Определение № 29 от 07.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2499/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. М. Л. частна жалба на „Юлстрейд“ ООД, [населено място], вх.№ 3823/25.09.2024г. по вх.рег. на ОС - Монтана, срещу разпореждане № 288/09.09.2024г. по възз.гр.д. № 179/2024г. на ОС - Монтана. С него е върната, като недопустима, частна жалба, вх.№ 3348/3400 от 15.08.2024г. по вх.рег. на ОС - Монтана, срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 448/02.08.2024г. по възз.гр.д. № 179/2024г. на ОС - Монтана. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с чл.274 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и за връщане на делото за администриране на върнатата частна жалба или за разглеждане и уважаване на частната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна „Златия агро“ ЕООД. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Производството, в което е постановено обжалваното разпореждане, възз.гр.д. № 179/2024г. на ОС - Монтана, е образувано по въззивна жалба на „Юлстрейд“ ООД, [населено място], срещу първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените от него по реда на чл.422 ГПК искове срещу „Златия агро“ ЕООД за установяване на оспорените вземания в заповедното производство за неплатена годишна рента по договор за преаренда на земеделска земя в размер на 10 499.28лв. и за законна лихва в размер на 154.57лв. С въззивното решение е частично обезсилен обжалваният първоинстанционен акт, а в останалите части, с които исковете са отхвърлени, е потвърден. С постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 448/02.08.2024г. по възз.гр.д. № 179/2024г. на ОС - Монтана е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта, с която в негова тежест са присъдени разноски в размер на 1200лв. Със сега обжалваното разпореждане е върната подадената от „Юлстрейд“ ООД частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Съгласно ТР № 2/23.06.2022г. по тълк.д.№ 2/2018г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията на съдия-докладчик от окръжен съд като въззивна инстанция за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, не попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, защото са действие по администриране, поради което тези актове на окръжен съд като въззивна инстанция се обжалват с въззивна частна жалба направо пред ВКС. Следва да бъдат споделен изводът, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както е и посочено в него, тъй като е постановено по спор за съществуване на оспорени вземания, произтичащи от договор за преаренда между две търговски дружества, определящ търговски характер на делото, а цената на исковете е под 20 000лв. Законосъобразен е и изводът, че неподлежащо на обжалване е и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение за изменение в частта за разноските на въззивното решение. Този извод е правилно основан на разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, а не на чл.274, ал.4 ГПК, според неоснователно поддържаното в частната жалба. С оглед на гореизложеното, обжалваното разпореждане, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено. С оглед на този резултат и предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: