Определение № 505 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. В. чрез адв.И. К. срещу решение № 1548 от 9.12.19г.,постановено по в.гр.дело № 2082/19г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 3075 от 18.07.19г.на Районен съд –Пловдив по гр.дело № 6216/18г.в частите му,с които е бил отхвърлен предявения от същата страна против Е. С. М. иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за промяна на родителя,който да упражнява родителските права по отношение на малолетните деца Б. Ц. В. и Жасмина Ц. В.; изменен е размерът на месечната издръжка за разликата над 150 лв до 200 лв, дължима на Б. В. чрез неговата майка и законен представител Е. М. и за разликата над 150 лв до 180 лв ,дължима на Жасмина В. чрез нейната майка и законна представителка Е. М.. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Жалбоподателят счита,че въпросът, касаещ критериите, въз основа на които съдът прави преценка за настъпила промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняване на родителските права спрямо малолетните деца с оглед защита на техния интерес, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Е. М. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 166326/13г.на РС –Пловдив е бил прекратен гражданския брак между Ц. В. и Е. М. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Б., ЕГН [ЕГН] и Жасмина, ЕГН [ЕГН] е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с децата и последният се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв за детето Б. и в размер на 90 лв – за детето Жасмина.Прието е за установено от социалния доклад от ДСП-Мадан и от свидетелските показания, че малолетните деца на страните живеят в [населено място] в жилище,собственост на съпруга на тяхната баба по майчина линия,които се грижат за децата, докато майката е на работа.Майката живее в П.,където работи като асистент в Университета по хранителни технологии, ползва една стая под наем, където няма условия за отглеждане на децата,но се прибира в Р. в петък и поема грижите за децата през уикенда, както и през ваканциите си от преподавателската работа. В жилищата в Р. на майката и на бабата и дядото по майчина линия има необходимите условия за отглеждане им.Имат добър успех в училище и извънкласните дейности.От назначената съдебно-психологическа експертиза е установено,че децата са добре възпитани и показват положителни черти на характера,което е указания за добрите родителски и възпитателски качества на майката,подпомагана от бабата и дядото по майчина линия.Според вещото лице майката е родителят с по- висок родителски капацитет, отношението на децата към нея е по-доверително,което обосновава извода на съда ,че тя е по-подходящият от двамата родители,който да упражнява родителските права.Установено е,че бащата също притежава родителски и възпитателски качества и има изградена връзка с децата, но в същото време въззивният съд е отчел факта,че тепърва ще следва да изгражда навици и умения за справяне с ежедневните ситуации и проблеми по отглеждането им, както и че живее сам и не може да разчита на помощ от роднини,тъй като майка му живее в Германия.Освен това, съдът е приел, основавайки на за заключението на вещото лице,че евентуалното извеждане на децата от обичайната им среда в [населено място] и преместването им в [населено място] при бащата би предизвикало първоначалан стрес за тях.Посочено е,че макар и социално-битовите условия при бащата да са по-добри от тези на майката,това обстоятелство не може да има решаващо значение при преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права.В обобщение е направен извод, че липсва такова изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК,което с оглед най-добрия интерес на децата да налага промяна на родителя,който да упражнява родителските права по отношение на тях. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол – разрешен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ППВС № 1/74г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.В този смисъл е и практиката на ВКС,постановена в решения по реда на чл.290 ГПК /напр.р.129 от 17.06.14г.по гр.д.№ 7660/13г.на 3-то г.о.; р.№ 160 от 25.06.14г.по гр.д.№ 214/14г.на 3-то г.о./ В разглеждания случай, като е приел, че липсва промяна в обстоятелствата, които са били определящи за предоставяне на родителските права на майката и които да сочат на влошаване на положението на децата, нито такива, които да сочат, че положението на децата би се подобрило в случай, че родителските права се предоставят на бащата, както и е съобразил най –добрия интерес на децата,въззивният съд не се е отклонил от тази практика. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за този инстанция в размер на 300 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.