Определение № 334 от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. П. чрез адв. В. срещу определение № 117 от 15.03.2022 г. по ч. гр. д. № 109/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив (АС - Пловдив). В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на горното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната касационна жалба, която е предмет на производството по настоящото дело, е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение на АС – Пловдив е потвърдено разпореждане № 2644 от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2780/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е върната като недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената от П. П. частна касационна жалба срещу определение № 1365 от 16.11.2021 г. по същото ч. гр. д. С това определение е потвърдено протоколно определение от 09.09.2021 г. по гр. д. № 9915/2020 г. на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено производството по делото в частта относно издръжката на детето Т. П., дължима от бащата П. П.. Апелативният съд е приел, че заявения пред него процесуален спор касае допустимостта на обжалването на определение на въззивен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционен съд относно издръжката на детето. Съобразил е, че предмет на делото е била претенция на бащата П. Т. П. срещу майката И. С. Б. по чл. 127, ал. 2 СК за разрешаване на въпросите по упражняване на родителските права върху малолетното на страните дете Т. П., родено на 31.10.2017 г. в [населено място], Конфедерация Швейцария, местоживеенето на детето, режимът на лични контакти и издръжката. Посочил е, че в хода на делото е утвърдено постигнато от страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК по въпросите в предмета на делото, с изключение на издръжката, дължима от бащата като родител, който не упражнява родителските права върху детето. Установил е, че в последната част производството по делото е било прекратено от първостепенния районен съд (с горепосоченото протоколно определение от 09.09.2021 г.) по съображение, че в съд в [населено място], Швейцария има заведено дело между същите страни за издръжката на детето Т. П.. Прекратителното определение е било обжалвано пред окръжния съд вгр. Пловдив и потвърдено. Срещу въззивното определение за потвърждаване прекратяването на делото в посочената му част, е постъпила частна касационна жалба от П., която е върната от въззивната инстанция като недопустима с оглед чл. 274, ал. 4 ГПК. При горните факти, съставът на апелативния съд е споделил доводите на окръжния съд за недопустимост на сезирането (т.е. на частната касационна жалба) с аргумент за приложение на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – че не подлежат на обжалване определенията на въззивните съдилища по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване и че в този кръг от актове попадат решенията по въззивни дела по искове за издръжка, какъвто е процесния случай – доколкото в производството е останал за разглеждане единствено въпросът за издръжката на детето (след утвърждаване от съда на споразумението между страните по останалите въпроси в обхвата на производството по чл. 127, ал. 2 СК). Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка на допустимостта на обжалвания акт на АС - Пловдив. Според задължителните указания на ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция не подлежи на касационно обжалване. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба (какъвто е разглеждания случай) и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Това е така, тъй като тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Предвид на тези постановки се налага, че апелативният съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на П. П. срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба, постановено на 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2780/2021 г. на ОС – Пловдив. Съдебният акт за връщане не попада, по смисъла на разрешението дадено с горепосоченото тълкувателно решение, в приложно поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК и подлежи на обжалване не пред съответния апелативен съд, а направо пред ВКС. Затова обжалваното определение на АС – Пловдив следва да се обезсили, а ВКС да постанови ново, с което да се произнесе в производство по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК по съществото на частната жалба срещу разпореждане № 2644/22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2780/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив. За да се обезпечи процесуалната валидност на произнасянето от този състав на ВКС по частната жалба същата следва да се приеме за разглеждане по компетентност в настоящото производство. Разгледана по същество частната жалба срещу посоченото разпореждане за връщане, постановено от окръжния съд, е основателна. Съгласно изричната норма на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, освен когато издръжката е част от въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Процесният случай попада в предвиденото от закона изключение – въпросът за издръжката е измежду тези по чл. 59, ал. 2 СК и към датата на постановяване на въззивния съдебен акт (определение № 1365 от 16.11.2021 г. на ОС – Пловдив за потвърждаване на преграждащото по – нататъшното развитие на делото определение на първоинстанционен съд в частта му относно издръжката) детето на страните е непълнолетно. Спорът, по който е постановено обжалваното въззивно решение, е започнал като такъв по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59 СК и по останалите въпроси от предмета му е постигнато съгласие от страните (които не са били в брак), изразено в постигнато от тях и утвърдено от първоинстанционния съд споразумение. По тези съображения нормата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не може да намери приложение в случая, доколкото е налице изключение от общото правило за недопустимост на касационния контрол върху въззивните решения, постановени по дела с предмет искове за издръжка. След като една касационна жалба срещу решение, постановено по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК (вкл. за издръжката и детето на страните не е навършило непълнолетие) подлежи на разглеждане по същество, то на разглеждане подлежи и частна касационна жалба във връзка с процесуален въпрос, който се поставя по такова дело – чл. 274, ал. 4 ГПК. Обжалваното разпореждане за връщане, с което е прието обратното, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ОС – Пловдив за администриране на частната касационна жалба на П. Т. П. срещу определение № 1365 от 16.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2780/2021 г. по описа на същия съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.