Определение № 89 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2985/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Г. Д. В. чрез адв.Г. Ш.-Б. срещу решение № 260124 от 14.04.21г. по в.гр.дело № 1081/21г.на Старозагорския окръжен съд.С него е отменено решение № 260176 от 29.12.20г. по гр.дело № 2348/20г.на Казанлъшния районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от същата страна против [община]. Жалбоподателят счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: Нормативен акт ли е Национална квалификация на професиите и длъжностите 2011 /НКПД/, приета на основание чл.66 ал.4 КТ и утвърдена със заповед № РД-01-931 от 27.12.2010г.на Министъра на труда и социалната политика; Ако НКПД 2011г.е нормативен акт, но не е обнародван в Държавен вестник съгласно изискването на чл.5 ал.5 от Конституцията на Република България, чл.37 ал.1 от Закона за нормативните актове,чл.78 ал.2 АПК може ли да се приеме,че е влязъл в сила и следва ли да се прилага.Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [община] счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД-10-352 от 4.08.20г.на кмета на [община],с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Г. Д. В., на длъжност „управител на социална услуга в общността ДЦСХ“ в Общинска служба за социални услуги, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице приложеното основание за уволнение, тъй като ищецът не е отговарял на изискванията за образование и квалификация за изпълняваната работа,въведени с НКПД,още при първоначалното сключване на трудовия договор. Установено е,че ищецът има диплома за завършено средно образование в Техникум по механотехника в [населено място] специалност „автомобили“,с квалификация „машинен техник“.По Класификатора на длъжностите и съответно в длъжностното разписание длъжността „ управител на социална услуга ДЦСХ“ е била определена за заемане от служител,притежаващ висше образование.Въззивният съд се е позовал на разрешението, прието с ТР № 4 от 1.02.21г.на ОСГК на ВКС, според което е налице основание за прекратяване на трудов договор по чл.328 ал.1 т.6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросите :“ Нормативен акт ли е Национална квалификация на професиите и длъжностите 2011 /НКПД/, приета на основание чл.66 ал.4 КТ и утвърдена със заповед № РД-01-931 от 27.12.2010г.на Министъра на труда и социалната политика; Ако НКПД 2011г. е нормативен акт, но не е обнародван в Държавен вестник съгласно изискването на чл.5 ал.5 от Конституцията на Република България, чл.37 ал.1 от Закона за нормативните актове,чл.78 ал.2 АПК може ли да се приеме,че е влязъл в сила и следва ли да се прилага“ са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд подробно е мотивирал извода си защо следва да се приеме,че Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България -2011 /НКПД/ е подзаконов нормативен акт,който съответства на приетото в решение № 218 от 20.11.17г.по гр.дело № 4618/16г.на Четвърто г.о.В него е посочено в отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване,че Класификаторът на длъжностите в администрацията е подзаконов нормативен акт. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По поставените въпроси е налице съдебна практика, която няма основание да бъде променена или осъвременена. Не се констатира очевидна неправилност, като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1900 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.