Определение № 2563 от 25.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2403/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ромекс кар“ ЕООД (н) срещу решение №200 от 20.05.2024 г. по в.т.д.№69/2024 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №260055 от 15.11.2023 г. по т.д.№30/2020 г. на ОС Пловдив, с което: са отхвърлени предявените от „Ромекс кар“ ЕООД (н) против Д. М. Д., М. Р. К. – Х., Бохос М. Х., И. К. Ф., К. Н. Ф. и „КДП Груп“ АД искове по чл.490, ал.1 ГПК, вр. чл.185, б.„б“ ЗЗД за прогласяване нищожност на проведената публична продан по изпълнително дело №37/2014 г. по описа на ЧСИ Л. Мурджанова на подробно описаните в решението недвижими имоти; са отхвърлени предявените от „Ромекс кар“ ЕООД (н) против Д. М. Д., М. Р. К. – Х., Бохос М. Х., И. К. Ф. и К. Н. Ф. искове по чл.124 ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на посочените недвижими имоти; е отхвърлен предявеният от „Ромекс кар“ ЕООД (н) против „КДП Груп“ АД иск по чл.108 ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на посочените недвижими имоти и за осъждане на ответника да предаде владението им. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба и да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото. 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и изводи по спора. 3. Спрямо трети добросъвестни лица кой следва да се счита като собственик на недвижим имот, придобит при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД – представителят или довереникът и към кой момент следва да се преценява действителността на придобиването по реда на чл.292 ЗЗД – при сключване на сделката, представляваща изпълнение на поръчката или при сключване на отчетната сделка. 4. Приложим ли е институтът на косвеното представителство в процедурата по публична продан по реда на ГПК и ако да – кой следва да бъде приет за собственик от третите лица – този, когото постановлението за възлагане сочи или косвено представляваният. 5. Какви следва да са съдържанието и формата на отчетната сделка по смисъла на чл.284, ал.2 ЗЗД, при сделка с недвижими имоти, извършена чрез косвено представителство по чл.292, ал.2 ЗЗД. Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, а спрямо останалите - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по касация Д. М. Д., М. Р. К. – Х., Бохос М. Х., И. К. Ф., К. Н. Ф. и „КДП Груп“ АД заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл.490 ал.1 ГПК длъжникът, неговия законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл.185 ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването, като последицата от неспазване на тази разпоредба е указана в ал.2 на чл.490 ГПК - когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна. Посочил е, че в случая се твърди, че Д. М. Д. и М. Р. К. – Х., определени за купувачи на процесните недвижими имоти при равни дялове и лица, които единствено са участвали в наддаването, са сред лицата, посочени в чл.185 от ЗЗД, т.е. не са имали право да наддават. Установил е, че посочените ответници са били адвокати на длъжника „Ромекс кар“ ЕООД (н) в производството по несъстоятелност на дружеството, като преди да бъде разрешено продължаване на изпълнението по изп.д.№37/2014 г., имотите, предмет на същото, са част от масата на несъстоятелността, формирана именно вследствие откриване на производство по несъстоятелност по искане на взискателя по изпълнителното дело. Намерил е, че участието на адвокат Д. М. Д. и адвокат М. Р. К. – Х. в наддаването за тези два имота на проведената публична продан действително би породило съмнения в законосъобразно и извършване, ако самите те са лично заинтересувани от закупуването на имотите, но в процесната хипотеза, публичната продан, на която те са взели участие, не се явява опорочена от участието им, тъй като същите са отправили наддавателните предложения като косвени представители на доверителя си по договор за поръчка - И. К. Ф.. С оглед логичната последователност на действията на страните по договора за поръчка, които не водят до забранена цел, е счел, че не е налице поддържаната абсолютна симулация на договора за поръчка - абсолютна симулация е налице, когато страните са постигнали външно обективирано съглашение, чиито последици всъщност не желаят, а в случая страните са постигнали съгласие точно за тези последици, които са реализирани, а именно – придобиване на двата имота от И. К. Ф.. Изложил е съображения, че последващите действия, извършени от купувача И. К. Ф. – внасянето на имотите като непарична вноска в капитала на учредено от него акционерно дружество и последващо закупуване на акции от това дружество - „КДП Груп“ АД от страна на ответниците адвокати, не променят изводите относно липса на симулация по отношение на договора за поръчка, тъй като чрез тези последващи действия не се е стигнало до придобиване на имотите от посочените ответници, каквато би била противната на целите на закона последица. Изразил е становище, че придобитото от тях при тази публична продан е за доверителя, а не за тях като негови довереници, който извод произтича от разпоредбата на чл.292 ал.2 ЗЗД, според която доверителят има право да предяви пряк иск за признаване на правата си срещу довереника и срещу всяко трето лице, на което може да ги противопостави. Счел е, че участвайки на публичната продан като косвени представители, не се явяват лично заинтересувани от закупуването на имотите, не се явяват лица, за които съществува забрана да бъдат участници в наддаването за имотите – предмет на публичната продан, доколкото същите не са действали за себе си, а като косвени представители и е достигнал до извод, че не е налице нарушение на забраната на чл.490 ГПК, вр. чл.185 ЗЗД. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, като е изложил собствени мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните. Подробно са обсъдени и е даден отговор на наведените във въззивната жалба доводи относно изпълнението на договора за поръчка, относно приложението на института на косвеното представителство и относно приложението на разпоредбата на чл.185 ЗЗД. В този смисъл по поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК първи и втори въпроси, касационно обжалване не следва да бъде допуснато поради липсата на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси, от които единствено обуславяща решаваща воля на съда е първа част от четвърти въпрос, свързана с приложимостта на института на косвеното представителство в процедурата по публична продан по реда на ГПК, респективно с приложението на разпоредбата на чл.185 ЗЗД в тази хипотеза (трети, втора част от четвърти и пети въпрос се явяват без значение за изхода на правния спор). В случая обаче не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание. Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно, като не са изложени доводи за значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Константна е практиката на ВКС, според която в обективното ни право съществуват законни ограничения за купуване на някои имоти, продиктувани от специален обществен интерес, които са такива не само при обикновените покупко-продажби, но и при принудителната продажба. От гледна точка на правно логическото им съдържание, разпоредбите на чл.490, ал.1 ГПК и чл.185 ЗЗД имат забранителен характер и създават за посочените в тях лица задължение за въздържане от извършване на визираните в тях правни действия. От този им характер следва, че нормата на чл.185 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както то изчерпателно е очертано от законодателя, като тълкуването трябва да разкрива само действителната му воля и затова е недопустимо чрез него да се придава такъв смисъл на ограничението, който да надхвърля смисъла и съдържанието на нормата, в която то се съдържа. Смисълът на ограничението, предмет на тълкуване на нормата на чл.490 ГПК, е публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и за лична заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имоти, намиращи се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. Адресати на нормата на чл.185 не могат да бъдат лица, извън посочените в нея, като тази норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот - касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона (решение №135 от 08.12.2009 г. по т.д.№88/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение). От друга страна в практиката на ВКС е несъмнено, че не може да изключи възможността да се придобие недвижим имот в изпълнение на договор за поръчка с третото лице, само защото придобитото е от публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане. Участието в публичната продан и придобиването на имота от довереника като взискател или купувач по изпълнително дело се вмества в мандат, учреден с договор за поръчка, освен ако по делото се установи, че третото лице е сред кръга на лицата или имуществото е за обектите в забраната по чл.185 ЗЗД (р ешение №119 от 17.08.2022 г. по гр.д.№2900/2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение). Предвид наличието на посочената, споделяна от настоящия състав практика на ВКС и съобразяването на въззивния съд с дадените разрешения, касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,