Определение № 3363 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4862/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на Е. К. Т. и М. К. Х. чрез адвокат И. Н., против решение № 260 от 05.05.2023 г., постановено от Окръжен съд Благоевград по в.гр.д. № 956/2022 г., с което е потвърдено решение № 906343 от 22.03.2022 г. на Районен съд Благоевград по гр.д. № 957/2020 г. за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване по отношение на ответниците С. С. Б., К. С. Б., Й. С. М., Н. А. Н., С. А. П., П. С. В. и Д. С. В., че към датата на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците К. Н. К. е бил собственик на нива от 975 кв.м., намираща се в м.“Л.“, землището на [населено място], при съседи: Х. Д.С., В. И. Н., Е. Ст.П. и Н. С. Г., част от която е идентична с поземлен имот с идентификатор *** с площ от 661 кв.м. в м.„А.“ по действащата кадастрална карта на [населено място].

В касационната жалба се навеждат доводи за очевидна неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения: въззивният съд не е извършил анализ на събраните по делото доказателства и не е отговорил на оплакванията в жалбата; приложил неправилно нормата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите:

1.При преценка за основателност на иск с пр.основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и при представен частен писмен договор, противопоставим ли е същият на наследниците на лице, което не е подписало договора като продавач, при положение, че същият е подписан от другия съсобственик на имота преди колективизацията?

2.Частен писмен договор за покупко-продажба на земеделски имот, сключен преди колективизацията, който не носи подписа на всички съсобственици, а само на един от тях и когато в него изрично е посочено, че се прехвърля фактическото владение, служи ли на купувача за начало на придобивна давност по смисъла на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ?

3. Настъпва ли преклузия за оспорване истинността на частен писмен договор за продажба на земеделска земя, когато оспорването не е направено в срока за отговор на исковата молба, договорът не е подписан от неговия наследодател, но е подписан от другото лице - съсобственик на имота към датата на сключването му?

4. При преценка за основателност на иск с пр.основание чл.14. ал.4 от ЗСПЗЗ при позоваване на придобивна давност с начало датата на сключване на частен писмен договор и доказана фактическа власт върху имота до колективизацията, относимо ли е изследване на въпроса, кой е упражнявал владение след внасяне на имота в ТКЗС?

5. При наличие на частен писмен договор за продажба на земеделска земя, който преди колективизацията е подписан от част от съсобствениците и с него е прехвърлен и друг имот извън процесния, който имот е възстановен на наследниците на купувача и за правото на собственост по отношение на него наследниците на неподписалия договора съсобственик не спорят, следва ли съдът да изследва кой е внесъл имотите в ТКЗС и описан ли е имота в опис декларациите на наследодателите на страните?

Твърди се, че въззивният съд е разрешил материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: в решение № 149 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 4627/2017 г., 1 г.о. на ВКС е прието, че когато наследодателят е упражнявал фактическа власт върху имота преди кооперирането му, основана на частен писмен договор за покупко-продажба, по разпореждане на закона /чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ/ давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята и необходимият давностен срок е изтекъл в полза на наследодателя.

Решаването на формулираните въпроси било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по касация изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Предявеният от касаторите установителен иск е за установяване по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците К. Н. К. е бил собственик на нива от 975 кв.м., намираща се в м.“Л.“, землището на [населено място], част от която е идентична с поземлен имот с идентификатор * с площ от 661 кв.м. в м.„А.“ по действащата кадастрална карта на [населено място]. Искът е обоснован с твърдение, че К. К. е получил фактическата власт върху посочената нива от наследодателката на ответниците И. Г. И. и нейната сестра К. Г. И. по силата на сключен с тях частен писмен договор от 16.01.1946 г. и го владял като свой от тази дата до образуването на ТКЗС, когато внесъл имота в кооперативното стопанство. Имотът е заявен за възстановяване пред административния орган по земеделска реституция, който е признал правото на възстановяване собствеността в полза на наследниците на К. К.. В процедурата по заснемането се установило, че част от същия имот с площ 661 кв.м. е възстановена на наследниците на И. С. В. като имот № * по КЗ, а в кадастралната карта е заснет с идентификатор ***.

Ответниците не са изразили становище в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В писмено становище от 08.11.2021 г. ответникът Н. Н. оспорва иска като твърди, че имотът е принадлежал на баба му И. И. и понастоящем правото на собственост е възстановено в полза на нейните наследници. Оспорил е сключването на договора, от който ищците черпят права, тъй като не бил подписан от страните по него.

Искът е отхвърлен от РС Благоевград, който приел, че поради липсата на подпис на И. Н. представеният от ищците договор не представлява писмен документ по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, а освен това не било доказано осъществено от наследодателя на ищците владение за период от 20 години, считано от 1946 г., съгласно чл.34 от Закона за давността (отм.); не било установено след кооперирането на земята имотът да се е обработвал от К. К..

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че К. К. е получил фактическата власт върху имота, описан в договора от 16.01.1946 г., от датата на сключването му, но не било установено владението да е продължило до 1961 г., когато изтичал давностният срок, съгласно чл.79 ЗС вр.§ 4 от Преходните правила на ЗС. Липсвали данни за владението на имота след внасянето му в ТКЗС. По тази причина приел, че не е доказан фактическият състав на придобивната давност, съставляваща основание на иска.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първите три и петият въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд, който изложил съображения, че и при приемане на процесния договор за писмен документ по смисъла на чл.12, ал.7 ГПК, предявеният иск е неоснователен поради липса на изискуемия от закона срок на владение.

Четвъртият формулиран от касаторите материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е извършил преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че праводателят на ищците не е придобил правото на собственост върху имота чрез владение в изискуемия срок (до 1961 г.), тъй като не е установено след внасяне на имота в ТКЗС да е упражнявал фактическа власт върху него. При това съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Въпросът е свързан с доводите на касаторите, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

Налице е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като по въпроса прекъсва ли се упражняването на фактическата власт върху имот и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е упражнявал фактическата власт преди кооперирането, основана на частен писмен договор за покупко-продажба, е налице безпротиворечива практика на ВКС, установена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, включително и посоченото от касаторите решение по гр. д. № 4627/2017 г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че когато наследодателят е упражнявал фактическа власт върху имота преди кооперирането му, основана на частен писмен договор за покупко-продажба, по разпореждане на закона /чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ/ давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята и необходимият давностен срок е изтекъл в полза на наследодателя.

Въз основа на горните съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с оглед разрешението на въпроса, съдържащо се в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 149 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 4627/2017 г., 1 г.о. на ВКС.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение