Определение № 386 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4673/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място] срещу решение № VІ-84 от 31.07.2013 г. по в. гр. д. № 856/2013 г. на Бургаски окръжен съд, поправено с решение № 1039 от 22.10.2013г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено постановеното от Бургаски районен съд решение № 206 от 14.02.2013г. по гр. д. № 7867/2012 г. С потвърдената част на първоинстанционния акт са уважени предявените от Я. И. И. от [населено място] срещу Гаранционен фонд искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 14.08.2011 г. в размер съответно – 7 000 лв. и 321.26 лв., както и искове за присъждане на обезщетение за забава върху тези суми до завеждане на исковата молба в размер съответно – 63.53 лв. и 2.92 лв. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответниците – Я. И. И. от [населено място], ЗАД [фирма], [населено място] и М. Т. С. от [населено място] море, [община] – не заявяват становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела, каквато е и настоящата хипотеза. Делото следва да бъде определено като търговско, защото възникналият между страните спор е свързан със застраховката „Гражданска отговорност”, т.е. с едно застрахователно правоотношение. И тъй като застрахователното правоотношение, независимо от източника, който го поражда (закон или договор) е част от застрахователната дейност, която несъмнено е типична търговска дейност (с оглед изричната норма на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ), то спорът, произтичащ от съществуването на това правоотношение, следва също да бъде квалифициран като търговски. С оглед на това и предвид обстоятелството, че цената на всеки от исковете е под установения за търговските дела минимален размер, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение