Определение № 139 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. С. И. срещу определение № 1680 от 22.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2033/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 661 от 20.11.2028 г., постановено по в.гр.д. № 333/2018г. по описа на Врачанския окръжен съд за връщане на касационна жалба вх. № 3781/05.09.2018 г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 252 от 06.08.2018 г. С определение № 172 от 03.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2801/2019 г. състав на ВКС, I- во г.о. е спрял на основание чл. 292 ГПК настоящето производство до приемане и обявяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на което е въпросът: “Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. Тълкувателно решение № 2/2018 г. по т.д. № 2/2018 .г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 23.06.2022 г, предвид на което и пречката по движението на настоящето производство е отпаднала и същото следва да бъде възобновено. Касаторът поддържа като порок на обжалваното определение неправилност и моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се даде ход на касационната жалба и тя да бъде допусната до разглеждане. Твърди, че след като доверителят му е осъден да заплати на съделител сумата от 5463.40 лв., представляваща стойността на извършени претендирани подобрения и сумата от 827.80 лв. разноски за въззивната инстанция, то въззивното решение отговаря на критериите по чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационната жалба. Навежда се довод, че при преценката за допустимост на касационната жалба с оглед цената на предявения иск, въззивният съд не е съобразил данъчната оценка на имота, която е над 5000 лв. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата И. С. И., Н. И. В., Ц. И. И. и С. И. А., с който се оспорва нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди разпореждането на Врачанския окръжен съд за връщане на подадената о В. С. И. касационна жалба, Софийският апелативен съд е приел, че въззивното решение се обжалва само в частта по исковете за подобрения, предявени от съделителите И. С. И. и В. Ц. И.. Приел е, че при предявена претенция по сметки, основана на извършени подобрения е налице обективно съединяване на множество искове, тъй като всяко посочено отделно подобрение представлява самостоятелен иск /със собствено основание и размер/. Приел е, че стойността на нито едно от посочените множество дейности не надхвърля сумата от 5000 лв., поради което въззивното решение в обжалваната му от В. И. част, не подлежи на касационно обжалване. Съставът на ВКС, I – во г.о. намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 –ро ГПК за проверка на неговата допустимост. С ТР № 2 от 23.06.2022 г. по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране на жалбата, което не се извършва от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От приетото в ТР следва, че в конкретния случай Софийският апелативен съд не е бил компетентен по правилата на функционалната подсъдност да се произнесе по жалбата срещу разпореждането на Софийският градски съд за връщане на касационната жалба. Следователно апелативният съд е постановил акта си при отсъствието на положителна процесуална предпоставка, каквато е функционалната подсъдност. Ето защо актът му се явява недопустим и подлежи на обезсилване. По спора за законосъобразността на разпореждане № 661 от 20.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 333/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд за връщане на касационната жалба на В. С. И. следва да се произнесе Върховният касационен съд при условията на пълен въззив. По този спор настоящият състав намира, че частната жалба на В. С. И. срещу разпореждане № 661/ 20.11.2018 г. е допустима като подадена в срок, от страна по делото и срещу преграждащ съдебен акт, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Производството по делото е във фазата по извършване на делбата. Предмет на делбата е един недвижим имот, ведно с находящата се в него паянтова жилищна сграда. Делбата е допусната при квоти за И. С. И. и съпругата му В. Ц. И. от по 5/24 ид. ч., за В. С. И. 10/24 ид. ч. и за Н. И. от 4/24 ид. ч. С молба от 24.06.2017 г. съделителят И. С. И. и съпругата му В. Ц. И. са предявили претенция по сметки за извършени подобрения за периода от м. януари 2010 г. до датата на предявяване на иска, на обща стойност 27 800 лв. Подобренията са индивидуализирани по вид и стойност, като претенцията за всяко едно е с цена под 5 000 лв. С решението на районния съд искът по чл. 346 ГПК на И. С. И. и В. Ц. И. против В. И. е частично уважен. Решението на районния съд в частта му, с която се е произнесъл по претенциите за сметките, е обжалвано от И. С. И. и В. И.. С решението на въззивния съд В. И. е осъден да заплати в полза на И. С. И. още 1 653,73 лв. Против решението на въззивния съд е постъпила касационна жалба от В. С. И., която е върната с обжалваното разпореждане № 661/20.11.2018г. За да постанови връщане на касационната жалба, въззивният съд е приел, че общата цена на предявените претенции по чл.346 ГПК е 27 800 лв., която е сбор от цената на множество обективно съединени искове, всеки под 5 000 лв., предвид на което и съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, решението на въззивния съд не подлежи на обжалване. Имуществените отношения между съсобствениците във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ могат да бъдат уредени в рамките на делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК или в отделно производство. Доколкото се касае да самостоятелна имуществена претенция, то независимо от това дали тя се предявява в делбеното производство или извън него, същата трябва да бъде индивидуализирана, което включва посочване на вида на извършените строително монтажни работи, когато се касае да подобрения, стойността им, времето на извършването им, а ако се претендират разноски, трябва да конкретизира видът им, както и кога са направени те. Посочването по пера на разноските или СМР и стойността им е част от индивидуализацията на претенцията по сметки, а не предявяване на отделни обективно съединени искове с различна цена Обективно съединяване на искове по сметки е налице в хипотеза, при която допуснатите до делба имоти са няколко и се претендира уреждане на сметки за всеки един от тях. Предвид горното, неправилен е изводът, че всяко едно от извършените подобрения, включено в претенцията по сметки, представлява отделен самостоятелен иск със собствено основание и размер. При общо претендирани 27 800 лв. следва извод, че цената на предявения иск за подобрения срещу В. С. И., предвид квотата му в съсобствения имот, надхвърля 5000 лв. / същата е за 11 583,33 лв. /. Във връзка с горното, настоящият състав на ВКС намира, че като незаконосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото изпратено на Врачанския окръжен съд за администриране на касационна жалба вх.№ 3781/05.09.2018 г., съобразно дадените с разпореждане № 149 от 13.11.2018 г. на Председателя на Първо г.о. на ВКС указания. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,