Определение № 4934 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4071/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., М. А. Г. и „Нед ойл къмпани“ ООД, представлявано от М. Д. Д., срещу определение на Софийски апелативен съд № 2062 от 14.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 2136/ 2024 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 01.07.2024 г. по гр.д.№ 13658/ 2022 г., с което е върната подадената от частните жалбоподатели предходна частна жалба от 31.07.2023 г. срещу определение за връщане на исковата им молба против Окръжен съд Кюстендил. Жалбоподателите поддържат, че съдът е проявил по отношение на тях двоен стандарт, защото членовете на съдебния състав са се отвеждали от разглеждането на други заведени от тях дела /не са посочени конкретни номера на дела/, а не са се отвели от разглеждането на настоящето дело. По този начин обжалваният акт бил постановен от незаконен състав, а освен това актът бил и неправилен, тъй като дължимата държавна такса, заради неплащането на която била върната частната им жалба от първата инстанция, била заплатена още на 10.10.2023 г., но молбата била открадната от делото. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочат разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в нарушение на правото на Европейския съюз им бил отказан достъп до справедлив процес от безпристрастен съд. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частните жалбоподатели преповтарят и доводите си от частната касационна жалба. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на М. Д. Д., М. А. Г. и „Нед ойл къмпани“ ООД, представлявано от М. Д. Д., срещу Окръжен съд Кюстендил, предявени са осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Съдът дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и като намерил, че те не са изпълнени надлежно, с определение от 03.07.2023 г. постановил връщането й. Срещу това определение била подадена частна жалба вх.№ 71479/ 31.07.2023 г., към която не били приложени доказателства за платена държавна такса. С разпореждане от 14.08.2023 г. първоинстанционният съд указал на жалбоподателите да представят в едноседмичен срок доказателства за платена държавна такса и като констатирал, че тези указания не са изпълнени, с разпореждане от 01.07.2024 г. върнал подадената на 31.07.2023 г. частна жалба. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд потвърдил разпореждането на първата инстанция. Посочил, че на жалбоподателите били дадени ясни и изчерпателни указания в какво се състои нередовността на частната им жалба, които не били изпълнени в законния срок, затова законосъобразно жалбата им била върната. По отношение на това процесуално решение на въззивния съд ищците не са формулирали правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Те сочат само допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но не сочат като общо основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос, който да е обусловил разрешенията на въззивния съд. Твърдението, че е нарушено правото им на справедлив процес, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не съставляват такъв въпрос и твърденията за проявен спрямо тях двоен стандарт или доводите, че делото е решено от съдии, по отношение на които е имало основание за отвод /за което не са представени доказателства/. Съгласно установената практика, постановените при наличие на основание за отвод съдебни актове са неправилни, а не нищожни /в последната хипотеза касационното обжалване се допуска служебно/. Но тъй като предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК не са налице, липсата на формулиран въпрос, обуславящ правните разрешения на въззивния съд, е самостоятелно основание за недопускане на обжалвания акт до касационен контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд