Определение № 348 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от К. Я. А. срещу въззивно решение № 9 от 09.01.2020 г. по възз. гр. д. № 375 /2019 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 199 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 54 /2018 г. по описа на Девинския районен съд, в частта, с която не е отменен нотариален акт № ..., том № .., рег. № ..., дело № .. /20.07.2016 г. по описа на нотариус Ц. П. относно недвижим имот, съставляващ УПИ ........, находящ се в [населено място], ведно с построените върху имота масивна жилищна сграда на два етажа с площ 72 кв.м., ведно с пристройка към жилищната сграда на един етаж с площ 34 кв.м. и две стопански сгради, подробно индивидуализирани в решението. Насрещните страни по жалбата З. И. А., Д. Я. А., А. И. Я. и Н. Д. Я. не вземат становище. Касационната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот. За да постанови обжалваното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: Отмяната на констативен нотариален акт (нататък и к.н.а.) е законна последица от уважаването на иска за собственост и се простира в рамките, в които се създава сила на пресъдено нещо с решението по исковете. Затова нотариалният акт правилно е отменен от първоинстанционния съд по реда на чл.537,ал.2 ГПК само по отношение на гаража и сайванта (по отношение на които е уважен искът за собственост на ищеца). Не може същият к.н.а. да се отменя в други части, които не се отнасят до спорните права, в какъвто смисъл е чл.537,ал.2 ГПК. Ако ищецът (К. А.) счита, че с акта са накърнени и други негови права, следва да предяви искове и за тях и при евентуалното им уважаване да претендира за цялостна отмяна на акта. От исковата молба и всички (уточнителни) молби на ищеца и от доклада по делото е установено, че предметът на спора е само по предявен от ищеца установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за собственост на гаража и сайванта, поради което с решението е дадена исканата защита в рамките, в които съдът е сезиран. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следния процесуалноправен въпрос: Може ли да бъде отменен изцяло констативен нотариален акт, с който се удостоверява право на собственост върху недвижими имоти, предмет на самостоятелен иск с въведени самостоятелни основания за отмяна поради нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 ГПК, в хипотеза при която по другия обективно съединен установителен иск за собственост за част от имотите по нотариалния акт е признато правото на собственост и поради това е отменен нотариалният акт в частта му относно имотите предмет на уважения иск за собственост, като другите имоти по този нотариален акт не са били предмет на иска за собственост? Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд не го е обсъждал и не е следвало да го обсъжда поради следното: Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел, че предметът на спора е само по предявен от ищеца установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за собственост на гаража и сайванта. Въззивният съд не е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.576 ГПК за нищожност на нотариално действие, извършено с нотариален акт № .., том № .., рег. № .., дело №... /20.07.2016 г., нито че е бил сезиран с такъв иск. Въззивният съд не е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по такъв иск (с правно основание чл.576 ГПК). Поради което въззивният съд не е следвало да излага мотиви по иск с правно основание чл.576 ГПК. Също така: Видно от първоинстанционното решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по иск по чл.576 ГПК за нищожност на нотариално действие, извършено с нотариален акт № ..., том №.., рег. № ..., дело № .. /20.07.2016 г. (нито е изложил мотиви за основателността на такъв иск), а единствено по установителния иск на жалбоподателя К. Я. А. за правото му на собственост върху гараж и сайвант на основание придобивна давност и е приложил чл.537,ал.2 ГПК като последица от уважаването му. Жалбоподателят К. Я. А. не е поискал допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 ГПК в установения с разпоредбата преклузивен едномесечен срок за това, който е изтекъл, поради което дори такъв иск да е бил предявен и първоинстанционният съд да е дължал произнасяне по него, вече не съществуват възможности за произнасяне по него по настоящото дело. Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски и не са представили доказателства, че са направили такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът