Определение № 2289 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1044/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, [населено място] против определение № 135 от 05.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 101/2026 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 5095 от 10.11.2025 г. по гр. д. № 417/2025 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от дружеството-частен касатор срещу ЕТ „Орион – В. Н.” (в несъстоятелност), [населено място] и Р. Д. Я. от [населено място] иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ответниците, че Р. Димитров Я. не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1892, находящ се в [населено място], район Приморски, Вилна зона 26, улица № 15, с площ 1996 кв. метра, заедно с построените в него сгради. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Изразява несъгласие с извода за липса на правен интерес от предявения иск по чл. 134 ЗЗД предвид заведения впоследствие от синдика на дружеството положителен установителен иск за собственост върху процесния имот, като твърди, че такъв интерес съществува поради това, че: предмет на настоящото дело е отрицателен установителен иск, докато предмет на гр. д. № 2501/2025 г. на Варненски районен съд е положителен установителен иск; страните по двете дела не са идентични; недопустимо, съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, е по-късно заведеното дело, което в случая е това, чийто предмет е положителният установителен иск; предприетите от синдика на едноличния търговец действия (предявяването на положителния установителен иск за собственост) може да не доведат до решаване на спора по същество, тъй като понастоящем производството по делото е оставено без движение поради констатирани недостатъци на исковата молба, като при неотстраняването им в срок същото би било прекратено, т. е. при прекратяване и настоящото производство би се стигнало до невъзможност за ищеца да получи разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, изразяваща се в това, че: при наличие на субективен и обективен идентитет следва да бъде прекратено производството по по-късно, а не по по-рано заведения иск, както е в случая; между двата иска не е налице обективен и субективен идентитет, за да се обоснове отпадане на правния интерес от иска по чл. 134 ЗЗД поради предявяването на положителен установителен иск; в случая не е налице нито една от предпоставките за недопустимост на по-рано предявения отрицателен установителен иск по чл. 134 ЗЗД; въззивната инстанция е приела въпрос по съществото на спора за въпрос по допустимостта на иска. Ответникът по частната касационна жалба – Р. Д. Я. от [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 08.05.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е приел за безспорно, че: Настоящото производство по чл. 134 ЗЗД вр. чл. 124 ГПК е образувано по искова молба от 14.05.2024 г. на “ФЛ Сълюшънс“ ЕООД срещу ЕТ „Орион – В. Н.” (в несъстоятелност) и Р. Д. Я. за признаване за установено в отношенията между ответниците, че Р. Д. Я. не е собственик на процесния поземлен имот; В уточнителна молба от 12.06.2025 г. ищецът е посочил, че предявява иска в качеството си на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион – В. Н.”, тъй като длъжникът му бездейства в това отношение, а ответникът претендира, че е собственик на имоти, включени в масата на несъстоятелността; На 28.02.2025 г., с оглед изрични указания на съда по несъстоятелността, ЕТ „Орион – В. Н.” е предявил иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 614 ТЗ за признаване за установено по отношение на Р. Димитров Я., че е собственик на същия имот, по който е образувано гр. д. № 2501/2025 г. на Варненски районен съд. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от “ФЛ Сълюшънс“ ЕООД срещу ЕТ „Орион – В. Н.” (в несъстоятелност) и Р. Д. Я. отрицателен установителен иск по чл. 134 ЗЗД, въззивният съд е приел, че същият е недопустим, тъй като предприетите от синдика на длъжника действия за защита на правото му на собственост върху процесния имот чрез предявяването на положителен установителен иск и висящността на исковото производство по гр. д. № 2501/25г. на Варненски районен съд водят до отпадане на правния интерес от иска по чл. 134 от ЗЗД, с който кредиторът на длъжника се стреми да защити същото негово право, защото не е налице бездействие на длъжника, увреждащо или застрашаващо интересите не само на този, но и на другите кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, т. е. липсва една от задължителните предпоставки за сурогационния иск. Според съдебния състав, без значение е, че предявеният от длъжника иск е положителен установителен иск, а предявеният от кредитора му иск е отрицателен установителен иск относно правото на собственост върху същия имот, доколкото правната последица и на двата иска в случая ще е разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора относно принадлежността на правото на собственост върху него (при уважаване на положителния установителен иск ще бъдат установени правата на ищеца, с което ще бъдат изключени права на ответника, а при уважаване на отрицателния установителен иск – ще бъдат изключени правата на ответника на всяко възможно придобивно основание), като разликата се състои в предпоставките за допустимостта за предявяване на отрицателен установителен иск и разпределението на доказателствената тежест между страните. В тази връзка съдът се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без да е необходим анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на някое от основанията за неправилност, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обжалваното решение/определение ще е очевидно неправилно при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, т. е. когато е постановено „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е постановено „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното определение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в частната касационна жалба, които, с оглед изложеното по-горе, не обосновават извод за наличие на това основание. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав