Определение № 10228 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. М. Б., гр.Велико Търново, чрез процесуалния представител в адвокат Чокойски, срещу определение №2859 от 09.09.2025г., постановено по административно дело №677 по описа за 2025 година на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу заповед №РД-12-200 от 5.03.2025г. на кмета на община Златарица, с което е наредено да бъде прекратен договорът за аренда на земеделски земи, сключен между община Златарица и жалбоподателката за 35 бр. недвижими имоти, представляващи земеделски земи – частна общинска собственост и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа неправилност на определението и иска неговата отмяна. По делото е постъпил отговор от 25.09.2025 година от община Златарица, представлявана от кмета по така подадената частна жалба. Поддържа се правилност на определението и се иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, според която наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 от същия закон се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Приел е, че прекратеното наемно правоотношение не е такова по чл. 14, ал. 4, 5 и 6, тъй като страна по него не е нито един от изрично изброените в тези норми правни субекти и не е възникнало във връзка с конкретно изброените дейности, поради което не намира приложение чл. 15, ал. 4 ЗОбС. С оглед приетото от законодателя, че това наемно правоотношение се прекратява по реда на ЗЗД, то заповедта за прекратяването му не представлява властническо волеизявление на административен орган, а едностранно гражданскоправно волеизявление за прекратяване на наемен договор, направено от страна по договора, и поради това няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване пред съда по реда на АПК. Определението е правилно. В него неправилно посочен приложим текст на чл.15 ал.2 от Закона за общинската собственост, коректният текст е чл.15 ал.3 от Закона за общинската собственост, който урежда, че наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Тази грешка не може да доведе до промяна на мотивите и правните изводи на първата инстанция по същество. От данните по делото се установява, че между Община Златарица, представлявана от кмета на същата в качеството й на арендодател и частната жалбоподателката в качеството й на арендатор е сключен договор за аренда на основание чл. 24а, ал. 6, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл.1 от ЗАЗ и чл.104 ал.3 т.3 от НРПУРОИ, във връзка и с решение №321 от 29.03.2013г., изменено и допълнено с решение №471 от 20.12.2013г. на Общински съвет Златарица с предмет 742,556 дка земеделска земя за срок от 25 /двадесет и пет/ стопански години, считано от 31.03.2014 г. Жалбоподателят е обжалвал пред административния съд заповедта на кмета на общината - № РД-12-200/05.03.2025 г. за прекратяване на договора. Следва да бъде отбелязано, че независимо от непрецизността на издадената заповед на кмета на община Златарица – вписано е в нея нареждане – да се прекрати договора, не прекратяване, както е коректният текст, става ясно, че с процесната заповед се прекратява едностранно сключения договор. Същият обаче не е предмет на разглеждане в съдебно производство по оспорване на административен акт. Според приетото в т. 10 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и първа и втора колегии на ВАС отдаването под наем или аренда на земеделски земи от общинския поземлен фонд съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ /чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от общинския съвет/ е акт на управление на общински имот, който общинският съвет извършва в изпълнение на правомощието му, предоставено от специален закон по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА/. Нормата на чл. 24а ЗСПЗЗ не предвижда специален ред за отдаване под наем и аренда на земеделски имоти, включени в държавен поземлен фонд и в общински поземлен фонд. В чл. 24а, ал. 6 ЗСПЗЗ са уредени изключенията от правилото на ал. 5, при които земеделски земи от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем без търг или конкурс. Доколкото тя е част от текста на чл. 24а ЗСПЗЗ, то не регламентира различен, специален ред за отдаване под наем на земеделските земи от общинския поземлен фонд в сравнение с останалите недвижими имоти, общинска собственост по аргумент на приетото в тълкувателното постановление. В потвърждение на изложеното е и обстоятелството, че земеделските имоти в конкретния случай са отдадени под аренда при съобразяване реда, регламентиран в чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОбС - по решение на общинския съвет, в изпълнение на което кметът на общината е сключил договор за аренда за срок от 25 години. Поради това и доколкото в ЗСПЗЗ липсват специална уредба, както по отношение на сключването на договорите за наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, така и относно тяхното прекратяване, правилно е приел административният съд, че са приложими нормите на ЗОбС, регламентиращи прекратяването на наемните правоотношения, възникнали във връзка с отдаването под наем на нежилищни недвижими имоти, общинска собственост, като в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗОбС, според която наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 се прекратяват по реда на ЗЗД. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение