Определение № 3432 от 17.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 940/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [община], чрез адв.И.А.-Р. срещу решение №1267 от 11.12.2023г., постановено по в.гр.д. №20212100501195 по описа за 2021г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение №260514 от 23.03.2021г., постановено по гр.д. №3442/2020г. по описа на Районен съд- Бургас, като е осъдена общината да плати на МОСВ разноски в размер на 540 лева. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ искове за заплащане на сумата 22 750 лева, представляваща неоснователно наложена финансова корекция от 5% върху стойността на договор №8-125/13.03.2013г. във връзка с договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR- 51011116-С032 от 06.08.2012г. за изпълнение на проект „Интегриран проект за воден цикъл на С.- етап 1“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата 11 492 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.07.2014г.-01.07.2019г., като е осъден ищецът да плати на ответника разноски в размер на 400 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона и е необосновано, поради което следва да се отмени изцяло, а предявените искове да бъдат уважени. Касаторът поддържа, че въззивният съд, въпреки безспорно установените факти относно сключването на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ и изпълнението на задълженията му в качеството на бенефициент и без да вземе предвид доказателствата, допълнително представени и установяващи изпълнението на изискванията за професионален опит и стаж на експертите на изпълнителя „Консултантска инженерна група“ ООД /съконтрахент по процесния договор №8-125 от 13.03.2013г./, необосновано приема, че се установяват нарушения при избора на горепосоченото дружество като изпълнител, т.е. нарушения при провеждане на обществената поръчка и съответно стига до незаконосъобразен извод, че е налице основание за наложената от ответника финансова корекция в размер на исковата сума. Излага доводи, че дори да се приеме, че има нередност, то видно от заключението на СИЕ тя има само формален характер, без потенциални или реални финансови последици, поради което е налице неправомерно налагане на финансова корекция. Намира за неправилни и изводите на съда за изтекла погасителна давност. Касаторът намира, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане до касационен контрол съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „1. Следва ли съдът да допусне поискана съдебно-икономическа експертиза за установяване на наличие или липса на финансово влияние на установена нередност по смисъла на чл.13 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФР и фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, приета с ПМС №134/2010г. и може ли съдът да не кредитира приета съдебна експертиза, без да посочи противоречие на същата с други събрани по делото доказателства?; 2. Как следва да се прилага нормата на чл.10 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФР и фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, приета с ПМС №134/2010г. и как се установява формалния характер на нарушението, ако не се изследва чрез съдебно-икономическа експертиза наличието или липсата на финансово влияние на нередността?; 3. Пропорционално ли е по смисъла на правото на ЕС налагането на финансова корекция за нередност, за която няма установено финансово влияние изобщо?“. Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с цитирана практика на Административен съд-Бургас и Софийски градски съд, без да сочи коя хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК намира, че е налице. Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК без да го обосновава с твърдения за противоречие с актове на КС на Република България или на СЕС. Намира, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като повтаря оплакванията, изложени в касационната жалба. Ответникът МОСВ оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че изложените оплаквания за допуснати от съда нарушения на закона и необоснованост са неоснователни. Счита, че е правилен и изводът на съда за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за заплащане на сумата 22 750 лева – удържана част като финансова корекция от финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-С032 от 06.08.2012г. за изпълнение на проект „Интегриран проект за воден цикъл на С.- етап 1“ и на сумата 11 492 лева, представляваща лихва за забава за посочения период, въззивният съд приема, че е безспорно сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ между страните, както и сключването в негово изпълнение и след обществена поръчка на процесния договор №8-125/13.03.2013г. между ищеца и „Консултантска инженерна група“ ООД, като счита, че е установено по надлежния ред нарушение на чл.55, ал.4, чл.69, ал.1, т.3 и чл.73, ал.2 ЗОП /отм./ от страна на ищеца-бенефициент, представляващо нередност, обуславяща налагане от ответника-договарящ орган на финансова корекция. Решаващият съдебен състав приема за установено, че договорът между страните е сключен при Общи условия, съгласно които, ако при проверка на изискуемите документи /чл.30, ал.1 и ал.5 ОУ/ се установи, че обществената поръчка, по която бенефициентът е извършил разходи, включени в искането за средства, е проведена незаконосъобразно, договарящият орган има право да не възстанови сумите по съответния договор за обществена поръчка или да наложи финансова корекция по реда на чл.69 ОУ /чл.33, ал.2 ОУ/, чийто размер е определен в Приложение №12. Аналогична е процедурата и по чл.90 ОУ, регламентираща последващия контрол. Съдът приема, че след проведена от бенефициента [община] процедура по ЗОП за изпълнение на проекта „Интегриран проект за воден цикъл на С.- етап 1“ е обявено за изпълнител „Консултантска инженерна група“ ООД и е сключен договор №8-125/13.03.2013г. за извършване на дейности по независим строителен надзор. Като безспорно е отграничено и налагането от страна на управляващия орган на финансова корекция в размер 5 % от стойността на сключения договор с изпълнителя на обществената поръчка, довело до отказ от верифициране на процесната сума, на основание т.6 от Приложение №2 към чл.6, ал.1 от Методологията за определяне на финансови корекции /неспазване на предварително обявени критерии за възлагане/. След анализ на разменената между страните кореспонденция, допълнително представени документи и като съобразява процедурата по налагане на финансови корекции, описана в чл.69 и чл.33, ал.2, пр.2 от ОУ на договора, решаващият съдебен състав приема, че писмо изх.№08-00-2529 от 25.06.2013г. представлява актът за наложената финансова корекция от 5% върху стойността на процесния договор №8-125/13.03.2013г., като актът е издаден от компетентен орган- Директора на Дирекция КПОС на МОСВ /Управляващ орган на ОПОС/, който съгласно договора има и качеството на договарящ орган по смисъла на чл.149, ал.1, т.2, пр.първо от ОУ. Счита, че са спазени изискванията на договора и на приложимите нормативни актове към датата на налагане на корекцията /Регламент /ЕО/ №1083/2006г. на Съвета от 11.07.2006г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999г.; както и ПМС №134/5.07.2010г. /обн. ДВ, бр.53/2010г. в сила от 13.07.2010г., с което е приета Методология за определяне на финансови корекции, в редакцията обн. ДВ, бр.3 от 11.01.2021г., действаща към датата на налагането на корекцията/. Въззивният съд намира за необосновано твърдението на ищеца, че не са били налице изискванията на чл.69, ал.3 от ОУ на ДБФП за налагане на финансова корекция, като счита, че корекцията е извършена след установяване на несъответствие по смисъла на чл.6, ал.2 от Методологията, състоящо се в нарушение на националното законодателство във връзка с провеждането на обществените поръчки /по- конкретно задължението на комисията да разгледа само офертите, които отговарят на минималните изисквания- чл.55, ал.4 ЗОП 2004г. /отм./, както и да предложи за отстраняване участника, чиято оферта не отговаря на изискванията в обявата – чл.69, ал.1, т.3 ЗОП 2004г. /отм./, както и това на чл.73, ал.2 ЗОП 2004г. /отм./ - възложителят да посочи в решението си по обявяване на класирането и избор на изпълнител отстранените от участие в процедурата участници и оферти и мотивите за отстраняването им. Приема, че конкретното нарушение на ЗОП касае процедурата по избор на изпълнител на обществената поръчка и е свързано с липса на изискуемия 10- годишен стаж в управлението и/ или надзора и/или проектирането на инфраструктурни проекти във ВиК сектора по отношение на ключов експерт „ВиК“- Ч., посочен в обявлението от възложителя- бенефициент по ДБФП. Съдът сочи, че с оглед експертните заключения следва да се приеме, че Ч. има общ трудов стаж 6 години, 11 месеца и 5 дни и стаж в строителния надзор 3 години и 7 дни, което не отговаря на изискванията и представлява нарушение на ЗОП /отм./ и основание за налагане на финансова корекция по чл.6, ал.2 от Методологията. Същото представлява и нередност по смисъла на чл.2, §7 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 и цитираната практика на СЕС. Въззивният съд излага мотиви, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.10, ал.1 от Методологията, тъй като не се установява изискуемият трудов стаж на експерта да е бил наличен към датата на представяне на офертата на изпълнителя, но доказателствата за него да са били представени по-късно. Съобразява, че вследствие на посоченото нарушение на законодателството /ЗОП 2004г. /отм./ не са настъпили загуби на публични средства, но намира това обстоятелство за ирелевантно, тъй като в Регламент /ЕО/ №1083/2006 наличието на нередност не е обвързано с изискване за настъпване на реална вреда на общия бюджет- нередност може да съществува и тогава, когато е възможно да бъде нанесена вреда на бюджета, без да е необходимо да се доказва точното й финансово изражение /в този смисъл решение на СЕС по дела С-465/2010 и С-406/2014/. Съдът намира за неоснователни възраженията за приложение на чл.13 от Методологията, като подчертава, че измененията в чл.13, ал.1, т.5, приети с ПМС №162 от 17.06.2014г., обн. ДВ бр.52/2014г., в сила от 24.06.2014г., с които е въведена процедура по изслушване на бенефициента, в случай, че не бъде удовлетворен от резултата от разглеждане на възражението му срещу предложението за финансова корекция, не намират приложение в настоящия случай, съгласно §23 от ПМС №162/2014г. Приетият през 2015г. ЗУСЕСИФ /отм./ също не намира приложение за процесното правоотношение, предвид разпоредбата на §10, ал.1 от ПЗР на закона, предвиждаща започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. Съдът излага и допълнителни доводи, че дори да се приеме, че не са били налице предпоставките за налагане на процесната финансова корекция, искът отново би бил неоснователен, тъй като е изтекла 5-годишна погасителна давност. От налагането на корекцията с писмо изх.№08-00-2529 от 25.06.2013г., получено от [община] на 26.06.2013г., до предявяването на иска на 01.07.2019г. са изтекли 6 години, поради което на основание чл.110 ЗЗД следва да се приеме за основателно възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност. Предвид изложеното, решаващият състав стига до краен извод, че исковете за главница, както и обусловените от него искове за обезщетения за забавено плащане следва да се отхвърлят като неоснователни. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Поставените въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са единствени обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. Всички въпроси са свързани с оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон от страна на въззивния съд при установяване наличието на нередност и налагането на финансова корекция от страна на Управляващ орган на ОПОС, но нито един от тях не е свързан и с допълнително изложените от въззивния съд мотиви за основателност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че въпросите са поставени в контекста на оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на изводите му относно естеството и тежестта на процесната нередност и нейното финансово отражение, но не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са формулирани твърде общо и хипотетично и не са съобразени с мотивите на съда. Отговорът дали нередността е формална и дали има финансово влияние /реални или потенциални финансови последици/ за националния и общностния бюджет изисква във всеки отделен случай анализ на конкретните факти и обстоятелства. Следва да се има предвид, че въззивният съд след преценка на всички доказателства по делото, включително основното и допълнителното заключение на СИЕ, е приел за установено, че в процесния случай не намира приложение разпоредбата на чл.10, ал.1 от Методологията, тъй като не се установява изискуемият трудов стаж на експерта да е бил наличен към датата на представяне на офертата на изпълнителя, но доказателствата за него да са били представени по-късно. Независимо от този извод, съдът, позовавайки се и на практиката на СЕС, е изложил и доводи, че вследствие на установеното нарушение на законодателството /ЗОП 2004г. /отм./ не са настъпили загуби на публични средства, но това е ирелевантно за налагането на финансова корекция, тъй като в Регламент /ЕО/ №1083/2006 наличието на нередност не е обвързано с изискване за настъпване на реална вреда на общия бюджет- нередност може да съществува и тогава, когато е възможно да бъде нанесена вреда на бюджета, без да е необходимо да се доказва точното й финансово изражение. Първият поставен въпрос не е съобразен с процесуалните действия и мотивите на въззивния съд, тъй като по делото са допуснати основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи и са приети заключенията на вещите лица, които са анализирани от решаващия съдебен състав, като следва да се има предвид, че дали е нужно да има финансово влияние установената нередност или не, респективно как следва да се тълкуват приложимите правни норми са правни въпроси от изключителната компетентност на решаващия съдебен състав. Несъгласието на касатора с изводите на съда и оплакванията му за допуснати нарушения на закона и необоснованост не представляват основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По отношение на така поставените въпроси не е налице и сочената допълнителна предпоставка за допускане до касационен контрол. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушения на процесуалния и материалния закон- основание за отмяната по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Тези оплаквания не подлежат на преценка в настоящия етап на касационното производство /по допускане на касационно обжалване/, а могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 540 лева юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд