ги определя като публична собственост. При така установеното правилен е изводът на въззивния съд, че ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор *, включващ двата спорни имота-бивша общинска частна собственост, с първа регурация, одобрена със заповед от 24.06.2022г на Кмета на община Доспат като УПИ кв.39 с площ от 884кв.м. и съответно, че той не възпрепятства неоснователно достъпа на ищеца до неговия имот с идентификатор ***.

По изложените съображения следва да се приеме, че поставеният втори въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което същият не може да служи за основание за допускане на решението до касационна проверка.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от В. П. на адвокат П..

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.