Определение № 448 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД Клон С. – Места против решение № 56/13.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 321/2023 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. В процесния колективен трудов договор, както бе отбелязано в чл.14 т.7 от Договора е предвидено, че работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикална организация, страна по договора, поради закриване на предприятието или на част от него, съкращения в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, след предварително писмено съгласие на съответното синдикално ръководство на Централно управление или в съответния клон на Дружеството, дадено не по – късно от три работни дни преди връчване на акта на уволнение Устав на „Браншови синдикален съвет при КТ“Подкрепа“ по делото не е представен. Не е ясно какъв е статута на това образувание в рамките на структурата и организацията на Конфедерация на труда“Подкрепа“, как синдикалната организация, страна по колективния трудов договор е поставена в предприятието, кой е ръководен орган на Централно управление или в клона на Дружеството. Посочено е, че фирмена синдикална организация представлява синдикална секция, като най – малката основна структурна единици по месторабота пред работодателя, но при изрично изразена за това воля от съответната синдикална секция – чрез председател и секретар, избрани по реда на чл.45, ал.3 от Устава. Още в исковата молба ищецът е оспорвал възможността, съгласие за уволнението да бъде дадено от Фирмена синдикална организация,като е поддържал, че меродавно е съгласие от Централно управление на Конфедерацията на труда „Подкрепа“или от Ръководството на синдикалната секция към КТ“ Подкрепа“ в дружеството, като се о позовал на удостоверение от Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ – Д.. Съдът е посочил, че няма промяна в позицията на ищеца в хода на въззивното производство, за което свидетелства изразено в хода на съдебното дирене становище и изявленията в отговора по подадената жалба, в която е оспорвана доказателствената стойност на представените от въззивника документи, но не е направено изявление за признание на твърдението, че легитимен да даде съгласие за уволнението е Председателя на „Фирмена синдикална организация“. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените правни въпроси са, кой е синдикалния орган, от който следва да се иска съгласие за уволнение в конкретния случай, налице ли е съгласие в конкретния случай, изразено от Председател на ФСО „Подкрепа“, налице ли закрила в случай, в който не е посочен в колективния договор орган, който да даде съгласие за уволнение и как работодателя да е наясно в този случай от кого следва да иска съгласие за уволнение. Въпросите не са правни, по смисъла на разпоредбата на чл.280 ГПК, а касаят фактите по конкретния спор и отговора на поставените въпроси са отговори по съществото на спора, като касаят събраните и обсъдени по делото доказателства / тези, касаещи структурата на синдикалната организация на конкретен синдикат в предприятието/. Отговорите на поставените въпроси следва да се дадат, но едва след като са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по критериите на чл.280 ГПК, но въпроси, относими към тази разпоредба не се сочат. Сочи се правен въпрос, налице ли е съгласие за уволнение, дадено от председател на фирмената синдикална организация, което изразява волята на колективен орган – ръководния орган на организацията. По последния въпрос, съдът е дал отрицателен отговор, като същия е обуславящ изводите на съда относно неоснователността на предявените искове, поради което на основанието, сочено в изложението на касационните основания – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне. Водим от горното, състав на ВКС