Определение № 1498 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Е. П. против решение № 60 от 14.02.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 284 по описа за 2022 г. на Кюстендилския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 100 от 15.02.2022 г. по гр. д. № 1832 по описа за 2021 г. на Кюстендилския районен съд, частично е изменен определеният на основание чл. 127, ал. 2 от СК режим на лични контакти на бащата Д. Е. П. с малолетното дете Б. Д. П. и е дадено на основание чл.127а, ал.2 от СК разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува, придружавано от своята майка извън пределите на Република България до всички държави членки на Европейския съюз и до Обединено Кралство Великобритания за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, без ограничение в броя на пътуванията в този период. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. Е. П. за издаване на паспорт за задгранично пътуване на детето и за пътуване на детето, придружавано от своята майка М. Т. Й., извън пределите на Република България до Гърция и Румъния за срок от 5 години, без ограничение в броя на пътуванията в този период.

Решението в частите, с които упражняването на родителските права е предоставено на майката М. Т. Й., местоживеенето на детето е определено при нея и е определена дължимата издръжка не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Касаторът твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да определи различен часови диапазон на личните контакти на детето с бащата, а имено този от 16.00 ч. до 19.00 ч. с мотива, че през това време детето трябва да се храни и да спи и да отмени определения такъв от районния съд, а именно от 11.00 ч. до 14.00 ч., при условие че бащата също може да храни детето на обяд и в 14.00 ч., когато детето се нуждае от сън, да го предаде на майката, и впоследствие то да спи следобеден сън от 14.00 ч.?

2. Не е ли по-добре в настоящия случай срещите на П. с детето да се провеждат за времето от 11.00 ч. до 14.00 ч., по което време ще могат заедно с майката да нахранят детето и да го приспят? Посоченото не е ли в полза на детето, т.е. то да се нахрани и заспи в присъствието и на баща си?

3. Не е ли в ущърб на връзката на детето с баща си отмененият от въззивния съд режим на лични контакти на детето, определен от Кюстендилския районен съд, след навършването му на тригодишна възраст, доколкото въззивният съд категорично ограничава режима, определен от първоинстанционния съд с мотиви относно далечното местоживеене на бащата?

4. Мотивът на въззивния съд относно далечното местоживеене на бащата следва ли да се отчита от въззивния съд и по този начин правилно ли е решението в частта, с която се отменя по-разширеният диапазон на срещи на бащата с детето, при условие че Стара Загора се намира на около 300 км. от Кюстендил?

5. Отдалечеността на живеене на бащата следва ли да се счита като обстоятелство, даващо право на въззивния съд да стесни контактите на бащата с детето си и да ограничи срещите им?

6. При условие че майката не доказва причини за извеждане на детето извън територията на Р България, допустимо ли е съдът да предостави такава възможност, респ. да замести съгласието на бащата и определи издаване на задграничен паспорт на детето и да даде разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България?

7. Доколкото детето е на ниска възраст и решението касае петгодишен период, допустимо ли въззивният съд да разреши напускането му на страната освен в Румъния и Гърция и във Великобритания и останалите държави членки на ЕС, при условие че майката не е доказала конкретни причини за напускане на страната в настоящия момент?

8. Възможно ли е по всяко време, когато се налага на майката да изведе детето извън страната, да поиска това от съда, т.е. съдът да замести съгласието на бащата за това обстоятелство и това необходимо ли е към настоящия момент?

Ответницата по касационната жалба М. Т. Й. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение в частите, с които съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, ал. 2, предл. 5 от ГПК. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части на касационната жалба по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Страните са родители на малолетното дете Б. Д. П., родено на 19.08.2021 г. от тяхното фактическо съжителство. След раздялата си те не могли да постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него, издръжката му и пътуването на детето в чужбина, поради което майката М. Й. предявила искане към Кюстендилския районен съд за предоставяне упражняването на родителските права и последиците от това на основание чл. 127, ал. 2 от СК, както и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на задграничен паспорт на детето и за пътуване на детето в посочени в исковата молба страни на основание чл. 127а от СК. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е било предоставено на майката М. Й., при която било определено и неговото местоживеене, на бащата бил определен режим на лични отношения, присъдена е била дължимата издръжка, дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на задграничен паспорт на детето и за пътуването на детето до определени страни, придружавано от своята майка.

И двете страни са обжалвали първоинстаннционното решение в частта, касаеща определения режим на лични контакти. В резултат от самостоятелна преценка на установените по делото факти и събраните доказателства въззивният съд намерил, че мерките на лични отношения следва да бъдат частично изменени, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето бащата ще има право на лични отношения с него всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 16 до 19 часа всеки от дните, в присъствието на майката в нейния дом или в близост до него; през първите три месеца след като детето навърши три години, бащата ще има право на лични отношения с детето всяка първа, трета и пета (когато има такива) събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 19.00 часа всеки от дните на територията на [населено място] или близките околности, без присъствието на майката; след изтичане на първите три месеца от навършване на три години на детето, бащата ще има право на лични отношения с него всяка първа, трета и пета (когато има такива) събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, с преспиване при бащата; 30 (тридесет) последователни календарни дни през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за съответната година, като майката е длъжна до 30 април да уведоми бащата кога ще ползва отпуска си, в противен случай той ще определи летния период, в който ще вземе детето, като е длъжен да уведоми за това майката до 31 май на съответната година; на рождения ден на детето – 19.08. (деветнадесети август), през всяка четна година, като го взема за времето от 10.00 часа до 19.00 часа; по Коледните празници на всяка нечетна година, като взема детето от 18.00 часа на 23 декември до 19.00 часа на 26 декември; на Новогодишните празници през всяка четна година, като взема детето от 18.00 часа на 30 декември до 19.00 часа на 2 януари; по Великденските празници /петък, събота, неделя и понеделник/ на всяка четна година от 10.00 часа на първия ден /петък/ до 18.00 часа на последния ден /понеделник/, като вземането и връщането на детето да става от и до дома на майката.

За да определи този режим на лични отношения на бащата с детето, въззивният съд, ръководен от изключителния интерес на детето, е взел предвид ниската му възраст, недобре изградената все още комуникация с бащата, нуждата от поетапност при осъществяване на контактите и при съобразяване нуждата и на майката да прекарва време с детето си през почивните дни. Отчел е липсата на компрометиращи родителския капацитет на бащата данни, както и местоживеенето на страните в различни населени места, относително отдалечени едно от друго. По отношение на възражението на бащата относно часовия диапазон на срещите в събота и неделя с детето до навършване на тригодишна възраст - от 16 до 19 часа всеки от дните, определен така и от първоинстанционния съд, въззивният състав го е счел за максимално подходящ с оглед интереса на детето. Посочил е, че предвид възрастта на детето всеки друг часови период, извън времето от 16 часа до 19 часа, би се оказал неподходящ, тъй като би обхванал време за хранене и сън на детето, включително и предложения в жалбата на П. период от 11.00 до 14.00 часа, включващ времето за обяд и за следобеден сън. Това обстоятелство би се оказало пречка за пълноценна среща между бащата и детето. Що се касае до определените от първоинстанционния съд контакти на бащата с детето и в дни на национални и официални празници, като Трети март, Гергьовден, Денят на съединението, Денят на независимостта, Първи май, Двадесет и четвърти май, въззивният съд е приел, че подобен регламент в случая не е необходим и не би бил в интерес на детето, тъй като разстоянието между населените места, в които живеят бащата и детето е голямо и за общуване в рамките на един ден детето трябва да пътува няколко часа в едната и няколко часа в другата посока.

При тези мотиви на въззивния съд първият въпрос не е разрешен в обжалваното въззивно решение, поради което не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК. Въззивният състав не е изменил часовия период на контактите на бащата с детето в събота и неделя, напротив - изложил е съображения с оглед интереса на детето защо този режим следва да бъде запазен така, както е определен от първоинстанционния съд, а именно от 16.00 ч. до 19.00 ч. Детето едва е навършило две години, поради което е напълно необосновано твърдението на бащата, съдържащо се във втория въпрос, че съвместното хранене и приспиване на детето между 11-14 часа щяло да допринесе за създаване и съхраняване на връзката между детето и бащата. По този въпрос и по останалите въпроси относно определения режим на лични отношения не се констатира противоречие с практиката на ВКС, каквато касаторът дори не е издирил, цитирал или приложил. Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може този родител, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да е под въздействието на благотворното му влияние. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., чиито постановки са съблюдавани в практиката на ВКС. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения. В случая при определяне на мерките на лични отношения съдът е отчел всички установени по делото обстоятелства като ниската възраст на детето и местоживеенето на бащата и детето в различни населени места, относително отдалечени едно от друго. Взел е предвид необходимостта да се предостави възможност и на майката да прекарва време с детето през почивните дни в края на седмицата, независимо че към момента ползва отпуск за отглеждане на малко дете, както и нуждата от постепенно развитие на контактите на бащата с детето. Всъщност касаторът от една страна желае да бъде отчетено значителното разстояние между населените места, за да улесни пътуването си/втори въпрос/, а от друга- се оплаква, че това разстояние е отчетено като съображение, ограничаващо контактите му с детето. Следва да се отбележи, че при определяне на мерките на лични отношения съдът не се грижи за удобството на бащата, а основно за висшия интерес на детето, с който въззивният съд се е съобразил, отчитайки неудобството детето да пътува няколко часа в едната и няколко часа в другата посока.

Съдът намира, че не следва да се произнася по въпросите, касаещи иска по чл. 127а СК, доколкото в тези части въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд в частите, с които въззивният съд се е произнесъл по режима на лични отношения между детето и бащата не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,